Шънджън – лаборатория на китайската икономическа реформа
През август 1980 година, във връзка с прилагането на икономически реформи и политиката на „Отворени врати”, централното правителство на Китай обявява Шънджън като една от първите специални икономически зони в страната.
Така този град се превърна в лаборатория на китайската икономическа реформа, като там се изпробваха различни модели и практики и което се окажеше сполучливо, се възприемаше и прилагаше във вътрешността на страната.
В Шънджън инвестираха всички провинции и там се изпращаше на работа цветът на китайската младеж.
Така всяка провинция и автономен район на Китай имат там представителство, което служи не само за връзка и координиране, но и за предаване на информация за развитието на зоната.
Въпреки че първият Граждански център за комплексно обслужване е открит в Шанхай през 1997 година, Шънджън създава свой, който повдига концепцията за такава сграда на по-високо ниво, където гражданите с едно отиване могат да си разрешат много задачи, или Onestopservice, както казват американците. Сега – поради огромната площ на Шанхай с население от почти 25 милиона – там вече са построени три такива.
Специалната икономическа зона Шънджън е образувана от множество рибарски селца, обединени в 10 района. Затова в началото тя няма обособен градски център. Географски тя е разположена по дължина от югозапад на североизток, като централният булевард „Шънън“, който я пресича, е дълъг 25,6 км и продължава да се удължава, а ширината му е между 135 и 350 метра. Зоната е проектирана и построена така, че да обгражда Специалната административна зона Хонконг, с идеята в бъдеще тези две зони да се слеят.
В Китай се мисли и планира поне с 50 – 80 години напред, и то не само по отношение на градоустройството. За това се изискват много информация, аналитични способности и въображение. Например висшите ръководни кадри на ККП и на правителството на КНР започват да се наблюдават и готвят 10 години преди тяхното евентуално избиране и назначаване. За това отговаря Организационният отдел на ККП. Така се изграждат лидери, държавници и се създава приемственост. Или както казват англичаните: „Ако не успееш да планираш навреме, после ще се наложи да планираш неуспяването си”.
С развиването на различните райони, те заедно се обособяват в град Шънджън. Така ще го наричам в статията по-нататък. Според мен именно фактът, че се създава нов град и едва ли не се започва от началото, е създал условия за прилагане на нови концепции и създаване на модерни стандарти. Шънджън е едва на 43 години. Имах щастието до присъствам на празненствата по случай 40 годишнината от основаването на града през 2020 година. Дори КОВИД пандемията не можа да попречи на впечатляващото светлинно и музикално шоу. Имаше също изпълнение на различни фигури и надписи с помощта на 2000 дрона във въздуха. Въпреки трудната ситуация, хората бяха излезли де се насладят на различните изпълнения и да споделят духа на гордост и ентусиазъм.
Такова централно и мащабно градско планиране не може да се приложи при хилядолетни градове заради многото старинни сгради, паметници, археологически и културни обекти. Но когато има подходящи условия може да се построи един нов град, долепен до стария. А старата част може да се реставрира и подържа. Нещо подобно направиха в Инчуан. За този град ще разкажа по-долу.
Първият от районите за развитие на Шънджън беше Лоху, а в Шекоу създадоха условия за концентриране на чужденци, живеещи в Шънджън. В Лоху е най-старото КПП между Шънджън и Хонконг, а при Шъкоу има пристанище и връзка по море между двата града. След това започват да се развива район Футиен, съседен на Лоху, който се обособява не само като географски център, но административен, бизнес, финансов и културен. Именно там построяват за 5 години Гражданския център за комплексни услуги на жителите. Той е едновременно улеснение за тях и представителното лице на Шънджън.
Освен това там всяка събота и неделя, на национални и народни празници се провеждат различни културни, музикални и развлекателни мероприятия.
На разстояние от една до три станции на метрото в радиус около него са разположени Международният изложбен център, Централният бизнес и финансов район (CBD), с едни от най-високите небостъргачи в страната, молове, градската библиотека, живописният парк Лиенхуа Шан, Дворецът на младежта, множество петзвездни хотели, микрорайон с увеселителни заведения, барове и ресторанти, където са представени освен различните клонове на китайската кухня и много от световните. В близост се намира една от централните спирки на метрото, където има специална експресна линия към летището на Шънджън, гарата на високоскоростния влак, свързващ града с другите градове от вътрешността на Китай, едно от КПП-тата за Хонконг, подземна алея по продължението на три метростанции с множество ресторанти, магазини, детски и спортни площадки, която е инвестиция на фирма от Тайван.
Комплексът от сгради на Гражданския център за услуги е проектиран от нюйоркската фирма за архитектурен дизайн „Лий/Тимчула“ и е открит през 2004 година. Заема площ от 910 000 кв. м, като застроената площ е 210 000 кв. м. Има 12 надземни и един подземен етаж, като от седмия до 12-ия етаж се помества градският архив. Инвестицията е за 2 милиарда и 300 милиона юана.
Живко Спасов, специално за в. „Китай днес“
