Ваня Григорова: Аз съм кандидат на хората, които не печелят от този модел на управление на столицата

– Ваня, ще си позволя да водя разговора ни на „ти”, защото се познаваме от години. Започвам с поздравления за решението ти да се кандидатираш за кмет на София в предстоящите през октомври местни избори, а и да оглавиш листата на лявата коалиция, която застава зад теб. Иска ми се да те попитам как предпочиташ да участваш в тази надпревара – като кандидата на левицата или като кандидата на всички, които не харесват досегашното статукво, превърнало София в не особено привлекателен град на социалните контрасти?

– Предпочитам да съм кандидат на обединението срещу статуквото. Онова статукво, чиито резултати са видими след 33 години откровено десни управления на столицата в интерес на големите пари, но не и на хората. Необходима е алтернатива. Включително на прословутата „сглобка” между ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС, поела юздите на национално ниво. Ако тя продължи да се окопава и на местно ниво, ако продължи да се мултиплицира, ще става все по-непоклатима. Вече виждаме как тя взима своеволни решения и без задръжки пренебрегва дори части от българското законодателство. Точно както го чухме в онези нашумели записи от заседанието на ПП, когато стана ясно, че тези хора са готови да минават през трупове, за да прокарат такава политика, каквато е угодна на един тесен бизнес кръг или най-малкото на „Посолството”.

– Щом търсиш обединение срещу статуквото, значи трябва да спечелиш и хора, които не се смятат за леви. Към тях какъв апел би отправила?

– Мотото на кампанията ни е „София за всички”. То е в противовес на идеологията, която се налага и прилага през последните 33 г. и според която всичко в София е пазар – общинските жилища, детските градини, боклукът, водоснабдяването и канализацията, транспортът и т. н. Всичко това, което би трябвало да е изцяло в общински ръце, публична собственост, бе предадено на концесионери или директно продадено. И виждаме резултата.

Да погледнем хроничния недостиг на места в детските градини. Да, проблемът започна преди управлението на ГЕРБ, но ГЕРБ не можа или не пожела да се справи с него. Не е толкова трудно да се създадат нови 10 000 места в детските градини и в яслите. Същевременно, макар да е налице този дефицит от места в детските заведения, непрекъснато се оказва натиск сумата за платения отпуск по майчинство да се намали. Да напомня, тя не се изчислява спрямо минималната заплата, а се определя през закона за държавния бюджет, година за година. Тази сума бе замразена за един много дълъг период, без да се актуализира, с цел да принудят майките да се върнат на работа. Но как да стане това, като няма къде да оставят децата си?

Помня една среща, която от КТ „Подкрепа” имахме в бюджетна комисия в Народното събрание. И тогава на нашето настояване да се увеличи сумата за майчинството Менда Стоянова отговори, че жените с малки деца не бивало да се деквалифицират, трябвало да се върнат на трудовия пазар. Попитах я как могат да се върнат, като няма кой да гледа децата им. Не всички могат да си позволят да плащат за частни детски градини, за да отидат на работа. Отговорът, който чух, беше сразяващ: Ами какво правят в София, защо не си седят по родните места? Логичният въпрос и към г-жа Стоянова би бил защо и тя не си седи в родното място…

Тази теза често е звучала и от Столична община – не можели да се справят с недостига на места в детските заведения, защото имало постоянен приток на хора от провинцията. Но щом София предоставя възможност за работа на тези хора, които търсят тук шанс за оцеляване, значи трябва да осигурява и необходимия брой места в детските градини и ясли, както и всички останали условия за достоен живот.

– Увеличаването на местата в детските заведения очевидно е свързано с разход на допълнителни средства. Дали ги има?

– Има ги. Столична община традиционно не успява да усвои средствата, които се отпускат за инвестиционни проекти. Усвоява само 50 – 60% от тях. Тоест остават по около 200 – 300 млн. лв. годишно, които се прехвърлят в бюджета за догодина.

Това показва, че пари има. Но няма административен капацитет, за да бъдат те ефективно усвоени. Или пък, опасявам се, че може да става дума за целенасочена „невъзможност” за усвояване, та да се развиват частните детски градини. Не можем да го изключим.

