Въпроси на опашка пред бомбоубежището на Денков
Някои наложителни питания, спестени в напоителното Фейсбук интервю на премиера академик
По повод навършилите се на 6 август два месеца от управлението на настоящото правителство министър-председателят Николай Денков даде на 7 август обширно интервю за излъчвания във Фейсбук подкаст „Властта говори открито”. Въпросите, конструирани въз основа на питания на граждани на страницата на Министерския съвет в същата социална мрежа, бяха задавани на премиера от „медиатора” (по собственото му определение) Найо Тицин.
Предварително бе обявено, че Денков ще отговаря „на живо” в продължение на един час – от 10.30 до 11.30 ч., на 7 август. Каченият на правителствения сайт и в YouTube запис е надхвърлил тези времеви рамки – дълъг е близо час и половина. Хубаво е, че го има, за да могат интересуващите се поне да го изгледат по-късно, дори и да не са успели да попаднат в полезрението на „медиатора” със свой въпрос.
Впрочем мнозинството от българския народ, към който се предполага, че е насочен подкастът „Властта говори открито”, не би и могло да се занимава със задаване на въпроси и гледане на отговори във Фейсбук „на живо”, просто защото премиерската изява се осъществява в разгара на работния ден понеделник – а за работещите българи по-важното е по това време да си гледат съвестно професионалните задължения, та да не застрашат скромните си доходи и издръжката на семействата си. Вероятно поради тази причина в напоителния разговор между министър-председателя и „медиатора” не са намерили място въпроси за социалните неравенства в България и за пропастта в стандарта на живот между огромното мнозинство от хората и обитаващото собствен балон задоволено малцинство. Но пък изобилстват любими теми на тънкия сегмент диванни фейсбукари с дефицит на полезни занимания, както и питания по отделни, конкретни случаи.
В интерес на истината, малцина от масовата публика биха си причинили и по-късно гледане на дългия запис с премиерските разсъждения по подаваните въпроси. Повечето се задоволяват с резюметата, пуснати из медиите от обречените да проследяват новините дежурни редактори. Сред тези резюмета (а голяма част от тях са copy-paste от най-трудолюбиивите сайтове) доминира като заглавие твърдението на Денков, че „НАТО е нашето бомбоубежище”. Той го казва в контекста на милитаризацията на Черно море, за която обвинява Русия. Обяснява, че руското нахлуване в Украйна нямало да се случи, ако тя била част от НАТО. А пък България вече е членка на Алианса, така че е предпазена – оттам и метафората му за натовското бомбоубежище.
Щом премиерът се чувства прибран така на сигурно, очевидно се налага да подредим на опашка пред това непристъпно бомбоубежище и незададените му в удобния подкаст въпроси.
На първо място трябва да попитаме Николай Денков защо е решил да общува с управляваните български граждани чрез поддържащия платформата Фейсбук частен технологичен гигант „Мета” и чрез другата глобална компания YouTube? Като им прави по този начин реклама, предвидил ли е в програмата на правителството си данък към транснационалните хай-тек платформи за разпространявано от тях медийно съдържание, какъвто вече се прилага в една Канада примерно?
И още: означава ли изборът на Денков да комуникира с публиката чрез „медиатор”, а не посредством отворени за всички медии пресконференции със свободно задавани въпроси от различни журналисти, че премиерът се бои от такива пресконференции? Или пък, че не смята медиите и журналистите за потребни? А може би желае да общува само с подбрана извадка от тях? Ако е последното, какъв е критерият за подбора?
На медийната тематика е посветена и част от наличното интервю, водено от Найо Тицин. В тази част насочваният от „медиатора” Денков дава негативни оценки за дейността на независимия регулатор Съвет за електронни медии (СЕМ) и на неговата председателка, с което извършва сериозно нарушение – позволява си намеса на олицетворяваната от него изпълнителна власт в работата на независим регулаторен орган.
Премиерът подема темата в отговор на следния зададен от Фейсбук потребител въпрос, прочетен от Найо Тицин: „Кога ще има присъди за дезинформация и за хибридната война, която се води у нас?”.
