Чудеса няма – руската икономика расте

Продължение от публикация: Русия влиза в клуба на силните икономики

Президентът на Института за световна икономика и международни отношения (ИСИМО)на РАН академик Александър Динкин обяснява признаците и последиците от възможна глобална икономическа криза и как би се отразила тя на Русия. В обширно интервю за в. „Московский Комсомолец“ той прави анализ на процесите в геоикономиката. Предлагаме го на нашите читатели с малки съкращения в три последователни броя. В днешния брой е неговата втора част.

— Какви са реалните процеси в руската икономика? Защо цените стремително растат? Не върви ли руското „икономическо чудо“ към предела на своите възможности?

— На днешното състояние на руската икономика често се дават противоположни оценки. Например Банката на Русия казва: икономиката е прегрята. Обяснява се, че това е резултат, от една страна, на растящото търсене, включително и кредитно, а от друга – от изоставащите предложения за стоки и услуги. В националната банка смятат, че тази асиметрия е свързана с изчерпването на трудовите ресурси. По данни на Росстат за първото полугодие на тази година безработицата е била 2,4%, което е рекордно нисък показател и минимална натовареност на основните мощности, докато средните стойности за натовареност трябва да са около 80% според Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране. Банкови експерти сочат именно тези фактори като причина за повишаване на цените.

— С други думи, нашето „икономическо чудо“ скоро ще се превърне в своята противоположност?

— Но това още не е пълната картина. Едновременно с тревожните моменти не можем да не забележим доста високите темпове на растеж на БВП. Официалните данни на Росстат са 4,7% за първото полугодие. При това за обработващата промишленост показателят е 8,5%, за търговията на едро и дребно – 9,6%, а в сферата на информацията и съобщенията, както и в сферата на финансите е почти 18%. Зад тези цифри отчетливо се виждат ускорените промени в нашите икономически структури. Обикновено ние определяхме добива на природни – главно въглеродни, ресурси като ключов отрасъл на икономиката. А сега виждаме растеж на нови отрасли в производството и в сферата на услугите, което подчертава високата динамика на търсенето и на необходимостта от развитие на нови производствени отрасли и нови технологии и очакването за тяхната поява е доста силно.

— Но какво става тогава с прегряването на икономиката?

— Засега с прегряването се бори само Централната банка, чийто единствен инструмент е определянето на основната лихва, която вече достигна 20%. Въпреки това в условията на развито потребителско и ипотечно кредитиране, макар и по-бавно, продължава да расте. Растат и цените на стоки и услуги, които са част от базовите потребности.

Дори ако допуснем, че тяхното търсене се подгрява от краткосрочните потребителски кредити, тази лихва няма да ги спре. По данни на Банката на Русия лихвите растат с висок отскок, а забавянето на потребителските разходи е едва забележимо.

— Тогава какво да си мислим: има ли, или няма руско икономическо чудо?

— Изглежда, правилно би било да се каже, че това е ответна реакция на икономиката не само на външния стрес, но и на бюджетния импулс, на онази икономическа политика, която води правителството, като стимулира укрепването на технологичния суверенитет, развитието на обработващите производства, при това не само свързаните с отбраната, но и с двойна употреба.

Увеличаването на военните поръчки влияе на цялата верига стопански връзки и на цялата икономика. В цял свят днес слагат акцент на индустриалната политика, която предполага комплекс от държавни мерки в подкрепа на приоритетните – главно високотехнологичните и инфраструктурните отрасли. Този курс се възприема от всички: и от САЩ, и от Европа, и особено от приятелските към нас страни като Китай и Индия. Това създава база за дългосрочен растеж на нашата страна, което сочат не само нашите, но и чуждите прогнози за растежа на икономиката.

— И как по-точно изглеждат тези прогнози?

— Според анкетите, които Централната банка (ЦБ) прави сред анализаторите за 2024 г., се прогнозира растеж на БВП с 3,6%, а според проучването на Института за прогнозиране в народното стопанство (ИПН) – 3,7%. По-нататък оценките се разминават в по-голям диапазон. За 2027 г. анкетираните от банката анализатори дават растеж от 2%, а прогнозите от ИНП дават 2,6%. В по-краткосрочните прогнози разликите са още по-големи. За 2025 г. в ЦБ предвиждат ръст на икономиката едва с 1,7%, а в ИНП – с 3,6%. Международните оценки по данни на МВФ и на ООН също са оптимистични. По всичко личи, че до 2028 г. Русия ще бъде на 5-о място в световната класация по растеж на икономиката. Ако се вземат обаче оценките само на ИНП, Русия ще остане на 4-то място и няма да допусне Япония да я изпревари.