– Доста твърдо се противопоставяш на очевидната за всички ни доминация на частния капитал и интерес в живота на София. Не се ли притесняваш от негативна ответна реакция от тази посока?

– Няма как човек да се харесва на всички. Аз съм кандидат на хората, които не печелят от този модел на управление на столицата, и смятам да му дам отпор, какъвто досега други кандидати не са предлагали, нито са заявявали, че частният интерес не трябва да е водещ. Онези, които печелят от статуквото, вероятно ще подкрепят моите опоненти от ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС.

Опасявам се, че дори част от хората, смятащи се за леви, не разбират, че е крайно необходим много ясен фокус върху нуждите на изключените, забравените, невидимите хора.

– Как ще събудиш тези хора? Как ще ги мотивираш да отидат до урните? Мнозина отдавна не вярват в нищо, съответно и не гласуват.

– Апатията е най-големият ни опонент. ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС разчитат именно на това – малко хора да излязат да гласуват на изборите. Ако гласуващите се сведат само до електората на тези партии и коалиции, те ще са доволни. Отиват ПП – ДБ на балотаж с ГЕРБ – СДС и там си решават кой е по-десен, та да управлява столицата. Това не е битка по същество. В нея няма различна политика, а само различни личности и формации. Ако софиянци искат отново да избират между лошо и по-лошо, нека чакат балотажа, а на първия тур да ходят „за гъби”.

Що се отнася до мен и моя екип, вече започнахме да обикаляме крайните квартали и разговаряме с хората там, защото те са ни важни. Те са тези, които не се виждат от камерите и не се чуват от микрофоните. Техните нужди и интереси остават премълчани. Надявам се във времето, което остава до изборите – около два месеца, да успеем да обиколим повече квартали.

Ето, например вчера (в неделя, 3 август – б. а.) бяхме в село Долни Богров, разговаряхме с жителите там, с хора на пазара. Разказаха ни за един от най-големите проблеми в района, а именно опасенията, че река Лесновска не е почистена, макар че има взети решения за това, и носи риск от ново наводнение. Още е жив лошият спомен от 2005 г., когато много къщи в селото са залети от тогавашната стихия. Все още се виждат следите по мазилката в домовете – водата е стигала до 1,20 – 1,30 метра. Хората там се ужасяват, че това може да се повтори…

Селото е част от Столична община, но там няма аптека, педиатър, даже и банкомат. Училището е закрито отдавна, даже сградата на кметството е наполовина приватизирана. Развива се и своеобразна образователна „миграция“ – местни хора се регистрират адресно в София, за да могат да запишат децата си в училище, а родители от града си правят адресни регистрации в селото, за да ползват богровската детска градина, което пък създава напрежение с местните хора. Да се живее така е, меко казано, затрудняващо. Забележително е, че съседното село Равно поле, което е към община Елин Пелин, е доста по-уредено. И богровчани ходят дотам за част от услугите, които им липсват.

На свой ред доста големият пазар в Долни Богров няма никаква изградена инфраструктура – нито като разположение на сергиите, нито като алеи, нито като места за паркиране. Местните жители си харесват пазара и си го искат, но всяка неделя са крайно изнервени от това, че не могат да минават през улиците си, защото всички са блокирани от паркирали коли. Дори тоалетни липсват на пазара! Има само една, химическа, за няколкостотин души, които стоят там цял ден. Не броим другите хиляди, които преминават през пазара в рамките на деня.

– Ще коментираш ли онази твоя реплика от едно твое изказване, която не спря да се върти из социалните мрежи с интерпретацията, че се каниш да събаряш високите сгради в София, за да подобриш циркулацията на въздуха?

– Всеки непредубеден слушател разбра какво имам предвид. Също така всеки, който поне малко се е интересувал от това, как е била проектирана София, знае, че още през 30-те години е било планирано да има няколко зелени коридора, през които въздушните течения да преминават така, че да вентилират въздуха в града. Този замисъл е съхранен през следващите десетилетия.

