81,2% дават положителна оценка на БТА, сочи проучване на Института по правни инициативи
Общо 92,6% от българите са запознати с дейността на Българската телеграфна агенция (БТА), сочи национално представително проучване на Българския институт по правни инициативи (БИПИ). Положителни оценки за работата на агенцията дават 81,2 на сто, а отрицателни – 17,9% от анкетираните.
Данните са от национално представително проучване за нагласите към избора на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание. Изследването е направено сред 1000 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю в периода 17-25 март 2025 година от “Глобал Метрикс” по поръчка на Българския институт по правни инициативи. Използвана е двустепенна гнездова квотна извадка, а интервютата са проведени чрез таблети.
Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от широката общественост, пишат от института. Сред най-популярните са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националният осигурителен институт (НОИ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Омбудсманът, БТА, Сметната палата, Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Съветът за електронни медии (СЕМ).
Сред най-одобряваните са Българска телеграфна агенция, Омбудсманът – 72,4% дават положителни оценки за работата на институцията, и НОИ – 71,9% дават положителни оценки за работата му, сочи проучването.
Запитаните са най-запознати с дейността на НЗОК – 96,1%, НОИ – 95,8 на сто, Комисията по енергийно и водно регулиране – 93,2%, Комисията за защита на личните данни – 93 на сто, институцията на омбудсмана – 92,9%, Сметната палата – 91,9 на сто, Комисията за финансов надзор – 88,9%, Комисията за защита на конкуренцията – 88,4 на сто, СЕМ – 85,1%, и Комисията по защита от дискриминация – 82,6 на сто.
Най-неразпознаваеми са Икономическият и социален съвет – 36,5% са запознати с дейността му, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 37,4 на сто, и Агенцията за публичните предприятия и контрол – 51,2%.
Според 46,3% от българите гражданското общество трябва да участва в процедурите по избор на органи от Народното събрание, като граждански организации да могат да издигат кандидати за постовете. Още 24,6 на сто са на мнение, че трябва да се направи комисия от независими граждански организации, която да оценяват кандидатите, за 22,4% трябва да има възможност неправителствени организации да се включват с въпроси и становища по време на изслушванията на кандидатите. Едва за около 7 на сто гражданското общество не бива да се намесва в процеса, коментират анализаторите.
В същото време едва 11% посочват, че следят внимателно и с подробности случващото се в това поле, докато 47 на сто се интересуват от тях, но само най-общо, а 42,2% изобщо не се интересуват от случващото се, допълват от БИПИ.
Липсата на обществен фокус върху тази парламентарна дейност е съпроводена и с висок обществен скептицизъм за резултата от процедурите. Общо 82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политическите сили лица, 77 на сто смятат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% смятат, че ще има много отлагания и скандали в процеса на избор. В крайна сметка почти две трети – 64 на сто очакват, че може изобщо да не се стигне до избор.
