35 години след Десети ноември – БСП продължава да има отговорност към българската история

Докладът “Еволюцията на политическата система в годините на прехода. Изборите като барометър на политическото здраве на обществото и ориентир за мерките срещу кризата на партиите”, бе представен от историка проф. Искра Баева и философа проф. Димитър Денков по време на дискусионния форум „35 години след 10 ноември – България днес и разговорът за бъдещето, организиран от Фондация „Солидарно общество“ и Платформа за леви идеи и политики „Нови времена“, провел се на 14 ноември в централата на БСП.

1. Създаване на плуралистичната политическа система и отражението ѝ в парламентарните избори

1. А. Ролята на 10 ноември 1989 г. за връщане към политическия плурализъм: трансформационни процеси в БКП – XIV извънреден конгрес (30 януари-2 февруари 1990 г.) и смяна на името на парията (3 април с.г.), учредяване на обединената опозиция – СДС (7 декември 1989 г.); учредяване на ДПС (4 януари 1990)

– 1990 – 2001: двуполюсен модел БСП vs. СДС: избор на посока за промени с лъкатушения между носталгията към социализма, надеждите откъм реституцията и приватизацията на собствеността и приемане на евроатлантическа ориентация; участие на гражданите в изборите: 1990 – 90,3 % (6 333 334 д.); 1991 – 83,9 % (5 694 764 д.); 1994 – 75,3 % (5 264 448 д.); 1997 – 62,4 % (4 291 257).

– 2001 – 2009: либерално-социален (центристки) модел с етнополитическия балансьор и задълженията от членството в НАТО и ЕС; персонификации на политическото (Костов, Симеон, Доган, Станишев); НДСВ-ДПС-Новото време, подкрепа и от БСП (2001-2005; БСП-НДСВ-ДПС (2005-2009) участие на гражданите в изборите: 2001 – 67 % (4 568 191 д.); 2005 – 55,76 % (3 648 176 д.)  

– 2009 – 2020: народняшко-популистки модел ГЕРБ с кратко прекъсвани след граждански протести (правителството на Орешарски, „феноменът“ Пеевски), етно-патриотични акценти (Атака) и несменяем лидер (Борисов), поява на извънпартиен авторитет с висок изборен рейтинг (Радев); участие на гражданите в изборите: 2009 – 60,2 % (4 226 195 д.); 2013 – 51,3 % (3 542 205 д.); 2014 – 48,66 % (3 283 192 д.); 2017 – 54,07 % (3 682 499 д.); симптоми за разпад: 2014 – парламентарно представени 8 партии и коалиции в НС; 2017 – 5 партии и коалиции (събиране на националистически формации в Обединени патриоти: ВМРО-БНД, НФСБ Атака)  

– 2021 – 2024: разпад на политическата система – невъзможност за доминация на ГЕРБ, бърз възход и заник на десни популисти в ИТН и ляво-десни коалиции при ПП/ДБ, възход на национал-популистката “Възраждане”, упадък на БСП, разцепление в ДПС; девалвация на партийно-политическите олицетворения (Борисов, Петков, Трифонов, Нинова, Доган, Пеевски); участие на гражданите в изборите: 2021 г. – 4 април – 50,61% (3 333 997 д.), 11 юли – 42 % (2 775 754 д.), 14 ноември – 40,23 % (2 669 260 д.); 2 октомври 2022 г. – 39,41 % (2 592 907), 2 април 2023 г. – 40,69 % (2 529 233), 9 юни 2024 г. – 34.41 % (2 074 220), 27 октомври 2024 г. – 38,94 % (2 570 629)

1. Б. Влиянието на външния фактор за оформяне на политическата система и избор на нови „вечни съюзници“ – след Германия и Тристранния пакт, СССР и Варшавския договор, сега т. нар. цивилизационен избор: САЩ, ЕС, НАТО; Балканска политика – отношения с Турция, Гърция, Румъния и Сърбия, криволици по вечния „Македонски въпрос“ и двойственост на връзките с Русия; прекъсване или силно намаляване на икономически и политически връзки със страни от Близкия Изток, Северна Африка, Виетнам, Латинска Америка; „заобикалянето“ на България от Китай.

