Честит Никулден! Празнуват 186 хиляди българи

Православната църква почита днес паметта на Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Празникът е наричан от народа Никулден.

Св. Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, морските специалисти (капитани, инженери, докери, боцмани и др.), банките и банкерите.

Николай Мирликийски е роден през III в. в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област.

Умира през 342 г.

Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Св. Николай помага на страдащите, защитавал невинните, укрепва слабите със словото на истината и вярата.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.

Култът към Св. Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница.

На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден става разделянето на спечеленото през сезона.

Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.

На празника, за да уважат именника в дома му, идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени предварително.
Врачанският митрополит Григорий заяви: “Наистина е един велик божи угодник, който е обичан и почитан от целия християнски свят и това е заслужено, защото той се е потрудил твърде много да бъде образцов архипастир, да бъде пример за подражаване със своя живот и със своите дела, своята вяра, със своята ревност по бога.”

Никулден ще празнуват 186 457 българи, които носят имената: Николай, Никола, Кольо, Нико, Нено, Ненко, Никол, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Ния. От всички именици 134 075 са мъже, а 52 382 – жени, съобщи Националният статистически институт (НСИ).

Никулден е един от важните православни празници, отбелязва НСИ. Денят е посветен на свети Николай Чудотворец, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Празнуващи днес са и 28 987 души, заети в сектор “Парично посредничество”, и 3 606 души, ангажирани в рибния сектор.

На 6 декември, 22-рият ден от коледните пости, християнският свят почита свети Николай Мирликийски Чудотворец, покровителя на моретата, езерата, реките, моряците, рибарите. Светецът се почита и от банкерите и търговците, каза за БТА етнологът от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН) д-р Иглика Мишкова. 

Никулден в България отбелязват православните християни и католиците. Шаран в тесто, обреден хляб, варено жито в ъглите на стаята, люспа от шаран в портфейла, подаръци за децата до леглото са част от различните традиции за празника.  

През 2013 година българинът е слагал през годината на трапезата си средно 6,7 килограма риба и рибни продукти на човек от домакинство. С колебаеща се тенденция през 2022 година консумирането на риба достига 6,1 килограма на човек, сочат данните на НСИ.  За този период най-малко риба сме яли през 2017 година – 4, 9 килограма на човек за година.

България е на предпоследно място по потребление на продукти от аквакултури в ЕС, независимо от прилаганата методика за изчисление на този показател, пише в Многогодишния национален стратегически план за аквакултурите в България  (2021-2027). Повишаване на консумацията на продукти от аквакултури от населението може да се осъществи на първо място чрез повишаване качеството на предлаганата продукция и нейното разнообразяване, разнообразие на формите, под които тя се предлага на пазара, при съобразяване с търсенето на пазара. Популяризиране и налагане на българската продукция от аквакултури може да се осъществи чрез информационни кампании, устойчивост на предлагането (целогодишно, а не само на. Никулден), въвеждане на нови форми на търговия и предлагане на продуктите от подсектора – фермерски пазари, мобилни магазини, онлайн магазини, ресторанти, предлагащи продукция на място в стопанството, директна продажба от стопанството и др., се посочва в плана. 

Традиционно на трапезата днес слагаме сладководната риба шаран. Аквакултурите в България са основно сладководни. Такива са 96% от стопанствата и 95% от отглежданите видове. 79% от обема на продукцията се получава в сладководни стопанства. За периода 2013-2019 г. броят на отглежданите в България риби и други водни организми варира между 33 и 40 вида, като рибите заемат основен дял в произведената биомаса. Доминира продукцията от неместни, интродуцирани в страната видове, се отбелязва още в плана. 

През периода 2014-2019 г. шаранът запазва доминиращата си роля в българските аквакултури, като за отглеждането му се използват три типа производствени съоръжения – специализирани рибовъдни басейни, садки (мрежени клетки) и язовири с друго основно предназначение, използвани за басейново отглеждане на риба. Шаранът съставлява близо 60% от общата продукция от топлолюбиви риби и средно 40,4% от цялата рибна продукция за периода 2014-2019 г. След него се нареждат пъстрият и белият толстолоб, които се отглеждат в поликултура с шаран в язовири и специализирани басейнови стопанства. Белият толстолоб се използва приоритетно за биологичен контрол във водоемите за питейно водоползване. Белият амур е с основно приложение във водоеми с необходимост от контрол на висшата водна растителност.

Производството на местния европейски сом (Siluris glanis) запазва относително стабилни нива от порядъка на 210 тона годишно (за периода 2014-2019 г.), като за 2019 г. той е лидер в групата с 315 тона. Африканският сом (Clarias gariepinus) е един от новите за българската аквакултура видове със значителен ръст на продукцията. През 2017 г. достига 909 тона, след което бележи спад до 203 тона през 2019 г. За разлика от европейския сом, който е обект на отглеждане в 146 стопанства, продукцията от африкански сом е съсредоточена само в две стопанства с рециркулационни системи. Производството на американския/канален сом (Ictalurus punctatus) варира от 5,1 тона за 2013 г. до 93,9 тона  за 2018 г. или 24 тона средна годишна продукция за периода.

Активните рибовъдни стопанства през 2019 година са били 446, в стратегическия план се предвижда през 2024 година техният брой да се увеличи с 10 процента, а през 2027 година -с 20 на сто. Общият обем продукция от 16 500 тона за 2019 година се залага да стигне до 18 000 тона през 2024 година, а през 2027 година – 20 000 тона.