Денков отговаря: „Факт е, че има наистина много сериозна дезинформация у нас с измислени твърдения и интерпретации, които изобщо не съответстват на истината. Но за да има престъпление, трябва да има заложен в НК съответен престъпен състав, както се казва. Нямаме такъв в нашето законодателство. Не е и лесно да се направи, тъй като една от ценностите на демокрацията е да има свобода на словото. А ако започнем да забраняваме много лесно, в един момент ще се окаже, че трябва да внимаваме какво казваме, както се е случвало в едни предишни времена. Затова за мен е много по-важно да започнат да работят бързо тези структури, които са свързани с етичните стандарти на журналистите. Примерно СЕМ очевидно не си върши работата. Не може журналисти, които разпространяват неверни факти и вероятно и знаят, че са неверни, да не бъдат санкционирани по някакъв начин. Защото журналистическата етика изисква не просто да казвате нещо проверено, а да го проверите през няколко източника. Ако вашият събеседник каже нещо невярно, вие да го опровергаете в този момент. Това са базови стандарти, които водещите медии по света спазват задължително, докато у нас се оказва, че тези стандарти не са влезли в действие. Това е, което може да се направи много бързо, ако има желание, разбира се”.
Следва много интересен момент от интервюто. „Медиаторът” Тицин казва: „Стана известна крилатата фраза на председателя на СЕМ, че и лъжата има място…”
Тук трябва да допуснем няколко възможности. Едната е Тицин да не знае, че въпросната фраза (точните думи са „и лъжата има право на живот”) не е на председателя на СЕМ Соня Момчилова, която, споменавайки я преди време в съвсем конкретен контекст, посочва, че цитира известен журналист, и изтъква, че единственият начин да се победи лъжата и дезинформацията е само по-голямата доза истина. Ако обаче Тицин не знае това, значи влиза в противоречие с току-що изреченото от Денков: „…журналистическата етика изисква не просто да казвате нещо проверено, а да го проверите през няколко източника”. Или Тицин нищо не е проверил, тоест гази журналистическата етика, или пък е съвсем наясно с истината, но съзнателно манипулира, за да злепостави шефката на СЕМ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: СБЖ: Денков да спазва европейските стандарти по медийни теми
Как реагира Денков? Забравя, че сам току-що е посъветвал: „Ако вашият събеседник каже нещо невярно, вие да го опровергаете в този момент”. И тръгва да коментира Момчилова така, сякаш въпросната извадена от контекста фраза наистина е нейна. Вероятно самият Денков не знае кое е вярно и кое не е. Не му и хрумва да се съмнява в казаното от Тицин. Смело прави обобщение: „Не, лъжата няма място, освен ако не бъде казано, че това е лъжа. Вече самият факт, че председателят на СЕМ може да изрече такава фраза, показва, че той не си е на мястото”.
А дали са си на мястото премиер и „медиатор”, способни да разиграят такава манипулация? Това е един от въпросите, които оставяме да висят на опашка пред бомбоубежището на Денков.
Иначе в интервюто Тицин не крие задоволството си от резултата на сюжета със СЕМ и отправя благодарности към премиера: „Благодаря ви много за този коментар”.
Естествено, не закъснява и реакцията на СЕМ, който днес излезе със своя позиция – с изричното уточнение, че тя не е подкрепена от члена на регулатора Пролет Велкова. Ето я позицията:
„Съветът за електронни медии намира за недопустими оценките и внушенията, направени от министър-председателя по адрес на СЕМ. Изразеното по време на двумесечния отчет под формата на интервю показва непознаване на правомощията на органа, определени в Закона за радиото и телевизията; незнание по отношение дейността на кои лица е компетентен СЕМ; неразбиране, че професионалните стандарти за журналистическа дейност, залегнали в Етичния кодекс на българските медии, се съблюдават от Етичната комисия (саморегулаторен орган) към Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
Представителите на изпълнителната власт, а и на законодателната би било добре да се съобразят с констатациите и препоръките във всеки един от докладите на Европейската комисия по върховенството на правото, като коригират собственото си поведение по отношение на независимостта на медийния регулатор и на всички медии в страната.
