Салвадор Алиенде: Верността ми към народа ще ми струва живота!

„Очевидно, това ще е последната възможност, която ще имам да се обърна към вас. Военновъздушните сили са бомбардирали кулите на Радио Порталес и Радио Корпорасион. Думите ми не са на горчивина, а на разочарование. Нека те бъдат морална присъда за онези, които  изневериха на своята клетва. Предвид ситуацията, всичко, което мога да направя, е да уверя работниците, че няма да подам оставка. В условията на този повратен исторически момент,  верността ми към народа ще ми струва живота. И на вас казвам, че съм сигурен, че семето, което посяхме в светлото съзнание на хиляди и хиляди чилийци, не може да бъде посечено завинаги. Те имат силата да ни надвият, но социалните движения не могат да бъдат потушени с престъпност или сила.

Историята е на наша страна, хората творят историята. Работници на моята страна, искам да ви благодаря за лоялността, която винаги сте проявявали, за доверието, което оказахте на човек, който беше само интерпретатор на възвишени копнежи за справедливост, който даде своята дума да спазва Конституцията и закона, и направи точно това. В този решаващ момент, последният път, когато мога да се обърна към вас, се надявам, че ще усвоите следния урок: обединени в своята реакционност, чуждият капитал и империализмът сътвориха климата, в който въоръжените сили предадоха традицията. Традицията, преподадена от генерал Шнайдер и препотвърдена от командир Арая, жертви на онези от същия социален сектор, които ще бъдат днес по домовете си, надявайки се с чужда помощ отново да завземат властта и да продължат да си осигуряват печалбите и привилегиите.

Обръщам се преди всичко към скромната жена от нашата земя, към селянката, която вярваше в нас, към работещата жена, която се трудеше извънредно, към майката, която знаеше грижата ни за нейните деца. Обръщам се към професионалистите на нацията, патриотичните професионалисти, тези, които през последните дни продължиха да работят, противопоставяйки се на вредителството, насърчавано от професионалните асоциации – класови асоциации, също защитаващи предимствата, които капиталистическото общество предоставя на малцина. Обръщам се към младите, тези, които пяха и отдадоха своята радост и своя борбен дух. Обръщам се към човека на Чили, работника, фермера, интелектуалеца, към онези, които ще бъдат преследвани, защото фашизмът вече действа в нашата страна от много часове: с терористични атаки, взривяване на мостове, прекъсване на железопътни линии, разрушаване на нефтопроводите и газопроводите, при мълчанието на онези, които бяха длъжни да ги защитават. Те бяха съучастници. Историята ще ги съди.

Явно радио Магаланес ще бъде закрито и спокойният метал на моя глас вече няма да стигне до вас. Няма значение, вие ще продължите да го чувате. Винаги ще бъда с вас или поне споменът за мен ще бъде за  достоен човек, за човек, останал верен на работниците. Народът трябва да се защитава, но не и да се жертва. Хората не бива да бъдат унищожени или покосени от куршуми, но не следва и да изневерят на себе си. Работници на моята страна, вярвам в Чили и нейната съдба. Други хора ще преодолеят този мрачен и горчив момент, в който предателството търси да се наложи. Вървете напред, знаейки, че много по-рано, отколкото по-късно, големият друм, през който преминават свободните хора, ще се отвори отново за изграждането на по-добро общество.

Да живее Чили. Да живее народът. Да живеят работниците. Това са последните ми думи и съм сигурен, че моята жертва няма да бъде напразна. Сигурен съм, че това поне ще бъде морален урок, който ще накаже престъплението, малодушието и предателството.“