Ще може ли Ваня Григорова да промени играта на изборите!?

Българското ляво, дълго доминирано от БСП, се дроби на по-малки партии, които печелят все по-малко гласове. На този фон в изборите през юни ще участва новата лява коалиция на Ваня Григорова – „Солидарна България“. Лидерката ѝ е решена да промени играта. Ще успее ли?

Преди месеци тя беше съветничка в синдикат. Напусна го, за да участва в изборите за кмет на София. И за малко да ги спечели.

Заговори се, че може да оглави нова формация, която да оспори централното място вляво на Българската социалистическа партия (БСП).

Сега Ваня Григорова се опитва да направи точно това.

Тя оглави нова коалиция – „Солидарна България“. В нея има три формации – „Изправи се.бг“ на бившата омбудсманка и също кандидатка за кмет на София, стигнала до балотаж на по-предишните избори – Мая Манолова, „Българска левица“ и „Обединена социалдемокрация“. Коалицията ще участва в изборите за национален и Европейски парламент на 9 юни.

Какво знаем за „Солидарна България“ до момента:

• Има доста сходни позиции с БСП – най-вече по отношение на Русия, в това число и за войната ѝ срещу Украйна.
• Има обаче и някои разлики – в кампаниите Григорова поставя по-сериозен акцент върху правата на работниците.
• Не се заиграва с теми като Истанбулската конвенция и правата на малцинствата, както прави БСП, но и не противостои гласно на консервативния им прочит от социалистите.
• Има потенциал да привлече избиратели от БСП, но може да „открадне“ подкрепа и от формации като „Възраждане“, „Левицата“ и дори „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Последното не би било задължително ляв вот, а и протестен – той може да дойде от хора, които не гласуват или са разочаровани от по-старите формации.

„Солидарна България“ се опитва да обедини „русофилско-популистката“ и „ляво-синдикалната“ политика, каза пред Свободна Европа социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова. Но не се стреми да привлече ляволиберални избиратели.

Социологическите проучвания в началото на предизборната кампания дават на „Солидарна България“ между 2 и 2,6% от гласовете, а за влизане в българския парламент трябват 4%. За Европейския парламент бариерата е плаваща и обикновено малко по-висока.

„Това е една от много малкото формации, които в момента са под 4-процентовата бариера и имат шанс да я прескочат“, каза още Димитрова.

Според социолога Димитър Ганев от „Тренд“ коалицията е „лоша новина“ за БСП, „Левицата“ и други, от които „Солидарна България“ вероятно ще изземе гласове.

Но доколко Ваня Григорова и нейната „Солидарна България“ ще успеят да променят голямата картина на изборите?

Григорова е позната от години като съветничка в синдиката КТ „Подкрепа“, която застъпва леви позиции и говори за правата на работниците. През 2010 г. тя основава лявото сдружение „Солидарна България“, както сега се нарича коалицията ѝ.

Григорова взе участие в европейските избори като независим кандидат през 2019 г. Получи 0,48% от гласовете. Досега не се е явявала на вот за парламент.

През есента на 2023 г. Григорова стигна до балотаж в надпреварата за кмет на София, но загуби с по-малко от 5 хил. гласа срещу Васил Терзиев от ПП-ДБ и „Спаси София“. След вота стана общинска съветничка.

Тогава тя беше подкрепена от БСП, въпреки че има разногласия с нейното ръководство и лидерката Корнелия Нинова. Зад Григорова тогава застанаха и други партии, включително Комунистическата партия на България, „Русофили за възраждане на отечеството“, „Атака“.

Подкрепи я и коалиция „Левицата“, която се появи през февруари 2023 г. като „ляво обединение“ на противници на БСП. „Изправи се.бг“ на Манолова беше част от „Левицата“ на последните избори.

Сега Григорова и Манолова обърнаха гръб на всички тези формации и създадоха „Солидарна България“. Коалицията откри кампанията си на 11 май и очерта приоритетите си: работа, заплати, сигурност, мерки за предотвратяване на демографската криза, защита на потребителите и др.

В България лявото пространство от години се рои. Откакто Нинова застана начело на БСП през 2016 г., посланията на социалистите стават все по-консервативни – в това число срещу мигранти и права на малцинства, а ръководството често изключва свои противници.

