35 години след Десети ноември – експлоатация, класово неравенство и парцелиране на страната

35 години след Десети ноември България, наред със свободите донесени от тази дата, е държава, поразена от експлоатация, отчетливо класово неравенство, работещите бедни са 94% от хората, заличено национално образование, брутална намеса на финансирани от чужбина неправителствени организации, които прокарват чужди наративи, парцелиране на страната по имуществен признак, деполитизация на обществото с негативни за страната последици.

Тази картина бе описана в докладите и изказванията на участниците в дискусионния форум „35 години след 10 ноември – България днес и разговорът за бъдещето”, организиран от Фондация „Солидарно общество“ и Платформа за леви идеи и политики „Нови времена“, който се проведе днес в централата на Българската социалистическа партия. Модератор на дискусията бе бившият председател на Народното събрание Георги Пирински, който оглавява фондация „Солидарно общество“.

На форума бяха чути доклади по темата на историка проф. Искра Баева, философа проф. Димитър Денков, бившия зам.-министър на образованието и на труда и социалната политика в две правителства Иван Кръстев от БСП, сега експерт към Европейския парламент. Изказвания направиха и. ф. председател на НС на БСП Атанас Зафиров, преподавателят в УНСС проф. Васил Проданов, международният анализатор Мирослав Попов, журналистите Велиана Христова, доайен на образователния ресор в гилдията ,и Велислава Дърева, членове на Националния съвет на БСП.

БКП имаше заслугата за промяната на Десети ноември, като отвори вратите към политическия плурализъм, отбеляза проф. Баева. Тя описа няколко политически периода за тези 35 години – първоначалното политическо противостоене по линията ляво-дясно между БСП и СДС; идването на власт на НДСВ и успокояването на червено-сините страсти ,последвано от Тройната коалиция; периодът на популизъм на ГЕРБ от 2009 до 2020 г., комбиниран със завръщането на лидерските партии в България, характерни преди 1944 г.; сегашния период на разграждане на политическата система и появата на протестни, но не градивни партии.

Събитията в България от 1989 г. са повлияни от външния фактор, коментира проф. Димитър Денков. По неговите думи България е винаги вечен съюзник на най-големия си враг.

Проф. Денков описа страната ни като държава с най-малък плосък данък, малък или почти никакъв поземлен данък, малък данък наследство, в същото време вземаща заеми, за да се изплащат пенсии и заплати, което само задълбочава кризата.

Според Денков страната ни е парцелирана на четири зони – по Балкана и по оста Златоград – Свищов, които вече нямат много общо помежду си в икономически и социален план ,и столицата, която изсмуква демографски ресурси от другите части на България.

1570 души към днешна дата са реалните работодатели в корпоративни структури, които формират около 60% от брутната добавена стойност в националното стопанство, отбеляза в доклада си за създалата се социално-класовата структура на обществото експертът Иван Кръстев.

130 000 работодатели са регистрирани в България, но по-голямата част от тях полагат личен труд, а обложените с данък печалби са 26,5% от БВП. Печалбите растат, а компенсацията на заетите у нас е с 14 % по-ниска и остава трайно под средната за ЕС, отчете Кръстев и коментира, че това е свидетелство за експлоатацията на труда в българското общество.

Над 62 % от наетите са получавали възнаграждение под средното за страната за този период (1208 лв.), а други 32% получават доходи от труд, които са около размера на минималната издръжка за живот на четиричленно семейство. Т. е. в страната се наблюдава масова практика на работещи бедни и работещи, които са в риск от изпадане в бедност. В България има отчетливо класово разделение, отчете Кръстев.

Едва около 5,3 % от работещите могат да бъдат реално причислени към категорията, която обичайно се нарича „средна класа“, докато хората с много високи и свръхвисоки доходи са под 1 %. С други думи, в България е налице отчетливо класово разделение и експлоатация на над 85% от работещите от по-малко от 1 % свръхбогати, резюмира експертът от БСП.

Темата за пораженията върху образованието след Десети ноември разгледа в изказването си Велиана Христова. По нейните думи, ако в доклада „Ран-Ът“ от 1990 г. българската образователна система е дадена като еталон, то в момента тя е на дъното на Европа.

Тя отчете като деструктивна за образованието ни намесата на Световната банка в закриването на 2000 български училища по икономически причини, при положение че работата на училището не е да бъде икономически ефективно, а да създава граждани. Разказа и за следващите удари, нанесени при управлението на НДСВ, с въвеждането на порочната формула „парите следват ученика/студента“.

Основният натиск е в учебните програми по история и литература, коментира по време на форума Христова. В историята се внедряват антисоциалистически и антируски наративи,  а програмите по литература са направени така, че националното в тях се размива съзнателно, а литературата развива мисленето, алармира журналистката.

На свой ред публицистът Велислава Дърева говори за ролята на финансираните от чужбина, предимно от САЩ, неправителствени организации, които  се намесват в образованието ни основно по линия на историята. „Историята пречи на философията на демократичния преход“, цитира чуждо изказване по темата Дърева.

За външното влияние върху образователната сфера свидетелства и проф. Проданов, който съобщи, че по негова информация в първите пет години след 1989 г. 80% от младите учени в БАН, на възраст до 35 години, са заминали за САЩ след пряката намеса на посолството на тази страна у нас.

35 години след Десети ноември трябва да защитаваме това, за което тогава хората се бореха, заяви в изказването си и.ф. председателят на БСП Атанас Зафиров. Той призна, че партията в момента се намира в преходен период, но вече отново е започнала до говори за лявото. „Трябва да поставим най-вече въпроса за връщането на държавността“, коментира той.

Зафиров отбеляза, че БСП ще се бори не само да бъдат обложени свръхпечалбите на банките, от което се очаква да бъдат събрани 1 милиард лева, но и да се въведат по-високи концесионни такси или направо нов данък върху концесионерите на природните богатства на страната.