Шансът на века: Китайската модернизация дава възможност на всички развиващи се страни
Симеон Миланов
За първи път в историята на човечеството през последните два века велика сила, която не е от Западния свят, изживява бурен подем и модернизационен възход, който при това, напълно в противовес на досегашните колониални и полуколониални практики, споделя с други страни, особено тези от Азия, Африка и така наречения Глобален юг. Става въпрос, разбира се, за Китайската народна република, която изживява бурна модернизация и развитие, особено през последното десетилетие, откакто СиДзинпин управлява страната и партията.
Съвременната китайска модернизация е напълно различна от досегашните модернизационни модели, предлагани от западните страни, които предполагат западнизация и американизация на „модернизиращите“ се общества и възприемане често пъти на политико-икономически и културно-цивилизационни модели, които са чужди на страните от Глобалния юг, а и не само. За времето на управлението на Си Дзинпин досега, Китай успя не само чрез модернизацията си да победи абсолютната бедност и да изведе стотици милиони китайци от нея, но и да изгради огромни международни проекти, които комбинират изграждането на инфраструктура, развитието на търговията и насърчаването на научно-техническия обмен.
На последния Трети пленум на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия, тази линия към модернизация, която е полезна не само за Китай, но и за целия Глобален юг и целия свят, беше препотвърдена. Отново беше подчертано колко е критичен настоящият период и задълбочаването на реформите в Китай за изграждането на силна държава и великото възраждане на китайската нация чрез модернизация в китайски стил, както се изразяват в Пекин.
Тази модернизация включва всички аспекти на обществото – от ускорено развитие на научния и технологически потенциал на Китай – сфера, в която страната вече е световен лидер, до модернизиране на самото държавно управление и капацитета за управление и администрация на тази огромна страна.
На пленума беше потвърдено, че до 2035 година социалистическата пазарна система на високо равнище ще бъде напълно установена. Акцент е поставен, че трябва да се засилват както държавният, така и частният сектор, което рязко контрастира с неолибералните мантри, които например в България слушаме от три десетилетия, че само частното е важно.
Китайската модернизация предполага повишаване на жизнения стандарт, изграждането на умни градове, развитието на селската и градската инфраструктура, поддържането на баланса между човека и природата, както и развиването на новите технологии и сектори, сред които например нанотехнологиите, електромобилите, слънчевите батерии, роботиката, изкуствения интелект и много други. Същевременно китайската концепция за модернизация предполага, както бе казано и на пленума, насърчаване на приемствеността между старото и новото. На запазване на китайските традиции и традиционната култура като основополагащ елемент на китайската цивилизация. От тази гледна точка Китай насърчава и своите държави партньори да запазят своята културна уникалност и традиции, което допълнително би способствало при изграждането на новия справедлив и многополюсен свят.
Китайската модернизация по този начин дава една добра формула на целия свят, а именно многостранен и многоспектърен подход, при който трябва да се отчитат цивилизационните, културните, политическите и икономическите характеристики на дадена страна. Това е напълно обратното на американския подход, че „един размер подхожда на всички“.
Още през 1949 г., когато се създава КНР, тя си поставя за цел да изгради модерна социалистическа държава. По-късно се говори за концепцията за „четирите модернизации“, чрез която да се засилят индустриалната база, земеделието, отбранителния сектор и научно-технологическия сектор. За разлика от западния път на модернизация, китайският никога не е предполагал поставянето на други държави в колониална зависимост и модернизиране на Китай за сметка на другите народи. Всъщност китайската модернизация е вероятно най-големият шанс за развиващите се страни от Африка, Азия, Близкия изток, Тихия океан и Латинска Америка, а бихме добавили и Балканите например.
