Хонцун– селото, уловено в китайската живописна картина
Хонцун е красиво древно селце, сгушено в югозападната част на планината Хуангшан с повече от 800-годишна история. Намира се на 11 километра от центъра на окръг Исиен в провинция Анхуей. Богато на тихи пасторални пейзажи, древното село Хонцун е наречено „селото, уловено в китайската живописна картина“, но това, което го прави специално, е интересната архитектурна подредба, наподобяваща вол.
На 30 ноември 2000 година Хонцун беше добавено в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а през декември 2003 година беше избрано за едно от дванайсетте исторически и културни села в Китай.
Дълбоко повлияно от традиционната култура на провинция Анхуей, Хонцун е построено от успели чиновници и търговци, които се връщат у дома след държавни назначения и пътувания. То се намира в подножието на хълм до поток, който оформя две езера – Лунното езеро в центъра на селото и Южното езеро. Характеризира се с ритмични пространствени вариации и спокойни алеи, както и с водата, идваща от живописна градина.
Всичко това отразява стремежа към съжителство в единство и хармония с природата. Уникалният и изискан стил на сградите на Анхуей е предаден в обикновени и елегантни цветове, техните фронтони са украсени с деликатни и елегантни резби, интериорът им е изпълнен с изискано обзавеждане. Твърдата патриархална система, заедно с нежните и искрени народни обичаи, отразява културните идеи на учените бюрократи във феодалното общество, които отдават специално уважение към конфуцианството и неоконфуцианството. Това оцеляло село, заедно със съседното –Сиди, със своята над 600-годишна история успяват да запазят научни, културни и естетически ценности. Те са богати източници за изучаване на регионалните история и култура.
В древното село Хонцун може да се порадвате на три вида изящни резби: дърворезба, каменна резба и гравиране на плочки.
За дърворезбите са използвани добри материали с ясни текстури, като бор, китайска ела и моминско дърво. Палисандровото дърво и нанму обикновено се използват за мебели от най-висок клас.
Каменните гравюри най-често са използвани още от времето на династия Мин (1368 – 1644). Повечето от тях украсяват врати, прозорци, колони, долмени, мостови парапети и стели. Каменните гравюри на мемориалната арка на управителя Ху Уънгуан, в залата Чънджи и ажурът на Западната градина са сред най-изящните образци, които може да видите в селото.
Гравираните плочки също са широко разпространени в древното село. Можем да ги видим върху покриви, врати, мемориални арки, заедно с каменните гравюри. Те внасят китайския дворцов елемент в типично местните сгради, построеин в стила на провинция Анхуей.
Днес в село Хонцун съществуват над 140 етнографски къщи, построени в стила на провинция Анхуей, създадени по време на династиите Мин и Цин (1644 – 1912). Те се отличават със сиви керемидени покриви и бели стени. Най-изящния представител на тази архитектура е зала Чънджи, където може да видите изключителни ръчно изработени резби. Залата е толкова прекрасна, че е наречена от местните „Народният дворец“.
При династия Южна Сун (началото на 12-и век) селяните от Хонцун усвояват биониката и преустройват инфраструктурата на селото във форма на вол – извисяващите се стари дървета са рогата, водни канали са червата, басейнът Юеджао е стомахът, Южното езеро е шкембето, а къщите са другите части на „вола“.
Въз основа на усвоената бионика селото също така успешно е внедрило в архитектурата си системи за огнеупорна защита и за напояване на полето.
Всичко това прави древното село Хонцун културно чудо на света. До днес водните канали, минаващи през Хонцун, все още работят добре, осигурявайки вода за живота на всяко семейство и превръщайки го в „мини воден град“.
