Цигун – неделима част от развитието на традиционната китайска медицина

Цигун е система от упражнения за здраве, която се практикува в Китай от хилядолетия. Нейна цел е да укрепи Ци, или жизнената енергия в човешкото тяло, за да му помогне да е здраво и да се бори с болестите. Идеята за Ци е обяснена за първи път много хилядолетия назад преди новата ера в „И Дзин” („Книгата на промените”). Позовавайки се на представите си за вселената, древните описали природните закони, които според тях обединяват три фундаментални енергии – на небето отгоре, земята долу и човека между тях, който съединява първите две.

Изучаването на връзката между трите енергии е била първата стъпка в развитието на цигун. По време на династия Джоу (1100 – 221 г. пр. н. е ) Лао Дзъ, основателя на даоизма, описва някои дихателни техники. Интересът към Ци се засилва и цигун се превръща в неделима част от развитието на традиционната китайска медицина, наред с понятия като Ин и Ян и теорията за петте първоелемента.

По-късно, по времето на династия Хан (206 – 220 г. пр. н. е.) в Китай се пренася Будизма и заедно с него будистките техники за медитация, които постепенно се съчетават с цигун практиките. Целта на занимаващите се с будистките практики била да култивират Ци, да укрепят вътрешните органи и контрола над ума, тялото и духа, за да постигнат просветление и да преодолеят цикъла на прераждания.

По време на династия Лян (502 – 577) цигун бил интегриран и към бойните изкуства. Бързите и експлозивни движения във външните стилове, чийто фокус е насочен към бързината, силата и гъвкавостта, били комбинирани с вътрешната работа върху Ци в цигун, където вниманието е насочено към съзнателното дишане, с цел да се укрепи тялото, да се култивират ума и духа, превенцията и лечението на болестите и удължаването на живота.

В процеса на обмена на информация и общуването между различните народи и култури, цигун практиките били възприети и от страни като Япония, Индия и Корея.

Но цигун не е само китайска система за здраве.

Тя е била позната и на други народи, като всеки си имал свои цели и методи.

Будистки цигун – в него на човешкото тяло се гледа като на инструмент за постигането на просвет-
ление. Упражненията имат за цел да освободят ума, да култивират добродетели, да се постигне мъдрост и като крайна цел да се достигне до просветление.

Даоисткицигун – обръща внимание на запазването на физическото тяло и високите добродетели. Много от доаистките майстори по цигун са били дълголетници.

Конфуциански цигун – тук целта е да съдейства за изграждането на висок морал и интелект.

Медицински цигун – при него се набляга на свободния поток и баланс на Ци в тялото. Първоначалната му цел е да лекува заболявания. Лечителите се учат как да изпол-
зват вътрешната Ци за поставяне на диагноза и лечение.

Цигун в бойните изкуства – има за цел да научи практикуващия как да използва своята Ци в боя при нанасянето на удари например или за да се защити от наранявания.

Съществуват два основни начина за практикуването на цигун.

Единият е чрез серия от бавни движения, където едното преминава плавно в другото, като практикуващият трябва да се концентрира изцяло върху това, което прави. Другият е практикуването чрез статични позиции – прави, седнали или легнали. При него трябва да се обърне специално внимание на дишането. Независимо кой от начините се практикува, целта е да се подобри имунитета, храносмилането и кръвообращението, да се осигури свободния поток на Ци в тялото, както и да се направи връзка между тялото и ума. Практиката е по-ефективна, ако се изпълнява на открито. Затова за Китай е обичайно явление да се видят групи от практикуващи в парковете.

Лекарите по традиционна китайска медицина изучават тези практики,

за да могат да култивират своята Ци. Разбирайки какво точно е Ци чрез цигун практиките, те са в състояние да установят естеството на проблема и да възстановят баланса в организма на пациентите, използвайки методите на традиционната китайска медицина, например акупунктурата, билките, вендузите, масажа, гуаша.

Цигун е отличен начин да се развие усет за собствената жизнена енергия и чувствителност към промените в нормалния й поток. Тази практика е и възможност да се възстанови баланса, когато се появят нарушения.

Това е практика, която обхваща всички части на нашето съществуване, помагайки ни да станем по-осъзнати и да събудим скритите умения, както и да поддържаме здрави тялото, ума и духа.