— Някои експерти се опасяват, че светът е изправен пред нова глобална икономическа криза, както това беше през 2008 г. Съгласен ли сте с такава гледна точка?

— Известно е, че песимистичните прогнози са по-популярни от оптимистичните. По-лесно е да се говори за кризите, отколкото за тяхното отсъствие, защото така или иначе те периодично настъпват. Така излиза, че песимистите винаги са прави. Когато става дума за глобални кризи, трябва да се имат предвид няколко важни обстоятелства. Първо, кризите силно се измениха. Те вече не са старите класически кризи на свръхпроизводството. Последните кризи носеха подчертан финансов характер. Азиатските кризи през 90-те години бяха свързани с девалвацията на валутите на развиващите се страни. Мехурът в жилищното строителство и кризата с ипотечния дълг в САЩ прераснаха в глобална финансово-банкова криза през 2008 г.

Второ, в условията на все по-голямо разнообразие на финансовите инструменти, на сделките, на развитието на тяхната технологичност, включително на базата на изкуствения интелект, на цифровизацията и появата на криптоактиви, а така също нарастващата активност на дребните инвеститори – на фона на всичко това наблюдаваме засилване на финансовата и икономическата неопределеност, в чието ядро е трудно да се разпознае заплахата от настъпваща криза. И трето, променя се структурата на икономиката, която става все по-технологична, повишава се ролята на държавата в прякото финансиране на икономиката дори в страни с традиционно доминиране на пазарното стопанство.

— С други думи, глобалният капитализъм стремително еволюира?

— Точно така. Вливането на ликвидност в икономиката след кризата през 2008 г. и в периода на пандемията стана мощен фактор за растежа на пазарната капитализация, а сегашните програми за подкрепа на отраслите в САЩ и в Европа водят до увеличаване на държавния дълг. По този начин за предотвратяване на кризи в центъра на вниманието може да се окажат проблемите на държавните финанси в развитите страни. В САЩ при повишаване лихвите от Федералната резервна система рязко се изостриха проблемите на банките и редица от тях или банкрутираха, или бяха купени от по-големи банки. Всъщност това беше банкова мини-криза в САЩ.

Ще изброя още няколко фактора на световната икономическа неопределеност. Споменахме три от тях. Четвърто, запазва се неравномерност в икономическата динамика. Мнозина се опасяват от охлаждането на икономиката на Китай, който е най-голям износител и втори вносител на стоки в света. В самата страна нарастват диспропорциите във финансите и в строителната сфера. Германската икономика се намира в рецесия. Рискът от рецесия не е изчезнал и в САЩ. По дългосрочни прогнози на Световната банка за периода до 2050 – 2060 г., темпът на растеж на глобалната икономика и световната търговия имат тенденция към забавяне.

И пето, има признаци за нарастване на мехура в сферата на реализация на целите за постигане на устойчиво развитие. Важната задача за гарантиране грижовно отношение към природата все повече се трансформира в оптимистичен ирационален ажиотаж. Това се изразява и в нереалистични планове за преход към възобновяеми източници на енергия, и в завишени инвестиции в тези източници, и в неоправдани финансови резултати като растеж на капитализирането на т. нар. устойчиви компании. Първите сигнали за прегряване вече се виждат. „Фолксваген“ е принуден да съкрати броя на заетите в своите заводи поради намаляване търсенето на нови модели електромобили. Същата тенденция се забелязва и в САЩ.

При това информационните технологии и изкуственият интелект изискват все повече енергия. Казано накратко, налице е усещането за нарастване на множество глобални и структурни диспропорции. Коя от тях ще се окаже съдбоносна и ще предизвика криза, е трудно да се каже, но вероятността от такъв ход на събитията се увеличава с всеки изминал ден.

— Ако все пак прогнозите за глобална криза се оправдаят, как ще се отрази на Русия процесът на изключването й от западната икономика?

— В най-добрия случай нашата ограничена изолация ще изиграе ролята на амортизатор и ние няма да изпитаме всички негативи на кризата. В случай обаче на глобален катаклизъм, особено с въвличането в него икономиките на приятелски страни като Китай, Турция и републиките от Централна Азия, и нашата икономика ще почувства последиците. Въпреки санкциите тя все още е интегрирана в световната икономика. Русия има в нея важна роля: на пазара на въглероди, метали, пшеница, торове и други. Това ни защитава от възможно още по-тежки санкции, чиято ефективност не е толкова висока, колкото би се искало на онези, които ги налагат, и намалява нашата зависимост от световните процеси.