Черешова задушница е! Да си спомним и почетем починалите ни близки
Черешова задушница е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината.
Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
В източното православие в една календарна година има 4 задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
След празника Възнесение Господне входът на рая или на царството небесно остава отворен. Затова всички молитви на Задушница са насочени към това мъртвите да влязат в Божието царство с вяра.
Богослужебното в църквата на този ден е посветено на молитви за починалите. То започва с траурен зън на църковната камбана.
Отслужва се заупокойна служба.
Гробищата се посещават от опечалените, както в деня на Задушница, така и преди него. Оставят се цветя, прелива се с вино, палят се свещи и се кади. Опечалените разчупват обреден хляб, след което го раздават, изричайки словата “Бог да прости”.
Преди опечалените да се запътят към гробищата, трябва да оставят прозорците и вратите на дома си отворени за известно време. Вярва се, че по този начин душите на покойниците ще могат по-лесно да излязат от дома и да намерят пътя към небесното царство.
Какво не трябва да се прави на Черешова задушница?
Има 5 строги забрани, които всеки трябва да спазва, ако не иска да го сполетят нещастия. Те са:
* Занесена на гробища храна се раздава на място и не се връща;
* На гроба не се яде от подавките и не се пие;
* На гроба не се изоставя храна, за да не се омърси мястото от животни.
* Не се върши никаква работа
* По отношение на Черешова задушница има и допълнителна забрана – да не се опитват черешите преди да бъдат подадени за мъртвите.
Откъде идва тя? Първите череши зреят за Задушница. Живите не консумират, а дават приоритет на покойници. Но коренът на тази забрана е по-стар, от езическите времена на жертвоприношенията. На предците са се посвещавали първите плодове от всяка реколта.
По време на всяка Св. Литургия, на Проскомидията, свещеникът споменава също имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ – горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.
Но молитвената грижа за починалите наши близки не се изчерпва с това. Църквата е определила специални дни в тяхна памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Господ Иисус Христос е бил също Покойник, с тялото Си в гроба.
В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.
Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване (виж по-долу) и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида).
След богослужението молитвени възпоменания за тях правим и на техните гробове, като ги почистим, прикадим и украсим с цветя, красиви като добродетелите на починалия, като свещеникът прелее гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас, като запалим църковната свещ и като раздадем малък дар на колкото се може повече познати и непознати, за да могат и те молитвено да поменат с “Бог да прости!” нашите сродници.
У нас в Родопите се спазва един обичай – боядисване на великденски яйца, тъй като Черешова задушница е известна като Великден на мъртвите. След това тези яйца се раздават в памет на покойниците. Друго вярване е, че този обичай прогонва болестите, бедите и бедствията.
Също така на Черешова задушница се спазва друг обичай – говори колкото се може по-малко, а по възможност изобщо не се говори.
