Сглобката се подигра и с подвига на илинденци

Преди десетина дни в столицата бе отбелязана 120-годишнината от въстанието на българите в Македония и Одринско срещу Османската империя. В написаната реч на премиера на „сглобката“ Николай Денков обаче  и дума не стана за какво са се вдигнали на бунт останалите  в империята по волята на Великите сили поробени българи. А те повдигнаха въстанието през лятото на 1903 г. срещу омразната Османска империя, за да извоюват с кръвта си свободата от петвековния поробител. Срама изми президентът на Република България Румен Радев, който в пламенното си слово, дума след дума каза ясно и точно на българския народ срещу кого е въстанието, ясно заяви българския му характер и се поклони от цялата си душа и сърце пред саможертвата на илинденци и преображенци, както подобава на истински патриот и родолюбец.

За съжаление, същата история се повтори и в този неделен ден, когато в родното ми място Добринище бе открит бюст-паметник на Гоце Делчев, дарение от известен гоцеделчевски бизнесмен. Няма да споменавам политическите му пристрастия, защото те не са тема на настоящата публикация. Пред строените местни, общински и областни велможи от ГЕРБ бяха прочетени адреси от председателя на Народното събрание Росен Желязков и от ротационния бъдещ премиер  Мария Габриел. В тях бяха казани общи приказки, така характерни за еврочиновниците от Брюксел, по повод годишнината на Илинденско-Преображенското въстание, но срещу кой е избухнало то, така и не се разбра, защото такава дума като Османска империя не бе произнесена. За пореден път управляващите от ГЕРБ и от ПП – ДБ, а те са такива, нищо че се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, загърбиха българската история, сякаш това въстание е било някаква игра, в която някой стрелял срещу някого си ей така, просто шум да се вдига. Колкото и да се опитвате да премълчавате историческите факти, господа от Сглобката, бунтът за свобода на илинденци и преображенци бе срещу Османската империя. За този самоотвержен подвиг народът ни създаде стотици песни, които и днес се пеят в прослава на героите, дръзнали да събарят омразната империя. Безспорни са и историческите факти, в които се прави равносметка на Илинденско-Преображенското въстание.

Година след бунта е публикувана справка   за турските зверства и опустошения в Македония и Одринско. Документът е публикуван в Мемоара на революционната организация, издаден през 1904 г. от бежанците, дошли в Княжество България. Справката  е изготвена по сведения от печата, от различните дипломатически доклади и отразява трагичните последици по месеци на въстанието от 20 юли до 20 септември 1903 година. В отделни графи се отбелязват по дни кървавите резултати в 4-те вилаета – за опожарените села, за изгорените и разрушени къщи, за изкланите мирни жители, за броя на загиналите, за броя на бежанците, дошли в княжеството, и др. Картината не е пълна, защото справката не може да отрази болката и трагедията на населението, които то преживява от ужасите на преследванията, отчаянието, несигурността на онези, които са останали по родните си селища или тръгналите по разните краища на света. Според справката на Вътрешната организация за малко повече от 2 месеца в Битолския, Одринския, Солунския и Скопския вилает в бунта, дело на българския национален характер, загиват 994 български въстаници, 201 са опожарените български села, 12 440 са изпепелените български къщи, 4694 са избитите, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното българско население. 3122 български жени и моми са изнасилени от турците, 176 са пленените българи. 70 835 българи остават без дом, а 30 000 от тях бягат не къде да е, а в България.

За съжаление, местната власт в Добринище на церемонията в неделния ден нито дума не каза защо е въздигнат този паметник на Гоце Делчев в населеното място. Прието е винаги, когато с паметник се отбелязва личност, да се казват заслугите му. Това ще попита и всеки гост на Добринище, когато види бронзовия бюст в малката градинка над гранитната чешма. Историята е следната…

…И днес старите хора по Разложко и Банско разказват за учителстването на Гоце Делчев в тогавашното пиринско селце. Макар и кратко, то оставило дълбоки следи в съзнанието на поколенията, защото учител като Гоце лесно не се забравя. Още повече че в душите на робите апостолът пося семената на революцията. Нейното начало бе поставено през 1893 година в Солун с основаването на ВМОРО, а кулминацията на бунта бе десет години по-късно, когато избухна Илинденско-Преображенското въстание.