Около цикъла от избори през 2021 и 2022 г. БСП изгуби над 700 хил. гласа и оттогава подкрепата ѝ спада.

Така се създаде голяма празнина вляво, в която се опитват да се наместват по-малки партии. Те най-често са на бивши членове на БСП и опоненти на Нинова. Въпреки това те застъпват подобни консервативни и русофилски позиции.

Донякъде изглежда, че и „Солидарна България“ е „още от същото“. Но не изцяло.

Формацията си прилича с БСП по позициите спрямо Украйна и Русия. Боряна Димитрова нарича това „русофилско-популистката“ линия, по която Григорова има и други конкуренти – например „Възраждане“ на Костадин Костадинов.

При откриването на кампанията Григорова каза, че „конфликтът в Украйна може да се реши с преговори, не с ескалация“. Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни преговори с Москва са допустими едва след като руските войски се изтеглят и върнат окупираните територии на Украйна.

И БСП, и „Солидарна България“ също така защитават Паметника на Съветската армия в София, чийто демонтаж започна през декември 2023 г. Миналата седмица Григорова и Манолова написаха на оградата около монумента: „Тук пак ще има паметник“.

„Солидарна България“ обаче има една основна разлика от БСП. Григорова успява да постави силен акцент върху правата на работниците – основополагаща за лявото тема, която отдавна не е толкова застъпена от БСП.

„Традиционното ляво-синдикално е най-открояващо се именно при „Солидарна България“, казва Димитрова.

Други теми, по които коалицията на теория би могла да се отличи от БСП, са свързани с правата на жените и ЛГБТ общността. БСП има консервативни позиции по тези въпроси и през 2018 г. беше главен противник на ратификацията на Истанбулската конвенция (ИК) за борба с насилието над жени.

Григорова не е изразявала мнението си по такива теми публично. В отговор на запитване на Свободна Европа тя не каза дали смята, че ИК е трябвало да бъде ратифицирана, а вместо това припомни решението на Конституционния съд за нея и посочи, че „всякакви разсъждения [по темата] са лишени от каквато и да било практическа стойност“.

На въпроса какви са позициите ѝ за правата на ЛГБТ хората Григорова каза, че Конституцията „гарантира по убедителен начин правата и свободите на всички български граждани“.

Димитрова е съгласна, че „Солидарна България“ ще привлече избиратели от БСП, но добавя, че коалицията „не се цели само в тях, но и в широки слоеве от негласуващи“.

„Ако има по-сериозен потенциал, това е протестният вот, който не припознава никоя друга формация“, смята и Ганев.

В този протестен вот не влизат само негласуващите, но и тези, които подкрепят партии като „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). Оттам „Солидарна България“ също би могла да „открадне“ гласове, защото делят „общо пространство“, каза Ганев.

„Най-голям обмен на гласове има между „Солидарна България“, „Възраждане“ и БСП и в зависимост от кампанията, от убедителността, от лицата – те могат взаимно да отслабят позициите си“, каза Димитрова.

Според нея това може да доведе или до „канибализъм“ – формациите взаимно да си намалят подкрепата и никоя да не влезе в парламента, или до консолидирането около една от тях, която да успее да прескочи бариерата.

Григорова може да вземе гласове от други формации, но едва ли ще промени драстично електоралната картина, казва Ганев.

Според него е погрешно да се смята, че успехът ѝ на кметските избори ще се прехвърли директно към националните.

Причината е, че изборите за кмет са мажоритарни. При тях фигурата на кандидата е от водещо значение. В пропорционалното гласуване за парламент важни са партиите и коалициите като цяло, а не само отделният кандидат.

Освен това Григорова постигна успеха си на местния вот с подкрепата на БСП и „Левицата“, с които сега ще се състезава. Тогава тя получи и много гласове на избиратели, които иначе подкрепят други партии – като „Възраждане“ и ГЕРБ.

„Те дадоха вота си за нея персонално. Сега всички тези политически сили са в сериозна конкуренция помежду си, така че няма да е толкова лесно прехвърлянето на вот към една личност“, съгласява се Димитрова.

В България за момента няма популярна партия, определяща се като лява, която да изглежда като европейските леви формации.

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)