9 май – моралният критерий на съвременността
С насаждането на агресия и страх в Европа, се прави опит да се създаде позната отпреди 80 години политическа ситуация
Докога в англосаксонската интерпретация на събитията целенасочено ще продължава да се елиминира основната роля на СССР
В последно време за пореден път събития и дати от световната история се превръщат в повод за противопоставяне на държави и общества през призмата за и против Руската федерация.
Отбелязването на 80 години от края на Втората световна война се превърна в удобен повод за засилването на русофобията в Европа и за непремерени политически изказвания и закани. На дневен ред отново е една болна тема, свързана с думи като нацизъм и хитлерофашизъм, които олицетворяват един тъмен, изпълнен с многобройни жертви и страдания, период – Втората световна война.
От 24 февруари 2022 г. Руската федерация обяви специална военна операция за борба за денацификация и демилитаризация на Украйна. През следващите години обединена Европа и администрацията на американския президент Джо Байдън развиха многостранна дейност в подкрепа на Киев. Резултатите са отчайващи за Украйна и нейните съюзници. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп провежда качествено нова политика, насочена към икономическото възстановяване на държавата си чрез митническа война и шерифска политика, но и с активен диалог с Киев и Москва за прекратяването на украинския казус. В тази нова ситуация европейският елит и Великобритания не участват, но политическата им активност е впечатляваща. Чрез многобройни форуми в различен формат, те се опитват да убедят света и себе си, че са глобален фактор, от който зависи всичко.
С приближаването на датата 9 май ситуацията се изостря. Лидерите, обявили своето присъствие на парада на Червения площад, са поставени под силен политически натиск, най-вече от Брюксел. Освен това Володимир Зеленски нееднократно заяви, че не гарантира сигурността им на честването в Москва. Това е скандално и неморално по отношение на милионите загинали във Втората световна война. Само Съветският съюз дава над 27 млн. жертви. Всяка една от държавите и народите, участвали във този световен военен катаклизъм има своите герои и своите предатели. Няма значение дали Изтокът ще чества на 9 май, а Западът на 8 май подписаната от политическото и военното ръководство на Третия Райх капитулация. По централноевропейско време са последните минути от 8 май, а по московско време – първите от 9 май.
По-важният въпрос е докога в англосаксонската интерпретация на събитията от Втората световна война целенасочено ще продължава да се елиминира основната роля на СССР в този световен конфликт? Едва ли някой от световното задкулисие, създало Третия Райх начело с Адолф Хитлер и насочило го на изток срещу СССР, е очаквал Москва да спечели. За пореден път след Наполеон се провежда поход на Изток. И за пореден път Русия печели войната. Разбира се не сама – другите вървят след нейните победи.
Съюзниците на СССР – САЩ и Великобритания откриват Втория фронт едва на 6 юни 1944 г. когато става ясно, че Червената армия самостоятелно ще победи Третия Райх. Факт е, че в изготвянето и подписването на капитулацията от представителите на Третия Райх участват четири Велики сили – СССР, Великобритания, САЩ и Франция. Освен това военните победи определят и следвоенното преструктуриране на Европа и разделянето u на Източен блок начело със СССР и Западен блок, оглавяван от САЩ.
В съвременния свят с агресивна риторика, насаждането на агресия и страх в европейските общества, се прави опит да се създаде позната отпреди повече от 80 години политическа ситуация. В това историците виждат познати процеси и тенденции. Те не са свързани с конкретиката на омразата, а с отношението и оценките на събитията от този исторически период.
Моралът предполага политическите елити да покажат уважение и поклон пред героите и жертвите на Втората световна война. Заканите, агресията и, не дай боже, провокациите по време на честванията от Победата, определя кой какво почита. Нормалните хора за пореден път ще почетат героите, дали живота си в борбата срещу Третия райх и националсоциализма. Срещу тях ще бъдат тези, които приемат и защитават хитлерофашизма. Казват, че в живота няма черно и бяло, всичко е с различните нюанси на сивото. Има обаче ситуации, в които не можеш да останеш безучастен. Светът се променя, но от самите нас зависи в каква посока ще поеме.