Гоце е назначен за главен учител на „Българското банско второкласно училище” в края на август 1896 г. Това не е случайно негово хрумване. Поставена му е нелеката задача да съдейства за изграждането на комитети в Горноджумайско, Разложко и Неврокопско, а също така да уреди канали за преминаването на куриери и за доставянето на оръжие през границата. През 1928 година в сп. „Илюстрация Илинден” Лазар Томов публикува своите спомени за дейността на Гоце Делчев в Разложко. ”Още от началото пролича, че новият главен учител носи нещо друго, че той се отличава от предшествениците си. Гоцето бе дошъл с мисия да основе революционни комитети и да засили дейността на ВМР организация – пише Томов. – След няколкодневна ориентировка Гоце пристъпи към работата. Започна се с по-събудените банскалии, намери почва помежду тях и образува таен революционен комитет. Същото направи и в Мехомия (Разлог) след неколкократни посещения. Оттук мина и по цялата околия. Това велико дело за борба с турската власт обхвана постепенно селата Белица, Годлево, Драглище, Добърско, Баня, Добринище, Якоруда, Елешница и Бачево. Тъй в късо време, 1 – 2 месеца, цялата околия бе вече едно цяло – един дух витаеше у всички, една цел се преследваше: борба с вековния тиранин, рушение на вековната турска тирания…“

Днес няма как да не изпитвам законна гордост, че името на Гоце Делчев е свързано и с моя дядо по майчина линия Георги Попмихайлов, училищен, църковен и възрожденски деец от родното ми Добринище, кмет на селото през 1934 г. От вуйчо ми Михаил Михайлов (Миле Даскало) знам разказа на дядо Георги за това как Гоце създава комитета. ”Аз бях учител по това време – разказвал е дядо Георги. – Един ден ни съобщиха, че главният даскал на Банско ще дойде в Добринище „по работа”. Бяхме вече чули нещо за организацията, но от нашето село нямаше посветени. Ние щяхме да бъдем първите. Та като дойде Гоце в Добринище, отидохме няколко мъже високо в Пирина в една хубава местност. Казва се Ингилизовото. Там се и заклехме пред камата и револвера на апостола, че ще бъдем верни работници на организацията. Бяхме аз, Костадин Бозов, Костадин Прътев, Алекси Пумпалов, Спас Попгеоргиев и Иван Попов-Деницин. Гоце запали голям огън в сърцата ни…”. Не помня моя дядо Георги Попмихайлов, защото той е починал в началото на 60-те години на миналия век, когато аз съм бил невръстно дете. По-късно, като студент по журналистика, ровейки се из документите на тогавашния Централен държавен исторически архив, попаднах отново на спомените на Лазар Томов, виден комитаджия и училищен деец от Разложко. В тях той е оставил списък на главните дейци на първите революционни комитети, изградени лично от Гоце Делчев в Разложко. По законите на конспирацията родното ми село Добринище е носело името Дъбово. Навярно този псевдоним идва от местността Дъбовец край Добринище, където доскоро имаше непроходима вековна дъбова гора. Лазар Томов допълва, че пред Гоце Делчев се заклеват Иван Попов, Коце Бозов, Георги п.Михайлов и Пенде Даскалов. Навярно времето е изтрило от паметта на Томов имената на останалите съзаклятници, но това не е най-важното. Сега в м. Ингилизовото има скромен мраморен знак, за да се знае делото на онези добринищани, които тръгват през есента на 1896 г. организирано да се борят срещу Турската империя. А от моя дядо Георги Попмихайлов пазя свидетелството му от същата тази година, когато завършва училището в Банско. Там черно на бяло е отбелязана народността му: ”Българин”.

От Банско Гоце Делчев на няколко пъти отива до Горна Джумая и Неврокоп, където също основава тайни революционни комитети. Създадените от него канали от с. Годлево и през с. Горно Драглище и Добърско за Рилския манастир съществуват няколко години. Уредени са също така и канали от Якоруда за Лъджене и през Белица за Самоков. Днес често пъти се питаме как сам е могъл да завладее хорските души. На този въпрос отговор дава поетът Яворов: ”Нивга вече (след престоя му в Банско – П.Х.) Гоце не срещна невъзможност в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна душа обайваше всички, които почваха работа заедно с него”. След като изпълнява своята революционна мисия в Разложко, той поема по комитетските пътеки на Македония, за да се отдаде изцяло на освободителното дело, което скоро дава своите плодове.

За голямо съжаление, управляващите под диктовката на Брюксел и Вашингтон днес „пишат” нова история за България. В нея няма освободители, в нея няма поробители, 3 март не е никакъв празник, а илинденци и преображенци се борели срещу виртуален враг. Подобни примери на преиначаване и премълчаване на историята има много в последните години. Вярвам обаче, че истинските българи ще намерят сили да отстояват правдата и това трябва да се прави всеки ден и час срещу безродниците, дръзнали да разкъсат снагата на Майка България. И още две думи в заключение – това знаменателно  тържество по откриването на бюст-паметника на великия Гоце Делчев в родното ми място Добринище, за съжаление, се превърна в предизборно събрание на ГЕРБ, защото на събитието не присъства друга политическа сила, по-различна от управляващите. Словата на велможите от столицата и от областта бяха излишни, достатъчно бе да се кажат само две благи думи за саможертвата на Гоце. Избори наближават и трябва да се трупат дивиденти, нали така, господа от ГЕРБ и ПП – ДБ!