42% от българите биха поверили детето си на приемна грижа, ако не могат да се грижат за него

Национално представително изследване, проведено през май 2025 г., показва висока обществена подкрепа за приемната грижа и трайна промяна в нагласите към децата, отглеждани извън родното си семейство. Данните разкриват и сериозни системни бариери, които спъват развитието на приемната грижа в България.

Проучването на агенция „Тренд“, реализирано по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) в рамките на проекта „#МладиНезависими: как е възможно?“, показва, че българите все по-категорично застават зад идеята за семейна грижа за всяко дете. 85% от анкетираните определят приемната грижа като важна за обществото. За 76% тя е по-добра от грижата в социални домове. 75% биха одобрили решението на свой близък да стане приемен родител, а 67% вярват, че приемната грижа осигурява безопасна и подкрепяща среда за децата. 85% от сънародниците ни нямат нищо против децата им да общуват с деца, отглеждани в приемни семейства.

42% от анкетираните биха поверили детето си на приемна грижа, ако по някаква причина не могат да се грижат за него. Това е безпрецедентен дял на доверие, особено предвид тежестта на хипотезата.

„Според мен, става дума за ключов пробив в общественото възприятие, тоест приемната грижа вече не е непозната, опасна или стигматизирана тема. Напротив, за много българи тя е валидна, приемлива и дори желана форма на грижа,“ коментира Александър Миланов, изпълнителен директор на НАПГ.

Данните от проучването показват, че жените показват по-висока чувствителност и доверие към приемната грижа. 81% от тях одобряват близък човек да стане приемен родител (при 70% от мъжете), а 45% я определят като „изключително важна“ (срещу 35% при мъжете). Хората с висше образование са значително по-приемащи – 88% нямат против децата им да общуват с деца в приемна грижа (срещу 78% сред по-ниско образованите). В столицата се отчита по-висок дял на отговорите „не мога да преценя“, което се тълкува като резултат от дистанцираност към темата, заради анонимността на градската среда и по-редки контакти с приемни семейства. В селата и малките градове има повече преки взаимодействия и по-високо доверие, но там основната бариера е финансовата – финансовата несигурност е посочена като проблем от 1/3 от анкетираните извън големите градове.

Проучването опровергава остарелия мит, че обществото отхвърля децата в приемна грижа. Едва 6% от родителите заявяват, че биха имали против собственото им дете да има приятел от приемно семейство, което е ясен сигнал, че стигмата вече не е доминиращ проблем. На преден план българите посочват три системни бариери пред приемната грижа – липса на финансова подкрепа според тях, недостатъчната информираност и бюрокрацията.  

Данните от проучването показват, че българите не са против идеята за приемна грижа – напротив, те са готови да участват в нея, но системата често ги отказва още преди да са направили първата стъпка. Липсата на достъпна информация и сложните административни процеси правят приемната грижа „мисия само за посветени“.

„Най-ценният резултат от това проучване е, че доверието към приемната грижа вече съществува. Хората не се страхуват от приемната грижа, страхуват се, че държавата няма да ги подкрепи, ако станат част от нея,“ допълва Гинка Илиева, програмен мениджър на Националната асоциация за приемна грижа. 

За да се превърне приемната грижа в реална и устойчива възможност за всяко дете, изоставено или временно лишено от родителска грижа, експертите посочват няколко необходими стъпки, сред които популяризиране на приемната грижа чрез информационни кампании сред младите, в градските центрове и сред ниско образованите групи, както и подкрепа за децата и след приемната грижа, особено след навършване на пълнолетие.