Чест прави на местната власт в Пловдив, че избра пътя на диалога
Проф. Светлана Шаренкова, председател на Форум „България-Русия“, зам. генерален секретар на Асамблеята на народите на Евразия, участва във форума „Да спасим Альоша“ със своя гледна точка
Благородна и обединителна е каузата за защита на паметника „Альоша“ – тя събира и леви хора, и патриоти, и център-дясно, събира по-възрастното, но и по-младото поколение, местния бизнес и интелигенцията. Това е така, защото „Альоша“ не е само паметник с политическа и историческа тежест, символизиращ гибелта на 27 милиона души, дали живота си в битката срещу фашизма, сред които и близо 30 хиляди българи, които загинаха по фронтовете на Отечествената война. В този смисъл – той е и български паметник! Но извън политиката, „Альоша“ е и културен и човешки символ на Пловдив – дело на големи творци, общо дело на хиляди пловдивчани, помогнали с доброволни лични дарения. Поколения пловдивчани в неговото подножие правят своите разходки сред природата, срещат се с приятели, пеят и свирят на китара, споделят първата любов, празници и сватби. Десетилетия наред Пловдив е “Альоша” и “Альоша” е Пловдив. Символ не по-малък и сравним с Античния театър, Стария град или Панаира…
Демонтирането на този паметник ще бъде посегателство не само срещу общата, но и срещу личната история на хиляди пловдивски семейства.
Последните политически събития в България най-ясно показаха, че всяко правителство, всяка политическа класа, която руши и отрича историческата памет, която унищожава паметници и не се свени да гази закона – си тръгва безславно и унизително. Нека това ни служи за урок и вместо политически натиск за разруха, да има честен граждански дебат в Общинския съвет, в институциите, сред местната общественост и интелигенция, а накрая Негово величество гражданинът да си каже думата в референдум. И чест прави на местната власт в Пловдив, че избра този път на демокрация, диалог и съгласие, а не пътя на рушенето, на флексовете, на оскверняването на историческата памет.
Вярвам, че един ден, колкото се може по-скоро, ще има мирни преговори, дипломация и мир, а конюнктурните решения и рушителните страсти на шепа родни пишман херостратовци ще останат в историята.
Вярвам, че ще опазим „Альоша“, защото каузата „Альоша“ ще обедини пловдивчани и пловдивчани ще докажат още веднъж, че Градът под тепетата е градът на културата, на толерантността, на традицията, на уважението към историята, на Заедността.
