Детският труд – новата евро-атлантическа ценност

Тези дни българските телевизии показаха клип с дете, което работи на улицата и призоваха съответните институции да вземат съответните мерки срещу детския труд. На тях може да им се каже: Уважаеми господа, експлоатацията на детския труд е новата евроатлантическа ценност и според Международната организация на труда в момента в света 168 милиона деца работят, вместо да учат. Нещо повече, детския труд е във възход в рая на евроатлантическите ценности – САЩ, а нашите политици са верни техни последователи. Вижте какво пише по този въпрос авторът на много книги и журналист Стив Фрейзър в американското списание “Якобин”.

“Детският труд е често срещан в градска, индустриална Америка през по-голямата част от историята на страната. Сега се завръща отново: законодателите в САЩ предприемат съгласувани усилия да смекчатт или отменят законите, които забраняват наемането на деца на работа.

Възрастен индиански вожд посетил Ню Йорк за първи път през 1906 г. Той бил любопитен да разгледа града. Репортер на едно списание го попитал какво най-много го впечатлява като се разхожда из града.  „Малки деца, които работят“, бил отговорът.

Детският труд може да е шокирал тогава този гост на Ню Йорк, но по това време той е бил твърде обичаен за градска индустриална Америка (и във фермите е нещо нормално). През следващите десетилетия обяче той се превърна в рядкост. Повечето от нас предполагат, че законите и новите ценности са довели почти до изчезването му. И реакцията ни, когато го видим да се появява отново може да бъде шокова.

По-добре е обаче да свикнем, тъй като детският труд се завръща ускорено. Поразителен брой американски законодатели  предприемат  съгласувани усилия да отслабят или отменят закони, които отдавна предотвратяват (или поне сериозно възпрепятстват) възможността за експлоатация на деца.

Поемете дъх и помислете за това: броят на децата на работа в Съединените щати се е увеличил с 37 процента между 2015 г. и 2022 г. През последните две години четиринадесет щата или въведоха, или приеха законодателство, отменящо разпоредбите, които регулират броя от часове, в които децата могат да бъдат наети на работа, намалиха ограниченията за опасна работа и узакониха  заплати под минималните за детския труд.

Сега щатът Айова  позволява на деца на четиринадесет години да работят в промишлени перални. На шестнадесет години те могат да започнат работа по покривите, в строителството, да копаят  и разрушават различни неща, могат да работят с машини, задвижвани от електричество. Четиринадесетгодишните вече могат дори да работят нощни смени и след като навършат петнадесет да започнат работа на поточните линии в предприятията. Всичко това до неотдавна беше забранено.

Законодателите предлагат глупави оправдания за подобни намеси  в отдавна установената практика. Работата, казват ни те, ще откаже децата от компютрите или видеоигрите или от телевизора. Ще лиши правителството от властта да диктува какво могат и какво не могат да правят децата, оставяйки контрола на родителите – твърдение, което вече се е превърнало във фантазия от усилията да се премахне защитното законодателство и да се позволи на четиринадесетгодишните деца да работят без официално родителско разрешение.

През 2014 г. Институтът Като – дясна неправителствена организация публикува своята работа „Случай срещу забраните на детския труд“, твърдейки, че подобни  закони възпрепятстват възможностите на бедните – и особено на чернокожите – деца. „Фондацията за отговорност на правителството“ – мозъчен тръст , финансиран от редица богати консервативни донори, включително от семейство ДеВос, оглави усилията за отслабване на законите за детския труд, а  фондацията на милиардерите братя Кох „Американци за просперитет“ се присъедини към тях.

Тези действия не са ограничени до управлявани от републиканците щати като Айова. Калифорния, Мейн, Мичиган, Минесота и Ню Хемпшир, както и Джорджия и Охайо също са променят своето законодателство. Дори Ню Джърси прие закон в годините на пандемията, който временно увеличава допустимите работни часове за децата между шестнадесет и осемнадесет години.

Грубата истина е, че детският труд е много печеливш за бизнеса и затова ускорено се превръща в нещо, което наблюдаваме навсякъде. Публична тайна е, че  веригите за бързо хранене от години вече наемат непълнолетни деца и ако случайно са били глобявани за това са го приемали като част от разходите за правене на бизнес. Деца на десетгодишна възраст работят по спирките в Кентъки, а по-големи от тях деца работят повече от почасовите ограничения, предписани от закона. Работещите по покривите във Флорида и Тенеси вече могат да бъдат дори на дванадесет години.

Наскоро Министерството на труда откри повече от сто деца на възраст между тринадесет и седемнадесет години, работещи в месопреработвателни предприятия и кланици в Минесота и Небраска. И това се превръща във всекидневие. Компании като Tyson Foods и Packers Sanitation Services (собственост на BlackRock, най-голямата фирма за управление на активи в света) също са в списъка на наемащите деца.

На този етап почти цялата  икономика е забележително отворена за детски труд. Фабриките за облекло и производителите на авточасти, доставяни за заводите Форд и Дженерал мотър) наемат деца имигранти, някои за дванадесетчасов работен ден. Мнозина деца са принудени да напуснат училище, само за да продължат да работят. По подобен начин веригите за доставки на Хюндай и Киа в Алабама  зависят  от работещите в тях деца.

Както  Ню Йорк Таймс  съобщи през миналия февруари, помагайки за разкриването на историята за новия пазар на детския труд, непълнолетни деца, особено деца на имигранти, работят в заводи за преработка на зърнени култури и фабрики за преработка на храни. Във Върмонт „нелегалните“ (защото са твърде млади, за да работят) управляват машини за доене. Някои деца помагат в правенето на ризи на в Лос Анджелис, пекат кифлички за Уолмарт или работят в производството на чорапи Fruit of the Loom. Опасности обаче дебнат децата отвсякъде. Америка е известно несигурно място за работа и процентът на злополуките при работещите деца е особено висок, включително имаме смразяващо количество от счупени гръбначни стълбове, ампутации, отравяния и обезобразяващи изгаряния на работещи деца.

Журналистката Хана Драйер  нарече това „новата икономика на експлоатация“, особено що се отнася до децата мигранти. Учител от Гранд Рапидс, Мичиган, наблюдаващ това отбеляза: „Вземате деца от други страни страна и ги поставяте почти в индустриално робство.“