10 години от Одеския Хатин

Константин Косачов: Изгорените в Дома на профсъюзите загинаха за правото си да бъдат руснаци, да не приемат насилствената дерусификацията и да се противопоставят на държавния преврат

Навършват се 10 години от палежа на Дома на профсъюзите в Одеса, при който загинаха 48 души от противниците на държавния преврат в Киев, а 170 бяха ранени. Мащабът на случилото се даде повод то да бъде сравнено с изгарянето на жителите на беларуското село Хатин през Втората световна война, извършено от украински националисти под германско командване.

“Преди 10 години в Украйна беше премината поредната точка, от която нямаше връщане назад към миналия мирен живот, само че този път не от страна на държавата, а от страна на обществото”, написа в своя Телеграм канал зам.-председателят на горната камара на руския парламента – Съвета на федерацията, Константин Косачов. В публикацията си той посочва още:

“На 2 май 2014 г. в Одеса привържениците на Евромайдана изгориха живи противниците на незаконния държавен преврат, които потърсиха защита от бруталната тълпа “истински патриоти” зад стените на Дома на профсъюзите. Тези хора загинаха за правото си:

• да използват собствения си език, тоест руския. Трудно е да се повярва, но член 10 от украинската конституция гарантира „свободното развитие, използване и защита на руския и други езици на националните малцинства на Украйна“;
• да не приемат насилствена дерусификация;
• на законни избори в Украйна и против незаконния държавен преврат.

Извършителите така и не бяха наказани.
И още осем дълги години гражданите на Украйна в нейния Югоизток се бориха за правото си да бъдат същите граждани на своята страна като тези от западната част, които извършиха преврат с помощта на западните покровители.

Да, Русия подкрепи тези хора, търсейки мир и справедливост за тях.
Трудно е да си представим, че ръководството например на Съединените щати ще се опитва толкова дълго и търпеливо да предаде на друга държава посланието: „Спрете да потискате и убивате нашите сънародници, които представляват втората по големина етническа група във вашата страна, в противен случай ние ще трябва да се вземат мерки.”

Русия чакаше дълго време и се опитваше да постигне споразумение, за да спаси човешки животи. И дори сега, въпреки военното предимство, пътят към преговорите не е затворен. Уви, само за нашата страна.
И уви, хората, които загинаха тогава в Одеса за мирна и демократична Украйна, не могат да бъдат върнати. Но може да защитите паметта им, да им върнете честта и славата им. Тези цели, наред с други, се достигат и със специалната военна операция.”