Първият паметник на освободителите е издигнат в Пловдив
Сдружение „Памет 1877-1878“ е организирано от семейство Светлана и Герман Шакарбиеви. Те жинвеят в Пловдив от 2017 г. Герман е историк и юрист, Светлана е историк и доктор по философия. Повече от 8 години се занимават с историята на Руско-турската война 1877-1878 г., с паметниците, посветени на събитията, свързани с нея, с хората, които ги опазват в достойно състояние повече от 145 години. Учредителите на сдружение «Памет 1877-1878» имат за цел да поставят паметен знак като благодарност към българските граждани, съхранявали паметниците почти век и половина. Сдружението е създало и реализирало изложбата «Хора и паметници», която е експонирана повече от 25 пъти в различни градове и села в Пловдивска, Софийска и Старозагорска област. Подготвя се за издание албум, в рамките на който се публикува цикъл очерци, посветени на 11 паметника на победата. „Русия днес-Россия сегодня“ ще представи тези очерци в няколко броя на вестника.
Паметник на победата при Филипопол 1878 г.
Паметникът на победата в битката при Филипопол на 3, 4 и 5 януари 1878 г. е издигнат през септември 1881 г. по заповед на император Александър II в чест на най-важните сражения от Руско-турската война и е първият паметник, издигнат в чест на освободителите на българската земя. Кмет на Пловдив от 1880 до 1883 г. е Иван Стефанов Гешов.
Автор на проекта е архитект Вокар от Цариград. Строежът е организиран от офицери от инженерните части на Одеския военен окръг под ръководството на инженер-полковник Владимир Дмитриевич фон Рамбах.
В битката при Филипопол участват повече от 40 хил. войници и офицери от Руската императорска армия под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко. Загубите в битката при Филипопол са 41 офицери и 1209 по-нисши чинове.
Паметникът е добре поддържан, намира се под юрисдикцията на община Пловдив, околното пространство изглежда много подредено, което показва системен подход към опазването на това важно за всеки български гражданин място. Тук идват много туристи и местни жители. Това е особено забележимо по време на националните празници. Около паметника има смърчове, засадени от съветските космонавти Юрий Гагарин, Герман Титов, Валерий Биковски и Валентина Терешкова.
На надписа на гърба на паметника са изброени всички подразделения, участвали в битката.
Битката при Пловдив, последната от големите битки в Руско-турската война от 1877-1878 г., е опит на османското командване да забави настъплението на руските войски към Одрин след превземането на София и поражението при Шейново. В началото на януари западният руски отряд от 71 хил. войници и 318 оръдия (под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко) напуска София и настъпва в посока София – Пазарджик – Пловдив – Одрин. Отрядът е разделен на 5 колони. Те са командвани от генерал-майор Николай Велиаминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангардът е командван от генерал-майор Виктор Дандевил, а кавалерията – от генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да се отрежат оттеглящите се остатъци от османските сили в Тракия, да им се попречи да се обединят в нова групировка под командването на Сюлейман паша и в крайна сметка да бъдат унищожени.
През нощта срещу 3 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава брода на река Марица край село Айрене (сега Оризари), а в същото време кавалерийският отряд на генерал-майор Краснов преминава река Марица и по левия бряг се приближава към Пловдив. Османската отбрана е пробита. По това време, по заповед на Сюлейман паша, на полето между жп гарата и квартал Остромила са екзекутирани пленени българи, участвали в националноосвободителната борба.
II драгунски ескадрон от 63 драгуни под командването на капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския драгунски полк успява да си пробие път към Пловдив. Малкият отряд научава от местни българи, че в града има повече от 1000 души пехота и черкезка кавалерия. Драгуните успяват да заловят пленник на железопътната гара и с действията си предизвикват уплаха у османците, която прераства в паника и бягство. Капитан Бураго, възползвайки се от ситуацията, незабавно атакува и превзема квартал Мараша, хълма Бунарджик и пощата. Капитан Бураго изпраща известие за окупацията на Пловдив. Сутринта на 16 януари генерал-лейтенант Йосиф Гурко с целия си щаб влиза в града и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е благодарствен молебен.
Споменът за битката при Филипопол е жив и днес.
В централните гробища на Пловдив е гробът на Георги Барбович и неговите другари. Георги Барбович е потомствен дворянин, в Руско-турската война е командир на далекобойна полубатерия. Участва в превземането на Никопол, на Ловеч, в боевете край с. Пресяка. След войната е зачислен в гарнизона в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 г.
Надгробната плоча е издигната през 1939 г. в православното гробище “Свети Архангел Михаил”, финансирано от община Пловдив и проектирано от архитект Васил Златарев. Тук почиват костите на руснаци, паднали за освобождението на България.