Но през последните 30 и няколко години тези зелени коридори започват да се компрометират. Изграждат се много високи сгради, които пречат на въздушните течения. В резултат непрекъснато се говори колко лош е въздухът в София, как е наситен с фини прахови частици, търсят се варианти да се спира горенето на въглища и дърва, да се спират автомобили. Включително се стига до крайно дискриминационните мерки за следене на ромските квартали и колко точно те замърсяват въздуха на София.

Истината е, че дори да спрем да дишаме, София ще остане мръсна, ако не може да се проветрява, ако тези зелени коридори не останат проходими за свежия планински въздух от Витоша.

Тази тема изобщо не е непозната, тя се е повдигала и при други избори, обсъждана е в Столична община, има и доклад на СО, който може да бъде намерен на сайта й. В него градоустройството се разглежда именно през тази призма – как да съхраним зелените клинове, които да внасят свежест в центъра на столицата. И там са посочени някои стъпки, които трябва да бъдат предприети – например общината да изкупи онези частни терени, които в момента са зелени площи, за да може да се запазят такива. В противен случай частникът обикновено намира подходящ път към главните архитекти, така че да се промени планът, и там да се застрои пореден полунебостъргач, който да постави поредна преграда пред планинския въздух.

Ето тези неща обясних в онова мое изказване. И отбелязах, че рядко говорим за демонтаж на високите сгради, които блокират пътя на въздуха към столицата. Това беше казано в контекста на много бурния дебат около идеята за демонтаж на Паметника на Съветската армия. Защото именно в деня, в който обявих съгласието си моята кандидатура да бъде издигната от две формации, паметникът беше опасан с ограда – като прелюдия за демонтаж. Затова направих препратката към други демонтажи, които биха били по-полезни.

Ако някой се прави, че не съществува връзка между замърсения въздух на София и препречването на въздушните потоци от високо строителство, нека спре да говори колко граждани умират заради този замърсен въздух. Който се опитва да неглижира проблема, става съучастник в него.

– Все пак – каниш ли се да събаряш високи сгради?

– Няма как да правя незаконни неща. Както не може да се събаря Паметникът на Съветската армия, ако няма законово основание, така не могат да се събарят и високи постройки, без такова основание. Но може да се направи всичко възможно, за да бъде спряно презастрояването и високото строителство. Впрочем нека отбележа, че част от опонентите ми и от представителите на Столична община евфемистично наричат презастрояването „уплътняване”.

– Споменавала си и друг сериозен проблем – за многото незаети и празни жилища и офиси в София. Те как ще се „уплътняват”?

– Има различни подходи, за да накараме собствениците на такива сгради да се въздържат да оставят 30% и дори повече от сградите празни. Може и да се преразгледа начинът, по който се прави данъчната оценка – за да не страда бюджетът на общината и на държавата от подценени данъци. Редно е данъчната оценка поне да се доближи до пазарната, защото е трудно да я изравниш изведнъж.

От друга страна, аз разбирам, че немалка част от българските граждани купуват нови жилища, защото се опитват да компенсират несигурността на пенсията си с евентуални приходи от наеми. Други са работили дълги години в сивата икономика, инвестирали са парите си в апартаменти и се надяват на старини да станат рентиери. Но това не може да продължава вечно – такъв модел рано или късно ражда жилищни и финансови кризи. А иначе всички се оплакваме от презастрояването, включително и собствениците на такива имоти…

Виждаме как проблемите, породени от неолиберализма, са изключително свързани и сме се завъртели в много порочен кръг, който ни води по спирала все надолу и надолу. Ние трябва да поставим ясно на масата ключови теми от обществено значение и да ги решаваме.

– Очевидно този порочен кръг не може да бъде разкъсан само в София, защото в него са намесени и държавни механизми.

– Точно така. Няма как да откъснем една община извън контекста на националното. В този смисъл смятам, че особено кмет на Столична община няма как да абдикира от обсъждането на националните проблеми.

– Може ли да споменеш някои конкретни акценти, които онагледяват посланието ти „София за всички”? Кои са онези основни теми, по които ще работиш и които засягат наистина всички?

– Например минимизирането на корупцията. Както и минимизиране на частните интереси спрямо обществените в дейността на общината.

