Човек на каузите и действието

На днешния 16 август своя юбилеен рожден ден празнува Станка Шопова – изявен и харизматичен младежки деятел, политик, стопански деец,  радетел на вековната дружба между славянските и православни България и Русия, държавник и общественик, отстоявал своите граждански и социални каузи както в годините на социализма, така и в днешното сложно и противоречиво време.

Родена в Бургас на 16 август 1954 г., Станка Шопова е част от онова младо поколение, поело по пътя на съзиданието на социалната държава. Завършва специалност „Българска филология  и литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тя се изявява като младежки лидер още от студентската скамейка – избрана е за комсомолски секретар на най-стария и голям ВУЗ в България, тя става член на ръководството на Димитровския комсомол в средата на 70-те години. За по-новите поколения е важно да се знае, че Комсомолът е не просто партийната младежка организация, а по силата, духа и буквата на тогавашната Конституция – и най-масовата младежка организация, в която са обхванати средношколци, студенти, работническа и селска младеж, младата интелигенция. Комсомолът обаче има и всеобхватни държавни функции, свързани с младежта, нейния бит и социален статус, с издигането на нейното естетическо възпитание и образование, с младежкото здравеопазване, майчинството и грижата за младите семейства, с политики за подобряване живота на младите хора и мащабни младежки инициативи – фактическо Министерство за младежта, което достойно изпълнява своите задължения.

По-късно е избрана за секретар на Централния комитет на Комсомола с ресор „Студентска младеж“, избрана е в ръководствата на Съюза на учителите и Висшия учебен съвет към Просветното министерство.

На Дванадесетия конгрес на БКП през април 1981 г. е избрана за кандидат-член на Централния комитет на партията. На изборите през юни 1981 г. е избрана за народен представител от тогавашния Грудовски избирателен район в Бургаски окръг и заема своето място в Осмото народно събрание. Неговата първа сесия избира Станка Шопова за член на Държавния съвет на Народна република България. Най-висшият държавен орган е фактическият колективен държавен глава, начело с Тодор Живков. Но в неговия състав са включени водещи дейци на БКП и БЗНС, председателите на най-масовите организации – Отечествения фронт и Профсъюзите, на Движението на жените и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, на Движението на активните борци срещу фашизма и герои от антифашистката съпротива, има представители на безпартийните и на турския етнос, ръководителите на важни региони като Пловдив и Бургас. Присъстват и действащи работници – герой на социалистическия труд от Завода за металорежещи машини в София и деятелка на Кооперативното движение от едно обикновено ТКЗС в Ловешко. Накратко – представени са водещите обществени тенденции и социалната структура на българското общество. В състава, в който е избрана Станка Шопова, са и крупни учени и творци като акад. Ангел Балевски (председател на БАН), акад. Георги Джагаров, акад. Пантелей Зарев, акад. Ярослав Радев, а в съветническия състав в Държавния съвет в съветите по законодателство, духовно развитие, социално управление, екология и външна политика, е цветът на българската интелигенция в сферата на правните, обществените науки, на културологията и литературата и много изявени общественици. Следва да отбележим, че Станка Шопова е не само най-младият член на Държавния съвет в неговата история, но и първият представител на Комсомола – това е не само лично признание като способен деец с перспективи, но и признание за българската младеж като ключов социален и демографски фактор, за издигането на нейните проблеми като държавен приоритет – нещо, което днес ни се струва немислимо или е сведено до голи обещания и нищо не значещи лозунги.

През декември 1981 г. Станка Шопова оглавява Димитровския комсомол като негов първи секретар. Нека напомним, че не само българска, но и европейска практика е младежките организации да са инкубатор за успешни управленски кадри и бъдещи лидери  – място, където те трупат опит и знания за бъдеща политическа, стопанска, дипломатическа работа, за местните и централните власти. Нека напомним, че на ръководна комсомолска работа в онези, а и в по-късни години са били такива личности като министър-председателите Станко Тодоров и Георги Атанасов, като външния министър и президент Петър Младенов, като вицепремиерите Лъчезар Аврамов, Георги Караманев, като члена на Политбюро на ЦК на БКП  и пръв лидер на БСП Александър Лилов, като най-дългогодишния вътрешен министър ген. Димитър Стоянов и наследника му ген. Георги Танев, като секретаря на ЦК на БКП и профсъюзен лидер Петър Дюлгеров, в Комсомола или в младежки издания са работили творци като акад. Светлин Русев, Любомир Левчев, Андрей Германов, Владимир Башев, проф. Тончо Жечев, Валентин Караманчев и много други. В по-ново време сред изявените комсомолци във властта бяха Жан Виденов, Николай Добрев, Красимир Премянов и други фигури от левицата. Това изброяване доказва, че Комсомолът не на думи е бил резерв за способни млади хора с делови и политически качества, но и е давал път на знаещи и можещи интелектуалци.

