БРИКС ще диверсифицира глобалния диктат на долара
Натискът за диверсификация на световните валутни резерви е дългогодишен. Той се засили след 2008 г., но след 2022 г. ескалира. Това е основна тема на следващата среща на върха на БРИКС, която вероятно ще засили още повече тази тенденция.
През 2016 г. министърът на финансите на САЩ Джак Лю предупреди, че „колкото повече обвързваме използването на долара и финансовата ни система с придържането към външната политика на САЩ, толкова повече нараства рискът от миграция към други валути и други финансови системи в средносрочен план“.
И администрациите на Тръмп, и на Байдън пренебрегнаха предупреждението на Лю. Една от последиците е нарастващият интерес на страните от Глобалния юг към БРИКС, чиято следваща, дългоочаквана среща на върха ще се проведе в Южна Африка в края на август.
Ключова тема в Йоханесбург ще бъде стремежът на БРИКС да разработи алтернативни на щатския долар платежни системи.
През май – странно, но на фона на банковата криза в САЩ – икономистът Пол Кругман приписа шумната „дедоларизация“ на криптокултистите и симпатизантите на Путин. Но както сам той отбелязва, голяма част от световната търговия продължава да се фактурира и разплаща в щатски долари; много банки, базирани извън САЩ, въпреки това предлагат депозити, деноминирани в долари; много корпорации извън САЩ вземат заеми в долари; централните банки държат голям дял от резервите си в доларови активи и т.н. Предположението беше, че подобно на диамант щатският долар е вечен. В действителност никоя доминираща резервна валута не е имала безкраен живот.
Това, което Кругман не успява да разбере, е, че именно настоящият принудителен монопол на щатския долар – непропорционалната зависимост на света от щатския долар при фактурирането и уреждането на търговските сделки, зависимостта на корпоративни и финансови гиганти извън САЩ от долара, както и големият дял на долара в резервите на централните банки – все повече тревожи не само страните от глобалния Юг, но и все повече големи икономики на Запад.
Когато външната политика на САЩ използва долара като оръжие в името на международната общност, но без широката подкрепа на международния консенсус, това излага на риск търговските фактури и разплащания, чуждестранните корпорации, финансовите институции и резервите на централните банки.
Вярно е, че неотдавна финансовият министър на САЩ Джанет Йелън заяви, че все още няма алтернатива на базираната на долара парична система. От друга страна, не толкова отдавна тя предупреди и за катастрофален сценарий, ако Вашингтон не успее да постигне съгласие за (още един) нов лимит на дълга. По подобен начин и британците до 1914 г. изтъкваха благословиите на своя стерлинг. Но това превъзходство приключи с прекомерното разрастване на британската икономика след 1945 г. Началото на 21-ви век има своите уникални характеристики, но няма да е толкова различно.
Предимства на диверсификацията
Как БРИКС допринася за диверсификацията? Благодарение на организационната си гъвкавост блокът дава възможност за едностранни, двустранни и многостранни мерки. От аналитична гледна точка те варират от постепенни реформи до по-едностранни индивидуални мерки. Те, от своя страна, се стимулират от първоначалните икономики основателки на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Китай), новите амбициозни членове и коалиционните партньори, които споделят визията му и също обмислят членство.
Около 22 държави са подали официални заявления за присъединяване към групата, а също толкова държави „неофициално питат за членство в БРИКС“, според Анил Сооклал, посланик с пълномощия на Южна Африка, отговарящ за връзките с Азия и БРИКС. Според съобщенията сред страните, които искат да се присъединят към блока, са Аржентина, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Всъщност нарастващият брой на гъсто населените и големи нововъзникващи икономики дава възможност за „мрежови ефекти“ и „положителни странични ефекти“, които ще бъдат от решаващо значение за стартирането на новата критична инфраструктура за предложената алтернативна световна финансова система.
