Бизнесът: Има риск след 10 години да сме енергийно бедна страна с обезлюдени региони

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изразява твърдо несъгласие с продължаващия отказ на държавата за проява на гъвкавост и стартиране на активни преговори с Европейската комисия за запазване и реалистично трансформиране на въглищните мощности в регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник.

Считаме, че поетите задължения за свиване на производството на електрическа енергия в териториалните планове и НПВУ е безотговорно действие, което не използва съществуващия капацитет, за да надгради и трансформира, а само премахва наличен потенциал за производство на енергия.

Залог в случая са не само икономическата и индустриална база на важни за страната ни региони, но и енергийната сигурност, конкурентоспособността и десетки хиляди работни места за цяла България.

Желанието да отговорим на политически зададени критерии и безкритично да приемем мерки, с които значително да намалим енергийния си капацитет, обричат цели региони на икономически застой и обезлюдяване. А опасността да внасяме скъпа електроенергия отвън и да зависим от благоволението и политическата стабилност в съседни държави – не е за подценяване. Нещо повече – може да се стигне дори до компрометиране на стабилността на електропреносната мрежа у нас.

Наблюдаваме със загриженост как през последните 4 години единственият участник в дебата, който не е променил позицията си и отказва да прояви гъвкавост, е именно държавната власт в България. От друга страна, работодателските и синдикалните организации, местните общности, неправителственият и академичният сектор успяха за същото време да преминат през нужните дискусии и да доближат до консенсус позициите си.

В този дух на национална отговорност и в желанието си да подобряваме бизнес средата и конкурентоспособността на българските предприемачи и служители, от ССИ изразяваме подкрепата си за становищата на социалните партньори относно “Териториалните планове за справедлив преход”. Определяме предложенията в териториалните планове като нереалистични спрямо заетите в сектора, чиито умения са специфични и не подлежат на “преквалификация” на хартия, както пожелателно досега се предлага. Още повече че в засегнатите региони въгледобивът е основен поминък.

Ето защо предлагаме:

1. Започване на преговори с Европейската комисия за придобиване на механизъм за капацитет – именно така Полша и Румъния ще запазят в краткосрочен и дори средносрочен план своята въглищна енергетика.

2. Проучване и прилагане възможностите за улавяне и съхранение на СО2 – Европейската комисия вече директно одобри финансиране за пилотен мащабен такъв проект, обслужващ циментов завод в България.

3. Осигуряване на механизъм за капацитет или други инструменти за частично споделяне на риска при инвестиции, заменящи съществуващи въглищни мощности с хибридни мощности на газ и водород в средносрочен план, и малки модулни реактори в дългосрочен план.

Призоваваме публичната власт след 4 години упорито бездействие да сближи позициите си с обществените партньори и в спешен порядък да изготви план за запазване в средносрочен план на въглищната енергетика и нейната поетапна трансформация. Имайки предвид критичното закъснение, смятаме за безотговорно публичните органи да продължават да отказват ефективни преговори с Европейската комисия, като заблуждават местните общности в засегнатите региони, че е реалистично техните работни места да бъдат запазени в цялост с екстравагантно и ненадеждно появяване на “бъдещи” индустриални инвеститори, с каквито до момента нито се водят преговори, нито дори са идентифицирани на идейно ниво.

Регионите на Кюстендил, Перник и Стара Загора имат богата традиция и инфраструктура в енергетиката и само запазването – а не ликвидирането им – като енергиен център може да привлече инвеститори, създавайки нови работни места и икономически растеж.