В Ивайловградско скланят глава пред жертвите на разорението на Тракийските българи от 1913 година

Трагичната годишнина – 110 години от разорението на тракийските българи, ще бъде отбелязана в девет села в община Ивайловград. Ще бъдат отслужени панихиди в памет на невинните жертви по време на кървавите събития през 1913 година. Това ще стане в рамките на тазгодишния традиционен фестивал “Мистериите на Хухла” в едноименното ивайловградско село, съобщи за БТА Катя Стайкова, която е в помощ на организаторите и води събитието всяка година.

Празниците са от 22 до 24 септември, а 23-ти ще бъде ден за траур. В деветте пострадали села ще бъдат отслужени панихиди, а общата национална среща преклонение ще е на върха над село Хухла, предвижда програмата. На лобното място на 42-мата загинали хухленци ще бъде открита изложбата “Тракийска епопея”. Ще се състои и научна конференция, посветена на разорението на тракийските българи, а мъжки хор ще изпълни траурен реквием. 

В Ивайловград вече работи инициативен комитет начело с кмета на общината Диана Овчарова.

В предварителната програма на “Мистериите на Хухла” са включени още концерти на държавния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”, на женския хор “Мистерията на българските гласове”, посещение на крепостта “Балък дере”, литературно четене.

ПРЕД СЪДА НА ИСТОРИЯТА:

През май преди 110 години стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които старци, жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна. Мнозина изследователи наричат неописуемите  безчинства в Тракия „новия Батак“.

Пет години по-късно излиза книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ Тя е писана по горещи следи на престъпленията, чрез лични разговори с оцелелите, с посещения в изпепелените села. Сухата статистика се превръща в история за унищожени животи, пропилени съдби, разбити семейства.

Безмилостната сеч тръгва на 2 юли от Булгаркьой, Кешанско, едно от най-многолюдните български села в Одринска Тракия. Там са избити 1100 жени и деца и 350 мъже.

Унищожени са всички български села в Малгарско и Узункюприйско. На грабежи и  убийства са подложени българите в района на Лозенград, Визе, Мидия, Бунар хисаар, Люлебургас, Бабаески, Ортакьой.

Ето потресаващият календар на палачите:

– 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

– 10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на  Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

– 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

– 13 септeмври – в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3 – 4 дни;

– 23 септември – в село Арноуткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени,  13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

– в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи, 400 жени и деца са изнасилвани в продължение на  4 – 5 дни от редовна войска и башибозук;

– в село Черничево са избити 90 души от 1- до 80-годишна възраст;

– в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

– в село Хухла са убити 42-ма души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

– в  Горно Ибриюрен редовна войска убива 52-ма души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

– в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18 000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

– бежанска колона от 12 000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи  в кладенци;

– при преминаването на река Арда край с. Ятаджик са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

– в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.

Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

„Насилието и страданието в книгата на проф. Милетич се разкриват като кръговете на ада, всеки следващ все по-ужасяващ и по-смразяващ от предходния… Изправено пред зловещата, но обективна картина на разорението, точно и правдиво нарисувано, нормалното човешко съзнание се бунтува, не може да си представи, че всичко това е било възможно да се случи“, пише проф. Светлозар Елдъров.

„Родното ми село Покрован е едно от разорените села в Ивайловградско“, казва в Хасково историкът доц. д-р Георги Граматиков. Избити са повечето от мъжете в селото – затворени в една от стаите в училището, разстреляни и после доубити с щикове. Жените и децата са подкарани към Одрин, а селото, заедно с църквата – опожарени. Семействата на моите родители преживяват една жестока човешка драма. В детските си години съм слушал неведнъж спомените на оцелелите. Днес в селските гробища стоят запазени каменните надписи на тези, които близките са успели да погребат.“

Кървящата рана от трагичната 1913-а няма как да зарасне. През 2013 г. 33-ма известни български историци излизат с открито писмо Народното събрание да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия. „Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние геноцид, се казва в писмото. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието“, категорични са учените, на първо място сред които е акад. Георги  Марков.

„Искахме внимание и признание, чувахме сякаш кръвта на мъртвите ни предци – „Разорението“-то да се знае от всички българи, да се изучава наравно с Батак, Перущица, Брацигово. Ще го поискаме пак – на митинга в Хухла на 23 септември ще отпратим гневно писмо и до Парламента, и до Президента от името на тракийските наследници, които не отмъщават, но не забравят! Искаме нашата, българска трагедия, да влезе в учебниците наравно с другите,“ казва днес Иван Бунков, главен редактор на вестник „Нов живот“ в Кърджали, инициатор на предстоящия, на 23 септември,  възпоменателен събор в община Ивайловград под надслов „Камбаните на паметта 1913 – 2023“.

В Ивайловград е създаден Инициативен комитет начело с кмета на общината Диана Овчарова за отбелязване на трагичната годишнина. Панихиди в памет на невинните жертви ще бъдат направени и в деветте села, разорени по време на кървавите събития.

…Точно за такива дни, в които безмълвни коленичим, незабравимият Ивайло Балабанов написа:

…за всеки спомен, за всяка жертва,

душата ми трябва да бъде черква,

в която с чембер и черна риза

на Тракия святата памет да влиза…