Георги Георгиев: 500 дена война. Тупик

Засега на хоризонта не се задава мир, който да бъде по-добър от предвоенния за едната от страните

В 499-ия ден от въоръжената намеса на Русия в гражданската война в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че ще достави касетъчни боеприпаси на Киев. В петък бе премината още една своеобразна граница.
На сайта therecount.com може да бъде видяно 7-секундно видео, на което се чува как група журналисти питат Байдън: “Касетъчни боеприпаси. Защо сега?” – “Свършваха им боеприпасите”, отговаря Байдън. Много неща взеха да свършват към 500-ия ден на войната.
Няколко дни по-рано украинското министерство по въпросите на реинтеграцията на неподконтролните територии цитира данни на Института за световна икономика в Кил (Германия), според които от февруари 2022 г. страната е получила международна помощ в размер на 170 милиарда евро. Половината е финансова помощ, 40% е военната, останалото – хуманитарна.
За сравнение, американците похарчиха за 20-годишната си инвазия в Афганистан 2,2 трилиона долара. Финалът й беше наистина сюрреалистичен и епичен, но това изобщо не означава, че в Украйна ще наблюдаваме същото.
На 500-ия ден от войната е напълно очевидно, че няма засега спирачка пред все по-дълбокото въвличане на страните от НАТО в конфликта. На първо място става дума за доставката на все по-далекобойни и по-сложни оръжейни системи. Ракети с далечен обсег на действие, които Киев тържествено обещава да не използва по международно признатата територия на Русия, изтребители Ф-16, а вероятно и други модели. После ще дойде ред на нещо друго. Кораби, може би подводници – има модели, които може да се прекарат по Дунав, за да атакуват руския Черноморски флот. Вече се е случвало. Но все по-голямата ескалация на доставките

само по себе си е свидетелство за задънена улица.

То е като все по-голямото увеличаване на калибрите на оръдията и броя им по фронтовете на Първата световна война – предназначени да намерят изход от позиционния тупик, те го засилват. Решението е намерено в друга плоскост.
На 500-ия ден от войната доминиращите коментари са, че бойните действия са в задънена улица. В тупик.
Нито украинците въпреки разпропагандираното настъпление в Запорожие и други места успяха да пробият руската отбрана, да разсекат на две фронта и да излязат на Азовско море, нито руската страна изглежда към момента способна да проведе своя настъпателна операция, която да постигне бърз и безапелационен разгром на противника, и така да приближи края на войната.
В тупик са и западните военни. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на американската армия ген. Марк Мили каза, че украинското настъпление върви по-бавно, отколкото е предвиждано “в рамките на компютърното моделиране”, но пък ще продължи още няколко седмици и “ще бъде много кърваво”. БТА пък цитира мозъчен тръст от САЩ, който твърди, че е “открил слабостите на руската армия”. Американският изкуствен и естествен интелект мерят сили на украинска земя.
Една украинска пословица гласи: “Як пани б’ються — у хлопів чуби тріщать”. В свободен превод – “Когато господарите се бият, на селяните им пукат главите”.
В тупик се оказа и информационната война. В средата на юни бе публикуван поредният годишен доклад за състоянието на журналистиката на агенция “Ройтерс” – Digital News Report, изготвен съвместно с университета в Оксфорд. В раздела, посветен на войната в Украйна, се посочва, че 39% от анкетираните съзнателно избягват новини, свързани с нея. Във Финландия това са 75% от анкетираните, в Германия – 52%, в България – 48%, в Полша – 35%, в САЩ – 32%.

В тупик е и санкционната война.

Руската икономика се очаква да нарасне с повече от 2% тази година,

има и по-високи оценки. За сравнение, в Германия се очаква икономически спад от 0,3%. Дори след поредната девалвация на рублата, инфлацията е прогнозирана в края на годината в рамките на 5 – 6%. Безработицата е на исторически минимум от 3,2%. При цялото несъвършенство и дори на места подмяна на понятието “заместване на вноса”, то върви и увеличава суверенитета на страната. Очакванията за ефекта на западните санкции се оказаха силно преувеличени. Ефект има, няма ефективност.
Що се отнася собствено до военната кампания, то на 500-ия ден от войната продължава да е валидна предишната оценка, че нито една от целите на това, което в Кремъл наричат Специална военна операция, не е достигната. Демилитаризацията и денацификацията са възможни само при пълна окупация на територията на Украйна – сега това изглежда нереално със силите, които Русия разполага.
Не са завзети напълно териториите на Донецка (преди всичко) и Луганска област, които Русия първо призна за независими държави, а после присъедини, същото важи и за териториите на Запорожка и Херсонска област, които бяха обявени за анексирани.
Руската армия успя да загуби контрол върху близо половината територия, която бе превзела към лятото на миналата година, включително и единствения областен център – Херсон, чиито околности осигуряваха и солиден плацдарм на десния бряг на Днепър. Руската армия не успя за година и половина поне да предотврати обстрелите на Донецката агломерация, което бе един от непосредствените поводи за началото на войната.
Вместо бунт сред украинския генералитет, за какъвто президентът Владимир Путин призоваваше през февруари м. г., Кремъл получи метеж на частната военна компания “Вагнер”.

От 100 години такова чудо е нямало в Русия.

След 500 дена война образът на украинската победа е ясен – връщане в границите отпреди март 2014 г., но образът на руската победа е неясен. Той е размит. “Трябва ли да се връщаме към Киев”, попита сам себе си на 13 юни Владимир Путин и не даде отговор. Това също предполага някакъв вид тупик в целеполагането.
От горното не следва обаче, че Русия ще загуби войната, както твърдят уверено пред камерите българските управляващи. Няма никакви предпоставки за украинска победа – нито военни, нито демографски, нито финансово-икономически дори, нищо че зад Киев стоят над 50 държави, някои от тях най-силните и богати в света. Русия ще спечели, но въпросът е до какво ще доведе тази победа – до траен мир или до нова война след време.
В “Стратегия на непреките действия” британският военен историк и стратег Базил Лидъл Харт пише: “Целта на войната е да се постигне мир, който е по-добър, макар и от ваша гледна точка, от предвоенния”.
Засега за Русия такъв мир на хоризонта не се очертава. Отиването към Корейски вариант – както сега е модно да се пише, т. е. замразяване на конфликта по текущата фронтова линия, ще бъде преценено и вътре, и извън Русия като поражение въпреки териториалните придобивки. Не за това са били похарчени толкова животи и ресурси – целта на Москва очевидно е съвсем различна.
Засега прогнозите са за дълга война, с потенциално търсене на разрешение на кризата през Карибски вариант, но без Кариби.

Георги Георгиев