Бездарието и слагачеството срещу свободата да имаш мнение
“Опенхаймер” е чудесен филм. И е добре да се гледа. Първо, заради режисурата на Кристофър Нолан и великолепната игра на Килиън Мърфи, Робърт Дауни Джуниър, Мат Деймън и останалите.
Но има и още една много важна причина, за да гледаме този филм. Болезнено актуален е. Действието се развива през 40-те години на миналия век, но все едно става дума за днешния ден. И тогава, и сега се прави опит да бъде наложено едно-единствено възприемане на света. И тогава, и сега руснаците биват демонизирани. И тогава, и сега всеки, който се опита за излезе извън черно-бялата матрица, извън елементарното манихейство, бива обявяван за “шпионин”. Агресивната посредственост винаги се обединява в опита си да смаже различието.
Опенхаймер е велик учен, страхотен организатор, обявен е за герой на САЩ, след като неговият екип създава бомбата. Обаче когато започва да говори, че надпреварата във въоръжаването е път за никъде, когато призовава за мирни разговори с руснаците, същите тези, които са го величаели, сега го обявяват за “враг”. И правят всичко възможно, за да го съсипят. Тогавашните морализатори, които са смятали, че стоят на “правилната страна на историята”, по нищо не се различават от днешните. Бездарността, амбициозността и слагачеството са основните им черти. Хубавото е, че освен тях е имало, има и ще има хора като Опенхаймер.
От Фейсбук, заглавието е на ЗЕМЯ
