Шънджън – лаборатория на китайската икономическа реформа

За 17 години, откакто съдбата ме свърза с Нинся-хуейския автономен регион, съм пътувал дотук много със самолет или влак, както дойде. И всеки път виждам положителни промени, като се започне от летището и жп гарата.

Районът Нинся като административна единица е сравнително млад. През 1958 година с решение на централното правителство на Китай той се отделя от провинция Гансу, като официалното име е Нинся-хуейски автономен регион, по името на етническото малцинство хуей.

Той също има представителство в Шънджън. По случай 60-годишнината от основаването му са вложени много инвестиции за развитие и модернизиране. Това съвпада и с кампанията Go West. Според теорията на Дън Сяопин, че китайската реформа от географска гледна точка трябва да започне от изток на запад и от юг на север, като първо се развият крайбрежните градове. Това го правеха в продължение на повече от 20 години. После в началото на 21-ви век усилията на китайското правителство се насочиха към развитие на вътрешността на страната в западна посока.

В Инчуан решиха направо да си построят един нов град, на север от стария, като разделителната линия е булевард „Шанхай“, водещ на запад до централната жп гара, а на изток до летището. Въпреки че населението на Нинся от 1949 година досега се е увеличило около 7 пъти до 7 милиона и 250 хиляди, има достатъчно много земя за усвояване.

Старата част също се развива и поддържа. Древните кули, които преди 1600 години са били построени в четирите краища на крепостната стена, сега влизат в състава на четири будистки храмове.

Често за построяването на новия град са изпращани в Шънджън групи от експерти и отговорни чиновници за обучение и обмяна на опит. Така се стига до построяването на местния Граждански център.

Ето някои любопитни факти за него. Открит е в края на 2014 г., малко преди честванията за 60-годишнината от основаването на района. Разположен е на площ от 173 декара (тука не си играят на дребно с квадратни метри). Но застроената площ е само 126 000 кв. м.

Не се намира в центъра на града, а в покрайнините на новата част, която постоянно расте и нищо чудно в бъдеще той да се окаже в центъра на новата част. Затова пък има 636 подземни и 1368 наземни места за паркиране (имам усещането, че в тези числа има някаква символика) и 11 автобусни линии, минаващи през целия град, водят до него. Билетчето струва само 1 юан, което е 25 стотинки. Комплексът на Гражданския център е на 7 етажа и се състои от 4 части. Гражданите се обслужват на около 700 гишета. Могат да се изкарат над 400 вида разрешителни, удостоверения и други документи. Той е приютил над 20 държавни служби, например имигрантско бюро, социална служба, нотариат, данъчна служба, преводачески и секретарски услуги, имотен отдел, прехвърляне на движима и недвижима собственост, регистрация на юридически лица, градоустройство и планиране, отдел „Екология“ и т. н. На всеки етаж в приемната част за граждани има по 2 кафенета, отделно има места за почивка, до които са оформени обществени мини библиотеки, ако искат гражданите да четат, докато почиват и чакат, а не само да се вторачват в телефоните. Услугите са максимално автоматизирани и компютъризирани, като има служители, които да ти помогнат, ако евентуално не можеш да се справиш с техниката. Идеята и съдържанието и на двата центъра са същи, само формата и изпълнението са различни, съобразени с местните условия и практики.

Затова за комплекса в Инчуан ще коментирам само неща, които ми направиха приятно впечатление.До сградата на техния координационен център има музей за историята на Нинся и отделно за град Инчуан.

Представени са също тяхното културното и икономическо развитие. Музеят е супермодерен със светлинни, звукови и 3D ефекти. Изложени са макети на бъдещото развитие на различните райони на града с пътна карта на етапите.

Това е един вид гаранция пред гражданите, че каквото е планирано и обещано, ще се изпълни, независимо кой кмет ще бъде. Музеят много често се посещава от групи ученици с образователна цел и повдигане на патриотичното чувство.

Друго, което ми направи впечатление, е, че всяко пространство се използваше максимално рационално. В близост до местата за почивка, освен мини библиотеките, бяха организирани временни изложби на китайски художници.

Отвън, до входа на централната зала, имаше определено с ограничителна лента място за китайската специална полиция, които носеха дежурство. Те бяха добре въоръжени с автоматично и полуавтоматично оръжие, брониран джип и някои екзотични средства за обезвреждане. Подозирах, че бяха заимствани от древни китайски бойни оръжия. Мисля че такава постановка създава респект и сигурност, защото освен концентрацията на много хора, различните държавни служби, имаше и офиси на няколко големи китайски банки.

В гражданския център на Шънджън също имаше такива групи, но някак оставаха незабелязани. Въпреки това аз успях да си направя една снимка пред джипа им, по байганьовски като типичен балкански субект.

Да се върна на темата за Инчуан. За мен „върха на сладоледа” беше залата за 24-часово комплексно обслужване. Тя беше натъпкана с машини, компютри и принтери. В нея може да се плащат всякакви такси, да се принтират или подават огромен набор от документи, като например да си платиш данък сгради, тока, да подадеш документи за фирма, да получиш публично оповестена информация. Такава услуга е в голяма помощ особено ако изпускаш някакви срокове.

В централната зала на Гражданския център на Инчуан, под огромния екран, отразяващ работата на центъра в реално време, и зад информационното гише беше възпроизведена известната калиграфия на основателя на КНР Мао Дзедун „В ИМЕТО НА НАРОДА”.

В нея много ясно и синтезирано се въплъщаваше смисълът на Гражданския център и работата на неговите служители.

Живко Спасов