Неолибералната Канада на Трюдо – дрога, джендър, евтаназия, цензура
Декриминализиране на наркотиците, джендър идеология, легална евтаназия – изглежда, Канада възприема всяка политика от прогресивния желателен списък.
Под управлението на Джъстин Трюдо Канада се стреми да се позиционира като глобален бастион на прогресивната политика. За последния си документален филм за Telegraph аз пътувах до бившата британска колония, за да разбера как се справят канадците с радикалните реформи на Трюдо. От рекламирането на джендър идеологията в училищата и масовото легализиране на наркотиците до неговите нови крайни закони за самоубийството и ограничаването на свободата на словото.
Започнах разследването си в един от най-либералните градове на страната, Ванкувър. Притежанието на до 2,5 грама твърд наркотик, включително хероин, кокаин и фентанил, беше легализирано в града като част от тригодишен експеримент, който започна през януари тази година. Ако целта е била противопоставяне на опиоидната криза, която вече е завладяла града, то, изглежда, все още има много какво да се прави, тъй като из града се простират обширни палаткови лагери, из които бродят зомбирани наркомани.
Докато снимахме на “Хейстингс стрийт”, печално известна като средоточието на кризата с ванкувърските бездомници, видях гол до кръста мъж, който си заби игла в ръката на пет метра от мен. И въпреки че не беше толкова зле, колкото в Сан Франциско, където операторът ми и аз бяхме нападнати от сърдити бродяги, сцените все пак бяха шокиращи.
Не само бездомните скитат по улиците на Ванкувър. Крис Елстън, по-известен онлайн като Билборд Крис, агитира срещу налагането на джендър идеологията на деца, независимо дали от канадската образователна система, или чрез опасни операции за „транзиция“ на подрастващи младежи. Както подсказва прякорът му, Крис ходи из Ванкувър, носейки върху себе си плакати с протести срещу джендър идеологията и насърчава оживени дебати с минувачите, които после качва в Ютюб.
Крис любезно се съгласи нашият екип да го придружи в разходката му и така открихме, че много канадци са ужасени от употребата на блокери на пубертета от деца и от въвеждането на биологични мъже в женските спортове.
Срещнахме и известна опозиция, разбира се, изразяваща се най-вече в странни крясъци и показване на средни пръсти. Толкова за канадската учтивост.
Част от социалната революция в Канада може също да бъде проследена в нейните екстремни нови закони за евтаназията. През 2016 г. управляващата Либерална партия прие законодателство, позволяващо асистираното самоубийство за терминално болни канадци. Догодина законът ще бъде разширен, за да включи хората с проблеми с менталното здраве. Докато християнството в Канада запада и докато либералната обсесия за „телесна автономност“ и „лична свобода“ достига логичната си развръзка, се оформя нова дистопия. Д-р Кониа Траутън, която е привърженик на евтаназията, ми каза: „Ние сме организирано общество, но в рамките на тази организираност трябва да разрешим известна свобода и възможности, това не е комунистическа система, в която можем да се опитваме да ограничим всичко“.
Кампанията „Коалиция за превенция на евтаназията“ е изчислила, че 13 500 души са избрали асистирано от държавата самоубийство през миналата година.
За да се предотврати разпространението на будността, е важно да има силна опозиционна партия. Канадските консерватори са исторически слаби в отпора си срещу Трюдо, но техният наскоро избран лидер Пиер Поалиевр инжектира свежа енергия в партията. И макар да има такива, които все още оспорват надеждността на Поалиевр като консерватор, неговата стратегия, изглежда, работи – скорошно допитване дава на неговата партия 12 пункта преднина пред либералите на Трюдо.
Най-успешните до момента опоненти на канадската социална революция обаче не са политици, а членове на обществото. Нашият филм показва някои от тези смели личности, включително д-р Джордън Питърсън, който е може би най-значимият канадец в света, извън лидерите на страната.
По време на пътуванията си срещнах обикновени канадци, отвратени от това, че Канада е предадена в ръцете на дилърите на наркотици, от нейното незачитане на свободата на словото, от нейното насилствено налагане на джендър идеологията върху деца, от нейната безхаберна готовност да прекратява живота на собствените си граждани. И макар историите за хора, които губят работата си или са преследвани от правителството, да са депресиращи, те са и също толкова вдъхновяващи. Канада е предупреждение към Запада, но все пак има и отделни послания на надежда от тези смели личности, борещи се за своята свобода.
