Индия успя! Сондата “Чандраян 3” кацна на южната част на Луната
Индия успешно изпрати своята роботизирана сонда “Чандраян-3” на повърхността на Луната в сряда. Спускаемият апарат кацна близо до Южния полюс на Луната в 15:34 ч. българско време.
Два индийски спътника – спускаем апарат на име “Викрам” и марсоход на име “Прагян” – кацнаха в южната полярна област на Луната, съобщи Индийската организация за космически изследвания.
Двата робота от мисията “Чандраян-3” превръщат Индия в първата страна, достигнала тази част от лунната повърхност, и в едва четвъртата страна, кацала някога на Луната.
Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите.
„Това е победен вик на нова Индия“, каза Моди, който развя индийското знаме, докато наблюдаваше кацането от Южна Африка, където присъства на срещата на върха на БРИКС.
Учени и официални лица ръкопляскаха, аплодираха и се прегръщаха, докато космическият кораб кацаше.
„Индия е на Луната“, заяви С. Соманат, ръководител на Индийската организация за космически изследвания (ISRO), когато космическият кораб „Чандраян-3“ кацна на Южния полюс на спътника на Земята.
Така Индия стана четвъртата държава в света, извършила “меко прилуняване”, след САЩ, СССР и Китай, както и първата, достигнала лунния Южен полюс.
Модулът се спусна в района на Южния полюс на Луната – на същото място, където планираше да се позиционира претърпялата авария руска станция “Луна-25”.
През последните месеци Индия и Русия – две от малкото космически сили на света, влязоха в един вид надпревара. В крайна сметка победителят е ясен – индийците прилуниха успешно днес своя апарат “Чандраян-3”, дни след като руският “Луна-25” се разби при опит да направи същото.
Така “Чандраян-3” стана първият апарат, осъществил кацане в този район на естествения спътник на Земята.
“Чандраян-3” има три научни цели – да демонстрира успешно и контролирано кацане на Луната, да покаже мобилността на индийския роувър, който апаратът носи, и да провежда с него разнообразни научни експерименти директно на повърхността.
Политически обаче има и друга цел – да демонстрира, че Индия има технологичния и научен капацитет за съвместна работа с Япония и тяхната космическа агенция JAXA.
Мисията стартира на 14 юли.
“Чандраян-3” е третият апарат за изследване на естествения спътник на Земята, който Индия изстрелва. Началото на индийската лунна програма беше поставено с орбиталния апарат “Чандраян-1”, който беше изпратен към Луната през 2008 г.
Втората лунна мисия на Индия “Чандраян-2” стартира през 2019 г. и освен извеждането на апарат в орбита включваше и кацане на модула “Викрам”. Тя завърши с неуспех – спускаемият модул се разби при сблъсъка с лунната повърхност, но орбиталната станция “Чандраян-2” продължава да обикаля около естествения спътник на Земята.
Индия става четвъртата страна след СССР, САЩ и Китай, осъществила меко кацане на Луната.
Мисията може да отбележи напредък в космическите амбиции на страната и да увеличи познанията за лунния воден лед, потенциално един от най-ценните ресурси на естествения спътник на Земята, предаде Ройтерс.
Какво знаем до този момент за наличието на замръзнала вода на Луната и защо космически агенции и частни компании виждат в нея ключа към създаването на лунна колония, добиването на полезни изкопаеми на земния спътник и потенциални мисии до Марс.
Как учените откриха вода на Луната?
Още през 60-те години на миналия век, преди първото кацане на “Аполо”, учените предполагат, че на Луната може да има вода.
Пробите, върнати от екипажите на “Аполо” за анализ в края на 60-те и началото на 70-те години, на пръв поглед изглеждат сухи.
През 2008 г. изследователи от университета “Браун” изследват отново тези лунни проби с помощта на нова технология и откриват водород в малки “мъниста” от вулканично стъкло.
През 2009 г. инструмент на НАСА на сондата “Чандраян-1” на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) откри вода на повърхността на Луната.
През същата година друга сонда на Американската космическа агенция, която удари Южния полюс на Луната, откри воден лед под лунната повърхност.
По-ранна мисия на НАСА от 1998 г. откри доказателства, че най-високата концентрация на воден лед е в сенчестите кратери на Южния полюс.
Защо водата на Луната е важна?
Учените се интересуват от залежите от древен воден лед, защото те биха могли да предоставят сведения за лунните вулкани, за материала, който кометите и астероидите са доставили на Земята, както и за произхода на океаните.
Ако водният лед съществува в достатъчни количества, той може да бъде източник на питейна вода за изследване на Луната и може да помогне за охлаждане на оборудването.
Водният лед освен това може да бъде разграден, за да бъдат получени водород за гориво и кислород за дишане, което да подпомогне мисиите до Марс или добива на полезни изкопаеми на Луната.
Т. нар. Договор за космоса от 1967 г. забранява на която и да е нация да претендира за собственост върху Луната.
Няма разпоредба, която да спира търговските операции. Ръководените от САЩ усилия за установяване на набор от принципи за изследване на Луната и използване на нейните ресурси – споразуменията “Артемида”, са подписани от 27 страни. Русия и Китай не са сред тях.
Какво прави Южния полюс на Луната особено труден?
Опитите за кацане на Луната са се проваляли и преди. Руският апарат “Луна-25” трябваше да се спусне на Южния полюс тази седмица, но излезе извън контрол при приближаването и претърпя авария в неделя.
Южният полюс – далече от Екваториалния регион, към който са били насочени предишните мисии, включително кацанията на “Аполо” с екипаж, е пълен с кратери и дълбоки ровове.
Мисии до Южния полюс на Луната са планирали и САЩ, и Китай.
Кацанията на Луната напоследък се оказаха сериозно предизвикателство за космическите агенции на различните страни. Този уикенд руската сонда “Луна-25” претърпя катастрофа заради погрешно зададена траектория. Аналогична беше съдбата на частната японска мисия Hakuto-R 1, израелската Beresheet, както и на предишния индийски спускаем апарат “Чандраян-2”, който се разби през септември 2019 г. заради софтуерна грешка.