2. Обществени организации или НПО – еволюция на обществените организации от социализма: ОФ, профсъюзи, ДКМС, женски, творчески съюзи, етнически – еврейски, арменски и т.н.; в годините на преход, разделяне според политически интереси (младежки, женски, творчески организации), засилващо се влияние на финансирането, трансформация на обществените организации в НПО (ролята на “Отворено общество” и “Америка за България” в образованието, междуетническите отношения, медиите, културата, издателската дейност и др.)

2. А. Ролята на религията – разкол на БПЦ, ролята на исляма – Главното мюфтийстово; протестантски църкви; юдаизъм

2. Б. Ролята на медиите – от изразители на плуралистичното обществено мнение до рупори на определени интереси, лично обогатяване и политически бухалки; социалните мрежи като засилващ се фактор при намаляването на авторитета и влиянието на пресата, радиото и телевизията.

3. Резултати – партикуларизъм, създаващ различни Българии по линията Свищов-Златоград и от двете страни на Стара планина; столица-провинция; център-крайни квартали; град – село, „наше село-ваше село“ и т.н. до обществена атомизация и отказ от дългосрочно предвиждане; емиграция; трудова деквалификация; разпад на партийната система и замяната ѝ с „проекти“; идеологическа индиферентност, апатия, носталгия по социалистическото минало и въодушевлението в началото на прехода; деградираща персонификация на политическото в реално-символични фигури на президенти, председатели и депутати в Народното събрание, министър-председатели, министри и партийни ръководители.

Какво да се прави? Бъдещето на БСП

БСП е партия с дългогодишна история и традиции, върху които трябва да стъпи днес и да гради бъдещето си. Това означава да запази характера си на масова партия с идейна програма, в която са очертани ценностите ѝ, целите и пътищата за постигането им. Не бива да се забравя, че тя има отговорност не само към собствената си история, но и към историята на България, в която е играла и трябва да играе важна роля благодарение на умението си да еволюира с промяната на реалностите.

Живеем във време на партии-проекти и техните олицетворения, които постигат бързи успехи и се налагат с новите медии и средства за комуникации. Същевременно те са силно нетрайни, което ги кара бързо да сменят позициите и представителите си според променящата се социална и глобална реалност и характерната за България смяна на „цивилизационни избори“. БСП трябва да е наясно с тези процеси и да заема своя ясна позиция, като защитава и националния, и социалния интерес на основните обществени групи, които представлява.

В идейно отношение БСП освен традиционните си ценности за защита на труда, солидарността, равенството и социалната сигурност, някои от които са припознати и от десни и клонящи към национализъм партии, трябва да заеме ясна позиция срещу налагания индивидуализъм и псевдолиберализъм и да не се отказва от колективизма като морален принцип за взаимопомощ между хората и защита на общите интереси. Този колективизъм се отнася и до работата на партията в самата нея, за да се избягва хроничното фиксиране в представящите я личности.

Една от най-важните задачи на БСП е да си възвърне загубеното доверие на голям брой напуснали, преминали към други леви партии, обезверени, отвратени от одесняването на практическата дейност и съсредоточаване на политиката към бързо забравяни, но медийно налагани за всеобщи частни проблеми. Към това се прибавя все по-голямото ѝ състаряване, предизвикано както от слабата работа с младите хора, така и от отслабващата роля на нейните медии и почти пълното ѝ отсъствие от новата информационна среда. Доверието към БСП няма да се върне лесно, но усилията в такава посока трябва да започнат чрез непосредствена работа с нейните членове, с привържениците ѝ сред по-широк кръг от различните социално, трудово, образователно и териториално различни групи български граждани, вкл. и сред почти забравената от нея българска емиграция.

Това налага изработване на нова програма на БСП, в която да бъдат посочени конкретните политики, които партията да следва в един обозрим период.

Искра Баева

Димитър Денков

13.11.2024