Това, което БРИКС предлагат обаче, не е просто дедоларизация. Целта не е да се премахне доларът, каквото обикновено е представянето на критиците и политическите противници на БРИКС, особено на Запад. В навечерието на конфликта в Украйна Атлантическият съвет окачестви Русия и Китай като „партньори в дедоларизацията“. Това, от своя страна, беше представено като „алтернатива на доминираната от САЩ SWIFT“. Широко рекламирано на Запад, сътрудничеството на Русия и Китай се разбира като съюз де юре, а дедоларизацията – като похват за заместване на долара.
Реалностите не са толкова скандални и са по-нюансирани. БРИКС има малко общо с разбойнически държави, които се опитват тайно да подкопаят международния ред. По-скоро, подобно на мениджърите на активи, които се стремят да поддържат подходяща диверсификация в портфейлите си, стратегическата цел на БРИКС е диверсификация и рекалибриране, а не просто дедоларизация.
От Банкора на Кейнс до валутната диверсификация на БРИКС
Скептиците казват, че доларът е бил погребван много пъти преди това. Защо трябва да умре този път? Но кой казва, че трябва да умре. Колкото повече, толкова повече. Повечето икономики на страните от БРИКС все още разчитат в значителна степен на щатския долар, докато тези, които са били санкционирани от САЩ и/или техните съюзници, значително са намалили доларовите си резерви, като често вместо това са избрали злато.
Това, към което се стремят големите икономики от БРИК, е по-диверсифициран глобален валутен режим. Сегашният път е несъстоятелен. Ако не бъде поправен постепенно и с течение на времето, той ще се промени чрез голяма световна криза, разрушително. Целта на БРИКС не е да замени долара. По-скоро тя е да се диверсифицира паричната система, така че тя да отразява по-добре днешната световна икономика.
В исторически план това далеч не е нова идея. Джон Мейнард Кейнс излага подобен аргумент за предложената наднационална валута банкор (името е вдъхновено от френското banque, „златна банка“) в Бретън Уудс през 1944 г. Но идеята беше торпилирана от преговарящите от САЩ, които искаха да заменят британската лира с долара като основна резервна валута в света. Кейнс обаче предупреждава, че първенството на долара ще доведе до голяма несигурност и нестабилност след реконструкцията и възстановяването на Западна Европа и други големи икономики.
Точно това се случи през 1971 г., когато президентът Никсън прекрати едностранно конвертируемостта на долара в злато. Макар и въведена като временна мярка, тя превръща щатския долар в постоянно плаващи фиатни пари. Тъй като златото вече не предлагаше критерий за стойност, възприемането на стойността замени самата стойност. Последвалият ценови шок се отрази в целия свят. С двойната петролна криза той беше последван от четирикратно увеличение на цените на петрола, след това от бясна инфлация и стагфлация и накрая от рекордно високи лихвени проценти в САЩ и масирани усилия за превъоръжаване.
Възход на допълнителните институции
В геополитиката САЩ продължиха да се опират на големите западни икономики и Япония, но в международната икономика отказаха да се откажат от прекомерната привилегия. Като нетно следствие монополът на долара допринесе за балоните на активите през 80-те, началото на 90-те, началото на 2000 г. и накрая през 2008 г. В условията на Голямата рецесия управителят на Китайската централна банка Джоу Сяочуан възроди идеята и призова големите западни икономики да „реформират международната парична система“.
В Брюксел, Вашингтон и Токио бяха поети големи обещания, но нищо особено не се случи. Оттук и усилията за допълващи институции за развитие и критична инфраструктура, включително Новата банка за развитие на БРИКС (NBD), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB), инициативата „Мост и път“ (БРИКС) и търсенето на нови валутни споразумения.
БРИКС се стремят да насърчат диверсификацията, така че световните валутни споразумения да не отговарят само на интересите на американците (4,1 % от световното население), а да отразявят стремежите на многополюсната световна икономика, в която перспективите за глобален растеж се определят от големите нововъзникващи икономики.
Авторът д-р Дан Стайнбок е международно признат стратег на многополюсния свят и основател на Difference Group. Работил е в Института за Индия, Китай и Америка (САЩ), Шанхайския институт за международни изследвания (Китай) и Центъра на ЕС (Сингапур).