В рамките на „Един пояс, един път“ беше модернизирана и изградена инфраструктурата в по-голямата част от Евразия и Африка, което доведе до увеличаване на търговските стокообороти, на заетостта и развитието на засегнатите страни. Китайската модернизация, както подчертава и Си Дзинпин, има за цел да доведе до социална справедливост, чувство за удовлетворение на огромното китайско население, щастие и сигурност. В контраст, западната така наречена модернизация залага изцяло на пазарните принципи и неолиберализма, изцяло в интерес на рентиерско-собственическата класа. И съответно генерира още по-големи и потресаващи неравенства. В днешно време едва един или два процента от западното население контролират почти половината активи в западните страни.
И ако развитието на Америка по специфичен начин доведе до това, че днес там има десетки милиони безработни, просяци и наркотично зависими, то в Китай чрез своята специфична модернизация Си Дзинпин успя да изведе стотици милиони китайци, особено от селското население и малцинствените региони, от абсолютната бедност. За да добием по-сериозна представа, ще кажем, че за последното десетилетие китайската модернизация премахва бедността в над 100 000 населени места.
Китайската модернизация, която сега ще се засили след Третия пленум на ККП, доведе до това, че годишно в КНР над 4 милиона души завършват научни, технологични, инженерни и математически специалности, превръщайки се в гръбнака на модернизационния процес. Днес Китайската народна република има най-сериозната мрежа от високоскоростни магистрали и жп линии. Създадени са близо десет клъстера на така наречените умни градове, изцяло модернизирани и високотехнологични.
Интересен факт е, че днес Китай е и водещ в развитието на изкуствения интелект като технология на бъдещето, а също на роботиката, нанотехнологиите и зелената енергия.
Така например, оказва се, че пазарът, който е свързан с генеративния изкуствен интелект, ще надхвърли 1,4 трилиона долара в страната. Близо 15 процента от бизнесите и държавните учреждения в Китай вече използват генеративен изкуствен интелект, което е безпрецедентен пример за ускорена модернизация.
Но за да даде шанс на човечеството да приеме тези нови технологии постепенно и да бъде подготвено за тях, Китай предлага и международни регулации и етични норми за употребата им. Според китайските власти не е редно развиването на роботиката и изкуствения интелект да става безконтролно, както това се случва в капиталистическите държави. Заради това Пекин при развитието на изкуствения интелект подчертава, че трябва да се заложи на принципите на взаимната полза, взаимното уважение и равенството, а не да се репликират и дубликират остарелите системи на несправедливости и псевдойерархизъм.
Но Китай, както споменах вече, не прави това само на родна територия. Той прави същото и в развиващи се страни, като например африканските. И тъй като днес Китай отговаря за една трета от глобалния икономически растеж, а повече от две трети от държавите по света са свързани с проекта „Един пояс, един път“ и други по-малки проекти, спокойно можем да кажем, че модернизацията по китайски е и модернизация на останалите земи и континенти по света.
Всъщност най-ценното е, че китайската модернизация дава шанс на целия свят да възприеме подходи към развитието и бъдещето, които са различни от остарелите неолиберални и неоколониални мантри и идеологеми.
Китай не отрича пазарната икономика сама по себе си. Напротив, сега на пленума на ККП беше подчертано, че е необходимо засилване на ролята на пазарния механизъм, а също и създаването на по-справедлива пазарна среда. Но това, разбира се, не може да става за сметка на държавата, на публичния сектор, на сигурността на хората и тяхното щастие.
И както вече бе подчертано, китайската модернизация дава шанс на многото световни цивилизации да вкусят от плодовете на модерните технологии, но в същото време да запазят своите традиции, самобитност и политически суверенитет. Обратното, когато САЩ и съюзниците им започнат да предлагат или налагат своите уж модернизационни модели някъде по света, те предлагат ни повече, ни по-малко американизация на даденото общество, денационализация и отричане от всичко локално. При това обикновено няма и реална икономическа, технологична или научна модернизация.
Китайската модернизация е шанс за човечеството, което може да се превърне, както Си Дзинпин каза, в глобална общност на споделената съдба, която да преодолее геополитическите конфронтации, разделението, криворазбрания протекционизъм и неоколониалния манталитет.
