Когато животът ни се диктува от парите, това не е демокрация
След няколко месеца обмисляне, приех поканите да бъда кандидат за кмет на София, отправени от БСП-София и коалиция Левицата. В бъдещата коалиция са заявили желание да се включат общо десетина партии и коалиции със социална насоченост.
Приемам това предизвикателство като продължение и развитие на настоящата ми синдикална дейност. Милионерите имат възможност да си купуват закони, да си купуват благоволението на управляващите. Не веднъж наблюдавах от първия ред как се коват правила, угодни на шепа персони. Работещите хора, редовите граждани нямат пари, те имат глас, който до момента не се чува. Когато животът ни се диктува не от мнозинството, а от парите, това не е демокрация.
Когато публичните услуги са в частни ръце – водоснабдяване, сметопочистване, социални услуги, транспорт, е логично те да са незадоволителни като качество и с висока цена. Все някой трябва да формира печалбите на частните дружества. И да се източват общинските. И заплащането на заетите да е ниско. И да няма кадри, защото хората бягат в чужбина. Гражданите трябва да разберат цената на 1 лев. Тя е една, когато се прави ремонт на ремонта и друга, когато няма корупция и бюджетът се разходва ефективно. Бюджет, който да се разпределя справедливо и сравнително равномерно между центъра и крайните квартали. Защото СОФИЯ Е ЗА ВСИЧКИ!
