Паметникът на Съветската армия е построен с даренията на целия български народ

Решението да се построи такъв паметник е взето на 4 октомври 1949 г. от доминирания от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов. В протокола от заседанието на Столичната голяма община и Градоустройствения съвет от 6 юни 1947 г., когато е взето решението за построяването, пише, че паметникът се изгражда с цел „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политико-възпитателно значение“. Средствата за построяването му са набрани с доброволни дарения от работнически колективи и най-различни хора. Кампанията по набирането на средства продължава повече от 5 години.

Първата копка е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.
По композицията работят най-добрите български скулптори от онова време. Създаден е от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.

Паметникът и политиката

От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще. Както и на посегателства.
В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.
В пика на антикомунистическите настроения в началото на прехода – през 1993 г., Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В него пише, че Столичният общински съвет „възлага на кмета на Столичната голяма община да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на Съветската армия“.

Решението обаче не се ползва с обществена подкрепа и не е реализирано.

В споровете по премахването се намесват и правни аргументи. Като това чия собственост е паметникът. Допълнително въпросът е утежнен от това, че самият монумент е от 1954 г., а актът за държавната му собственост е от 1947 г.
И така до септември 2010 г., когато се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.
Тъй като паметникът е държавна собственост, се произнася и областният управител. Иван Кючуков (ИТН) изтъква, че според Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската федерация трябва да има консултации с Москва.
Историята помни, че докато е кмет на столицата, Борисов е на друго мнение. През 2007 г. посланикът на Русия тогава Анатолий Потапов му връчва орден „Михаил Ломоносов“ заради огромните му заслуги за укрепване на двустранните отношения. Посланикът изразява благодарност и за твърдата позиция на софийския кмет, че докато той управлява столицата, няма да се бутне Паметникът на Съветската армия.

Поругателствата

Споровете къде да стои Паметникът на Съветската армия са съпътствани с поругателства върху него, най-скорошното е от 23 февруари, когато мъж счупи паметната плоча с надписа „На Съветската армия освободителка от признателния български народ“.
На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои: Маската, Жокера, Върколака, Дядо Коледа, Супермен, клоуна Роналд – символ на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин – помощника на Батман, Жената чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.
През нощта на 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници от паметника са сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група Anonymous.
На 21 август 2013 г. Паметникът на Съветската армия в София отново осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български, съответно Bulharsko se omlouva!!! и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се, бе“ и „Прага ’68“.
На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 7 септември 2014 г. през нощта четирима души, сред които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са арестувани от органите на МВР, след като написали „Окупатори!“ върху паметника.

Какво представлява паметникът?

Самият паметник представлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917“, изработена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Тилът“ („Всичко за фронта, всичко за победата“) и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.

Съветските паметници в Европа

Над 4000 са мемориалите в Европа, посветени на победата на Съветската армия срещу нацизма. В тях са погребани над 2,5 млн. войници. Отношението към тези паметници е противоречиво – в Германия ги пазят грижливо, в Полша и Прибалтика, а вече и в Украйна – ги премахват.
Подобни мемориали има и в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния, дори в САЩ.
В Германия паметниците, посветени на съветската победа, се пазят и поддържат с държавни средства. Само в Берлин те са 12, като един от тях си остава в центъра на града, недалеч от Бранденбургската врата и Райхстага. Паметникът на съветския войн в берлинския Трептов парк вероятно е най-известният съветски военен паметник извън Русия.
Съветският военен паметник във Виена, известен като Паметник на героите от Червената армия, е построен в памет на 17-те хиляди съветски войници, загинали по време на виенската офанзива през април 1945 година.
Унгария е страната с най-много съветски монументи – над 900. Т. нар. Статуя на свободата в Будапеща обаче от паметник на съветския воин освободител вече е превърната в паметник на всички, жертвали се за независимостта, а първоначалният надпис на руски е изтрит.
Премахнат, но не заличен е Бронзовият войник в естонската столица Талин. Определян от мнозина като символ на съветската окупация, през 2007 г. властите решават да го преместят. Въпреки масовите протести, придружени с насилие, монументът е демонтиран и поставен в местното военно гробище.
Най-тежка се оказва съдбата на материалното наследство от Червената армия в Полша. През 2017 г. Закон за декомунизацията забранява всички паметници, символизиращи тоталитаризма.

Със съкращения