Честит многополюсен свят!

Организацията БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, прие шест нови държави членки. И досега БРИКС беше фактор в глобалната политика и икономика – една четвърт от глобалния БВП и 40 процента от световното население.

Към БРИКС искат да се присъединят още 40 държави от Глобалния юг, а 22 от тях са подали молби.

Впечатляващ е потенциалът на досегашните страни членки:

• Русия е най-голямата по територия и природни ресурси държава, а опитите да бъде изолирана и наказвана със санкции се провалиха и страните, които наложиха санкции, усещат бумеранговия ефект – икономически спад и рецесия, влизане в енергийни и икономически зависимости от САЩ.
• Китай и Индия са държавите с най-голямо население. При това с огромен икономически и човешки потенциал – и двете доскоро познати като страни с древна история и култура, днес гледат в бъдещето. Китай от години диша във врата на САЩ по отношение на икономиката, успя да извади от бедност стотици милиони свои граждани, справи се с пандемията и въпреки загубите показва икономически ръст. Индия, която е все по-важен глобален фактор в информационните технологии, пък буквално вчера успя да извърши технологичен подвиг с уникалното кацането на Луната.
• ЮАР и Бразилия са икономически и политически лидери в два региона на света, които тепърва ще показват своя потенциал – Африка и Латинска Америка.

Но и новите членки са впечатляващи по своите възможности:

• Египет още от времето на Гамал Абдел Насър е историческият лидер на Арабския свят и флагманът на процесите в този сложен регион.
• Саудитска Арабия и ОАЕ са икономически колоси и ключови износители на ресурси, финансови центрове на света. Доскоро Саудитска Арабия бе известна като ключов съюзник на САЩ в региона, но показа амбиция да води собствена политика.
• С влизането на Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия завършва периодът, в който САЩ можеше да провокира „коалиции на желаещите“ и „арабски пролети“ в този регион.
• Въпреки сложните исторически отношения с арабските си съседи в БРИКС влиза и Иран, а това показва, че БРИКС има потенциала да бъде платформа за помирение и разрешаване на конфликти!
• Етиопия е втората по население държава в Африка и в този смисъл – лидер на един процес на бъдещо присъединяване на африкански държави. Африка отдавна не е безпросветният и свръхбеден колониален заден двор на великите сили.
• Същото, но в друг регион показва и членството на Аржентина. Латинска Америка, в която все по-силни стават автентични леви движения, вече не е задният двор на Съединените щати, а доктрината „Монро“, според която само Вашингтон има правото да определя политиката на Южна Америка, е мъртва след два века и половина на насилие, преврати и диктатури, на зависими бананови републики.
• Накратко: Южното полукълбо излиза от статуквото на колониализма и неоколониализма (сменена формула на властта, но все старото вмешателство, грабеж на ресурси и зависимости). Държави като Индия, ЮАР или Египет или  с векове са понасяли на гърба си „прелестите“ на чуждата колониална власт и в частност – на англосаксонските колониални практики. И трудно ще се хванат на „номера“ за износ на „демокрация“… Същото важи за четиридесетте държави, които възприемат БРИКС като алтернатива на колониалния модел и на еднополюсния американоцентричен свят!
• А и на остарелите по съдържание и затънали в самодоволство структури като Г-7, ЕС, НАТО…  

Фалшиво звучи рефренът на дежурните „анализатори“ на мейнстрийма, които, подмазвайки се на спонсорите, неглижират подигравателно БРИКС и подценяват нейното бъдеще. От десет дерета вадят „аргументи“ как БРИКС още били изостанали, как Западът имал невиждани козове за влияние, как западният модел на капитализъм и неолиберална демокрация са непобедими и желани от всички, как заради най-новия айфон, заради холивудските екшъни и заради хамбургера народите ще са готови да се откажат от патриотизма, независимостта и идентичността си.

Да, ама не – БРИКС вече стана притегателен център на държави и народи, които държат (всеки от тях по свой начин и със своя специфика!) на традициите, вярата, родолюбието, солидарността, суверенитета, независимостта и своя път на развитие. И БРИКС със заявения принцип, че ще зачита тези специфики, ще бъде все по-притегателен център за държави, които държат на своя облик и пазят националните си интереси. Заедно ще са по-силни, а и най-продуктивните периоди в човешката история са тези, в които хората се борят за идеали, а не за материални ценности. Впрочем държавите от БРИКС доказват, че могат и едното, и другото- едновременно силни национални държави и растящи икономики.

Пък каквото конкуренцията покаже!