Съветът за електронни медии обръща внимание, че за изминалата година е осъществил над 24 000 часа мониторинг на телевизионни и радиопрограми. В рамките на правомощията си е провел и осем фокусирани наблюдения по темата за войната в Украйна, които включват и анализират проблема с дезинформацията”.
Освен тази официална позиция на СЕМ, още вчера се появи и личната реакция на Соня Момчилова, която е доста по-рязка. Ще цитираме тук само откъс: „…Да, лъжата тържествува и тя неумело и глупаво (за щастие) се прикрива под смокиновия лист на благородни и светли намерения, но фактите и статистиката сочат недвусмислено и неумолимо единствено, че няма шанс за полуистината, постистината и фейка както в журналистиката, така и в политиката. И не посягайте на СЕМ! Докато аз съм председател на българския медиен регулатор, няма да си затворя очите за нито един опит да се остракира и опетни името на нито един неудобен на властимащите журналист. Долу ръцете от медиите, историята не прощава нито флиртовете, нито блудствените действия с правото на хората да получават качествена информация”.
На днешен брифинг в Министерския съвет Денков отговори на официалната позиция на СЕМ, продължавайки да поддържа своя критичен тон: „През последните два месеца виждам, че много от проблемите, с които се сблъскваме, са резултат от феномена на „широко затворените очи”. Крайно време е СЕМ да види какво може да направи, за да се справи с проблемите на дезинформацията, хибридните атаки и неспазването на етичните правила, а не да обяснява какво не може да направи“.
С още един въпрос от нашата опашка питаме премиера дали би могъл да провери по-подробно в българското и европейското законодателство какво може и какво не може да си позволява спрямо независимия медиен регулатор, от който в най-близко бъдеще ще трябва да бъде излъчен представител в общоевропейския регулатор, както предполага проектът за Европейски акт за свободата на медиите?
Връщайки се към съвестно изгледания от нас запис на интервюто, водено от Тицин, спираме и на темата за влизането на България в еврозоната. Денков агитира публиката, че това ще е полезен ход и че много хора у нас, често пътуващи в чужбина, и без това вече имат банкови карти в евро. Посочва че и самият той е сред тях. Можел с такава карта да плаща всичко и у нас. Но му удържат банкови такси за превалутирането. Това щяло да се спести с влизането в еврозоната.
Ако за това се говореше на пресконференция, все щеше да се намери журналист, който да попита премиера има ли данни какъв процент от българското население разполага с такива банкови карти и приема прехода към еврото като полезен? Сигурно би била поискана и по-конкретна информация какви именно мерки са предвидени за сдържането на очакваната след прехода към европейската валута инфлация, за която Денков мъгляво обещава, че „разбира се, ще внимаваме”.
Мъгляво е засегната в интервюто и темата за бюджет 2024, за който премиерът твърди, че ще бъде представен в НС в края на октомври, без да посочва никакви конкретни параметри за него. Уверява само, че управляващите ще се опитат „да изчистят асиметриите” в заплатите в някои сектори. Щели да се стремят „да има известно наваксване” там, където заплащането е много ниско, но и да изискват в отговор повишаване на резултатите от работата в съответните сектори. Денков дава като пример МВР, за което били отпуснати допълнителни 105 млн. лева за заплати. Същевременно подчерта, как в отговор обществото очаквало от това ведомство „резултати в борбата с домашното насилие”. И пак непрозвучало питане: МВР ли точно и единствено да осигурява тези резултати? Ако темата за насилието ще се свързва с бюджета, къде са предвидените средства за конкретни държавни програми по неговата превенция? Къде е наложителната цялостна и дългосрочна стратегия на правителството за обществени, институционални и правни мерки по такава превенция?
