Да си спомним! 44 години от смъртта на Владимир Висоцки
Преди 44 години на 25 юли сърцето на известния певец, актьор и поет Владимир Висоцки спира да бие. Това се случва в разгара на Олимпиадата в Москва през 1980 година, когато всички мечтани цели, точки и секунди избледняват на фона на огромната загуба на руснаците. Гигантски тълпи се стичат, за да се сбогуват с Владимир Висоцки.
Големият бард, поет и най-важното – човек, който живее живота си на един дъх, извън всякакви схеми и системи, истински бохем и бунтар си отива, оставяйки след себе си огромно количество творчески труд, с което ще остане завинаги в историята на една огромна страна и в сърцата на милиони хора по света. С творчеството си и начина си на живот Висоцки показа на всички, че е извън времето и с това бе запомнен за вечни времена.
Струва си да отбележим, че България е една от страните, в които творчеството му среща чудесен прием. Тук Висоцки е оценен още приживе. Самият той е казвал, че никога не е предполагал, че в друга страна извън СССР може да срещне такъв голям прием и разбиране.
И до днес Висоцки е обичан и уважаван както в Русия и бившите съветски републики, така и в България.
Миналата година режисьорът и продуцент Александър Жигалкин съобщи за ТАСС, че изкуствен интелект ще помогне за пресъздаване на лицето на Владимир Висоцки в новия игрален филм „Володя“.
По думите на режисьора става дума за пълнометражен филм, при който за пръв път в историята на киното ще бъде пресъздадена реална историческа личност при стопроцентова идентичност с помощта на изкуствен интелект.
„Ролята на Висоцки ще изпълни актьорът Александър Шпагин, като върху неговото лице ще бъде насложено това на Висоцки. Актьорът Александър Шпагин е находка. Той вече много години пресъздава маниера и говора на Висоцки, походката му, начина, по който свири на китара. Смятам, че ще постигнем стопроцентово сходство“, каза Жигалкин.
“Песните ще са с гласа на Висоцки, а говорът ще е на сина му Никита Висоцки”, уточни режисьорът. Той добави, че идеята за филма се появила и се развила изцяло с участието на сина на руския поет, певец и актьор Владимир Висоцки (1938-1980).
Между другото Никита Висоцки също е идвал в България и всяка негова изява тук бе приета с благодарност, уважение и нотки на носталгия по легендарния му баща. Никита Висоцки е наследил от баща си не само таланта и външността му, но и уникалния тембър, с който Владимир е запомнен от много поколения слушатели.
АЗ НЕ ОБИЧАМ
от Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
Полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя – и манежи, и арени –
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Превод от руски: Румен Леонидов
ПОЕТ
от Владимир Висоцки
Ако умреш трагично, ти си истински поет,
ако и срока спазиш, си чудесен.
Един на 27 излетя под пистолет,
друг в “Англетер” намерили обесен.
На 33 – Христос, той бил поет, предупредил:
“Убиеш ли – помни, – ще те догоня!”
Опасно мисли. Току-виж, че нещо сътворил.
За всеки случай – в дланите пирони.
Замаян съм – числото 37 е пред мен –
от него приятен хлад се стеле.
Тогава и за Пушкин бе дуела назначен,
и Маяковски вещо се прицели.
На 37 още сме – коварно, ребром бог
въпросът е поставил: “Или – или?”
Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо,
а ние някак май сме се спасили.
Дуелът е отложен. А на 33 не знам
разпнат ли бях – не чувствах болка силна.
На 37 – не кръв – сивота избликна там,
над слепите очи – но не обилна.
“Душите им в петите са – какъв ти пистолет!”
Търпете, истерици вманиачени!
С пети по острието ходи бедният поет,
душата му е боса и ранена.
Как може “дълга шия” да римува с “отрежи я” –
да съкратят поета – повод ясен.
Но той изглежда радостен, че нож ще му забият,
заклали са го – значи, е опасен.
А вие, познавачи на фаталните числа,
като в харем държанки се мъчете.
По-дълъг е животът днес – при всички патила
отсрочен е и краят на поета.
Превод от руски: Владимир Левчев