Даже с уговорката, че тепърва организацията ще се структурира и ще набелязва свои стратегически цели и общите механизми за тяхното постигане,

Ето няколко ключови предимства на БРИКС пред колективния Запад – САЩ, ЕС и Г-7, които тепърва ще се усещат:

• Докато Западът представлява затъващия в самодостатъчност, но свикнал да прехвърля своите кризи на Третия свят „златен милиард“, то БРИКС представлява всички останали континенти – Азия, Африка, Латинска Америка. В едно бъдеще към БРИКС поглед със сигурност ще отправят и ключови регионални сили в Южна Европа като Турция например! Добрата новина: на разделението “богати срещу бедни” в света е хвърлена ръкавица!
• Докато ЕС и НАТО се управляват от неизбирани от народите и високоплатени чиновници, загубили своя национален код и идентичност, то БРИКС се развива на принципа, че ще е съюз от национални държави, който няма да налага стандарти и изисквания към своите страни членки. И докато ние в уж най-богатите и престижни съюзи сме длъжни под строй да приемаме и да козируваме на всевъзможни заповеди отгоре – от това кому да наложим санкции до третия пол и кривината на краставиците, та чак до целенасочения отказ от християнската идентичност, то притегателното в БРИКС ще бъде възможността да пазиш идентичността си и социално-икономическия си строй, без някой да ти се меси и да унифицира народи с различна вяра, традиция и степен на развитие. Ако Брюксел тиражира опорката за „интеграция“ (тоест – унификация и зависимост), то БРИКС говори за разширение и равноправно сътрудничество!
• Докато ЕС и държавите от Г-7 затъват във все по-голяма зависимост и се превръщат в придатък и „филиал“ на САЩ, то в БРИКС няма една или даже две държави лидери, които да подчиняват останалите на своя интерес. В този смисъл – бъдещата архитектура на света не е двуполюсна в смисъла на Запада срещу БРИКС, а класически многополюсна.
• Докато Западът все повече затъва в историческия нонсенс частните транснационални корпорации да бъдат по-силни от националните държави, то страните от БРИКС осъзнават (всяка по свой начин – от социалистически Китай, през народните леви демокрации в Южна Америка до арабските страни, които инвестират петролните си богатства в социални достижения за обществото), че само националната и социална държава е пътят към прогреса. Добрата новина: Иде ренесанс и рестарт на социалните държави и примерът на социалистически Китай тук е особено важен!
• Някои твърдят, че докато ЕС, НАТО и Г-7 имат общи ценности и цели, то БРИКС е аморфен формат. И това не е така вече. По две причини – първо, защото „евро-атлантическите ценности“ бяха подменени. Доскоро перфектните и развити демокрации вече ерозират, виждаме превръщането на „фобии“ в държавна политика, следене, цензура и кенсъл култура срещу различното мислене, мирът става война, диалогът става противопоставяне, християнството е изчегъртвано и подменяно с джендър идеологиите, а социалната държава и средната класа се топят, за да отстъпят място на общества на неравенствата и разделенията – бели срещу черни, жени срещу мъже и т. н.
• Апропо, БРИКС вече има своите институции (например – банка!) и първата обща кауза и цел – дедоларизацията! Тоест скъсване с модерния финансов колониализъм, с политическия и финансов диктат на „вашингтонския консенсус“ и на международните финансови институции.
• Европа бе силна, ефективна и пример за подражание, докато бе икономически и търговски съюз – общ пазар на суверенни национални държави. Днес е обрасла с всевъзможни общи и стагниращи националната воля предимно политически структури, раждащи изисквания, мачкащи националния суверенитет в едно общо цяло, в което… разбира се, се пази интересът на големите – на САЩ, Германия, Франция и т. н., а по-малките държави са сведени до задължени да подкрепят. Накратко – ЕС отдавна не е равноправен съюз! В този смисъл БРИКС взима хубавото от близкото минало на Европа – водещата роля на икономическия съюз. Пример – Китай инвестира в Южна Африка 25 милиарда долара, създава 400 хиляди работни места – работещо икономическо партньорство от взаимна полза!

Няма спор, дедоларизацията ще действа като червения цвят на бика за вашингтонския и брюкселския елит, ще тръгне вълна от икономически (и не само) конфликти и войни, ще капсулира още повече Запада, ще демонизира различното мнение. Ще е епична битка, която ще формира тектонични промени в света в близките години. Както казват мъдрите – живеем в тежки, но интересни времена!

Но от днес е ясно, че процесът на разширение и засилване на ролята на БРИКС е необратим! Ръкавицата е хвърлена. Многополюсният свят е факт. Кризата в еднополюсното американоцентрично господство тепърва ще се усеща въпреки неговата агресивна самодоволност и чувство за безалтернативност!

И за тези, които не са оглупели от мейнстрийм пропагандата – Честит да ни е новият многополюсен световен ред! За добро е!

Ето тогава ще разберем, че любимата фраза на нашите управляващи за „правилната страна на историята“ е просто куха опорка, написана от умствено “скромен” пиар…  

Дали пък да не си напомним приказката, че всеки съюз, в който България участва, рано или късно има нерадостна съдба…