В интервюто става дума и за премахването на Паметника на Съветската армия в София. Денков казва: „Ще съдействаме, с каквото трябва, има решение на СОС, че паметникът трябва да бъде премахнат. (…) Повечето граждани не го искат. В СОС има ясно мнозинство, той представлява софиянци. След като има такова решение, знам, че то изразява мнението на мнозинството софиянци”. Тук е задължителен следният незададен в интервюто въпрос: а знае ли премиерът, че не всички избиратели гласуват, когато има избори, включително и местни? Ако знае и особено ако е осведомен за обичайния доста нисък процент участие, би трябвало да е наясно, че тезата му за „мнозинството софиянци”, които представлявал съставът на СОС, доста издиша. А ако вярва в реалното премерване на мнозинството и малцинството, би трябвало да предложи допитване до жителите на София за съдбата на паметника. Спорът по този въпрос има много исторически, културни и чисто юридически аспекти, чието лековато прескачане и налагане на една-единствена гледна точка може само да подклажда нови конфликти и напрежения.
Но сигурно премиерът и „медиаторът” харесват това. На такъв извод навява и темата за образованието, засегната в интервюто. Тицин отбелязва, че учебниците имат нужда от ремонт, защото в тях „все още се изучава болшевишката версия на българската история”, а Денков допълва, че трябва да се променят и учебните програми, и методиката по изготвянето и оценката на учебниците. Това е също толкова волно обобщение, както и интерпретацията около СЕМ. Многократно през десетилетията след 1989 г. са подготвяни и издавани нови учебници, променяни са и учебните програми. Пресен е и шумът, вдигнал се през 2019 г. с опита на някои историци и НПО-та да наложат политическа цензура над предложени и одобрени тогава нови учебници. Очевидно е, че сагата ще продължава с още епизоди при актуалното управление.
Денков споделя виждането си за „най-големия порок на сегашните учебници” – те съдържали прекалено много според него факти, дати, имена. Децата нямали нужда да се затормозяват с всичко това. Те трябвало да бъдат учени „как да анализират информацията и да си формират собствено мнение”. Явно за това не са необходими факти, дати, имена. Или поне не тези, съдържащи се в настоящите учебници. Денков виждал, че сега „се задава невярна картина и по отношение на фактите, и по отношение на последствията”.
Той обеща също обновяване на системата за конкурсно назначаване на директори на училища, около 600 от които предстои да бъдат сменени. Чистка ли се задава в образоването? И този въпрос нареждаме на опашката пред бомбоубежището на Денков.
В интервюто става дума и за функционирането на Съвета за национална сигурност към Министерския съвет. Премиерът обяснява, че той сега не се събирал, защото първо трябвало да се изготвят правила за неговата работа. Самият Денков разпоредил отначало да се изработят правила и чак след това да се свика заседание „по правилния начин”. Нормалната журналистическа реакция при такова обяснение би било да се попита за какви по-конкретно правила става дума, кой именно ги изработва, кой законов регламент ги определя, как е работил този орган досега без правила, означава ли това, че досегашните му решения може да се обявят за нелегитимни? Оставяме и тези питания на опашката.
Много артистично подхожда премиерът към Фейсбук въпроси за поскъпването на тока, за либерализацията на цената му, за подпомагането на битовите потребители. Сладкодумно е предложена версията как при динамиката на енергийния пазар било възможно да видим и такъв спад на цената на тока, че тя да отиде под нулата, а производителите му да ти плащат, за да потребяваш. Либерализацията пък била нещо много хубаво, защото карало конкурентите да се надпреварват кой повече да свали цената, та да привлече повече клиенти. И подкрепа за енергийно бедните щяло да има от правителството, а хората със средни доходи щели да бъдат подпомагани за изолации на жилищата си или за фотоволтаици. Е, незададеният въпрос за последиците, в случай че електроенергийните приказки се развият с обратен на желаното сюжет, остава да виси.
Финалът на интервюто поднася драматургично аранжирано разкритие – Денков разказва как бил заплашил политическите лидери в правителствената „сглобка” да подаде оставка, ако бюджет 2023 (бламиран по онова време в бюджетната комисия от ГЕР – СДС) не бъде одобрен. И възраженията бързо отпаднали, а бюджетът бил гласуван. Разказът е, за да илюстрира уверението на академика премиер, че няма никакви проблеми да напусне поста си, ако види, че правителствената му програма не се изпълнява. Накрая обобщава, че детската му мечта е да е учен, а не да дава такива интервюта.
О, академик Денков, дебелите стени на бомбоубежището ли ви пречат да чуете как детската ви мечта плаче за вас?
От “Барикада”