Също така – грижата за възрастните хора. Всички имаме майки и бащи, баби и дядовци. Някои от тях остават самотни, когато децата и внуците се оказват в чужбина. Необходими са достатъчно домове за възрастни хора, които да предоставят възможност за достойно обгрижване, за достоен живот – така че обитателите им да се чувстват уважавани граждани на своя град.

Уви, има и немалко млади, но тежко болни хора, които имат нужда от палиативни грижи. Затова са необходими и достатъчно хосписи. В момента семействата с тежко болен човек са подложени на големи изпитания – в едната стая гледат него, в другата расте малко дете, и поне още един член на фамилията е принуден да зачеркне живота си за месеци или години, за да може да ги обгрижва. При наличието на подходящи хосписи подобни ситуации могат значително да се облекчат.

– Не можем да пропуснем и теми като транспорта и „ремонт на ремонта”…

– Модерните десни от ПП – ДБ и особено от „Спаси София” изключително много настояват за нощен транспорт. Но може би не си дават сметка или просто не ги интересува, че липсват достатъчно шофьори и ватмани, които да могат да карат тези нощни линии. А липсват заради недостатъчно заплащане.

Затова на първо място трябва да си дадем сметка, че хората, които работят в публичния сектор, трябва да бъдат добре платени, да работят при достойни условия на труд. Да, заплащането в транспорта се увеличи двойно през последните години, но още преди това то изоставаше драстично. Така че увеличението се усеща слабо. Освен това новите шофьори нерядко са млади хора, които са създали или им предстои да създадат семейство, може и да идват от провинцията, а често и двете. Говоря за хора без собствено жилище. Работят един месец и какво установяват? Че по-голямата част от заплатата им е отишла за покриване на наема! В тази връзка питам – защо работническото общежитие на гараж „Земляне“ беше продадено? Не можеше ли да бъде ремонтирано и там да изникне същата кокетна сграда, само че собственост на общината и предназначена за жилищните нужди на шофьорите? Да не говорим, че все още няма изградени тоалетни на крайните спирки и добре, че общината не се занимава твърде много с подрязване на храстите…

Що се отнася до „ремонт на ремонта”, това е обобщаваща метафора за неефективно управление. От една страна, е неналоженият навреме контрол, поради което се налага нещо, уж свършено, след половин година отново да се преправя. Но от друга страна, е налице оттеглянето на общината от софийската икономика въобще, което води също до разхищения на средства.

Давам пример. Преди десетина години са били затворени общинските оранжерии и разсадник. Поради което, за да се озеленява столицата, фиданки и цветя вече се купуват на свободния пазар. На много пъти по-висока цена, отколкото могат да се произведат в общински оранжерии, както е било дълги години. Така че тези оранжерии категорично трябва да бъдат възстановени.

Хора от моя екип ми разказаха за обществена пръчка за 5,2 млн. лв., която е можела да се изпълни за 2,1 млн. лв., ако не се плаща толкова скъпо за частно озеленяване. 3 млн. лв. разхищение само от една поръчка! Мисля, че зад каузата да се спре изтичането на средства и да се отрежат безбожните тлъсти надценки ще застанат всички софиянци, независимо от политическите им пристрастия.

Общинските дружества са решението. И в сметосъбирането, и във водоснабдяването – което така и не бе върнато в общински ръце, макар да имаше такива заявки от г-жа Фандъкова.

Да не забравяме, че и зимният спорт на Витоша е концесиониран, включително съоръженията за достъп до планината! И затова градът остава изолиран от нея, туризмът не може да се развие добре. Рекет за частни интереси блокира обществения интерес. Дори когато има решение на съда за възстановяване и поддръжка, примерно на влека „Конярника”, концесионерът не го изпълнява.

Автобусите, които извозват софиянци на Витоша и обратно по линиите 66 и 63, са крайно недостатъчни, особено през уикендите. Те се обслужват от гараж „Земляне”. Питах, проверих – допълнителни автобуси могат да се отпуснат, но няма кой да ги кара, няма шофьори…

Така е… Навсякъде се натъкваме на едни и същи проблеми. И ако не се опитаме да започнем разкъсването на порочния кръг с глас против статуквото, истинската промяна няма да падне от небето.