Както и по-горе напомнихме, Комсомолът имаше и важни организаторски функции и инициативи, свързани с изграждането на социалната държава в един от най-важните й сегменти – младото поколение. В Комсомола бяха съсредоточени важни ресурси за жилищна политика за младите, на младежките бригади в предприятията, за културна дейност, за отдих и туризъм на младите, за техническо и научно творчество на младежта, за младите в редовете на Българската народна армия и разбира се – на спортната дейност и изграждането на спортни таланти. В Комсомола съществуваше и уникален за времето си Научен институт за младежта, където водещи социолози изграждаха откровен портрет на младото поколение, откровено и без „розови очила“ обрисуваха не само успехите, но и негативните явления и реалното обществено мнение на младите.

Един от най-плодотворните периоди на тази всеобхватна младежка политика на държавно ниво, координирана от Димитровския комсомол, бе именно в мандата на Станка Шопова като негов ръководител – първата половина на 80-те години на ХХ век.

На Тринадесетия конгрес на БКП през април 1986 г. Станка Шопова е избрана за член на ЦК на БКП и преминава на друга отговорна длъжност – секретар на Софийския градски комитет на партията, отговаряща за идеологическата дейност. Поемайки, преди да навърши Христовата възраст, този фактически трети по ранг (след първия секретар и кмета на София) пост в столицата, Станка Шопова се нагърбва с нови огромни отговорности в тогава над милионния град, където са съсредоточени не само стопанският, но и културният потенциал на държавата. Заемайки този пост, тя се вписва в едно сложно време – на пробуждането на интелигенцията за промени, на волята за повече творческа свобода, на недоволство от статуквото. Деликатна и сложна задача даже за най-опитни политици.

През лятото на 1989 г., след разделянето на тогавашния отдел „Идеологическа политика“ на Централния комитет на БКП, тя поема ключовия отдел „Пропаганда и агитация“, отговарящ, както днес е модерно да се казва – за политическите послания и комуникационните канали, които партията използва. И отново – в едно тежко време, в което позитивната воля за промени бързо се изроди в стихия за отрицание и разграждане – предвестник на последвалата след 1990 г. преходна разруха.

Промените на 10 ноември 1989 г. формално прекратиха възходящата и с голям потенциал политическа кариера на Станка Шопова. Но това е нерадостната участ, достигнала хиляди честни, знаещи и отдадени деятели, които бяха плод не само на преходната мътилка, но и на вълната на посочване с пръст на „живковисти“ в самата БКП, в която шепа участници в доскорошното най-висше ръководство си самовмениха правото на „перестройчици“ и „демократи“, но пожертваха доскорошни свои другари от партийни и комсомолски структури и от органите за сигурност като „виновници“ за предизвестения от външни сили крах на дотогавашното обществено устройство.

Така едва на 35-годишна възраст, Станка Шопова тръгва по нов път на своето професионално развитие и обществена активност. И ако довчера кауза на нейната работа е добруването на българската младеж, то новите още по-трудни каузи, с които активно се заема, са запазването на българо-руската дружба и каузата на истината за антифашистката съпротива. Като активен деец на русофилските организации, като стопански деец, участвал в изграждането и развитието на спортно-оздравителния комплекс „Камчия“, като деец на Българския антифашистки съюз, Станка Шопова избира по-трудния път. Прави го, за разлика от други бивши комсомолци, които успешно взеха политическия завой на ренегатството, бързо се писаха „социалдемократи“, парадираха с прозападно и про-натовско говорене и ни поучаваха за предимствата на новия евро-атлантически „цивилизационен избор“. Общо взето, тези предвестници на днешния умнокрасивитет (а всъщност в мнозинството си – деца и внуци на бившата номенклатура) са сред примерите за политическа мимикрия и конформизъм, за ренегатство. Но пътят на Станка Шопова и стотици други младежки деятели не беше такъв – те останаха верни на идеалите, въпреки че тези идеали не се вписваха в тренда, не носиха дивиденти. Каузата на антифашистката борба бе охулвана и отричана от наследници на бившите фашистки фамилии и от псевдоисторици, въпреки че в Европа тя продължава да бъде свещена страница от историята. Каузата на русофилството у нас носи един исторически парадокс – тя е споделяна искрено от над 80% от българското общество, но на власт все са инсталирани елити и финансирани с  десетки милиони грантови НПО-та на яростната и патологична русофобия, на задокеанския слугинаж. Но въпреки това – дружбата между нашите народи е скрепена от Православието, кирилицата, славянството, и най-вече от Освобождението! Затова и един от приоритетите на Станка Шопова е народната дипломация между Русия и България, която успява да се пребори с информационните стени, с провокираната от елитите конфронтация и с нихилизма на времето. Станка Шопова е част от хората, които в трудни условия, в условия на цензура и репресии отстояват своето русофилство и ще го прави и в бъдеще – с благородния инат и сила на характера, които притежава и проявява десетилетия наред.

Издателите и екипите на вестниците ЗЕМЯ и „Русия днес – Россия сегодня“, на Форум „България-Русия“ желаят на Станка Шопова преди всичко здраве и дълголетие, морални и творчески сили да продължи все така енергично да отстоява каузите на живота си, както и лично щастие!

На многая лета!