Красимир Каракачанов: Политически негодници искат да унищожат службите, за да лъжат и крадат
– Задава се битка за специалните служби, г-н Каракачанов. От едната страна е президентът, от другата – ПП – ДБ като основни защитници на идеята ръководителите им да се избират от НС, а военното и цивилното разузнаване да се слеят. Според Вас какво налага да се прави реформа точно сега, когато има нужда от надеждна информация и от прогнози, от които до голяма степен зависи бъдещето ни като държава?
– Това не е първият опит службите да се слеят и на практика да се унищожат. Още през 90-те години идеята за обединение на цивилното и военното разузнаване се появява за първи път. Следващият път бе през 2014 – 2015 година. По мое време също имаше един брутален опит. И забележете, аргументът винаги е един и същ: вижте как е в Германия.
– Сега този довод отново излезе на преден план.
– Да, но този аргумент не е почтен, защото Германия е единственият пример за едно общо разузнаване в европейска държава.
Да вземем за пример британското разузнаване, където имаме МИ-5 и МИ-6, отделно има и военно разузнаване, което се занимава само с военни теми.
В САЩ има 17 разузнавателни и контраразузнавателни служби, които имат обща шапка.
Примерът за Германия се вади, защото там наистина има една разузнавателна служба – БНД. Но това е държава, която след 1945 година престава да съществува за известно време и след това е разделена на окупационни области, като в съветската зона е създадено Щази и министерство на държавната сигурност, а във Федералната република е създадена структурата БНД, чиято основна задача е да обслужва разузнавателните служби на другите три държави, които имаха окупационни зони – САЩ, Великобритания и Франция.
Тъй като сегашните управляващи се кълнат във вярност към евро-атлантическите ценности, искам да подчертая, че точно американските партньори ни дадоха следния съвет преди време: „Недейте да сливате службите! Колкото повече източници на информация имате, толкова по-добре. Въпросът е как информацията, подадена от службите, ще бъде анализирана от политиците“.
Казвам това за тези, които твърдят, че идеята им сега е някакъв светъл евро-атлантически пример. Няма такъв пример!
– Как тогава си обяснявате упоритостта, с която идеята се лансира отново и отново?
– Тя е на българските политици, като в основата е тяхното желание да няма силни служби за сигурност, за да могат спокойно да крадат и да няма кой да рови в кирливите им ризи.
През 2007-а беше създадена ДАНС, като бяха обединени НСС – контраразузнаването, и военното контраразузнаване – ВКР. Идеята беше да се направи една мегаслужба, която да е под политически контрол. Имаше и конкретен конюнктурен повод – Румен Петков, който беше вътрешен министър и на когото беше подчинена НСС, беше човек на Първанов, а Станишев и Първанов вече бяха в обтегнати отношения и премиерът искаше да му издърпа лоста за контрол.
Тогава направиха сурогата ДАНС и както виждате, ВКР изчезна – една част от служителите му останаха на работа в ДАНС, другите напуснаха. Напуснаха и много компетентни служители от НСС. Целта беше службите да се използват политически и те точно така се използваха. Не след дълго ДАНС се превърна в политическа бухалка, а не в реална контраразузнавателна служба. Бухалка срещу политически опонент или икономически конкурент.
– Разкажете повече за опита, направен по времето, когато бяхте вицепремиер и военен министър.
– На две странички беше написано предложението да се слеят разузнаването и военното разузнаване. Аргументите: вижте Германия. Казах на инициаторите да си гледат работата и то не беше прието.
Но беше организирана цяла кампания, защото в края на май 2019 година изтече информация от прокуратурата, че шефът на военното разузнаване е допуснал изтичането на класифицирана информация, издавал е нерегламентирано допуски за достъп до класифицирана информация, забележете на кого – на служителите на военното разузнаване, и подгониха двама офицери – бившия шеф на военното разузнаване ген. Светослав Даскалов и тогавашния титуляр ген. Пламен Ангелов. Отнеха им допуските и трябваше да бъдат уволнени. Но аз отказах, запазих ген. Ангелов с думите, че не мога да позволя подобна гавра с български генерал от разузнаването.
– Защо бе предприета кампанията?
– От страх. Страхуваха се, че военното разузнаване, което има много добра структура в някои балкански държави и в някои близкоизточни държави, е засякло контрабандни канали. Следата можеше да доведе до определени политици.
Другото им притеснение бе, че военното разузнаване имало супермодерна техника, закупена от САЩ преди години, с която службата можела да подслушва.
Истината е проста – политиците и тогава, и в момента се страхуват от разузнавателните служби. Вижте какъв вой се надигна, когато в парламента шефът на ДАНС извади информация, че съветничка на премиера Петков е давала класифицирана информация на представител на чужда държава. Става дума за Северна Македония, с която водим преговори. Това било груба политическа намеса. Каква политическа намеса е, ако си констатирал, че висш държавен чиновник предава държавата?! Този чиновник би трябвало да е съден и вкаран в затвора, а не да разбива службите.
Очевидно е, че говорим за опит за овладяване на службите, за да няма кой да разкрива безобразията, които вършат във вътрешнополитически и външнополитически план.
Тъй като в момента по закон шефовете на ДАНС, на цивилното и на военното разузнаване се утвърждават с указ на президента, се предлага държавният глава да не назначава висшите военни и дипломатите и това да се запише в Конституцията. Това ще отвори пътя да сложат техни хора, които да изпълняват политически поръчки.
Единствената служба, която по мое време не беше под техен контрол, беше военното разузнаване. Защо? Защото по закон е пряко подчинена и се отчита на министъра на отбраната, а с указ началникът се назначава от президента, тъй като той трябва да е с чин генерал. Аз като военен министър бях от коалиционните партньори, а не от партията майка, оттук дойдоха проблемите.
Сега шефовете на службите са назначени с указ на президента и ако те открият неудобна информация, тя може да стане достояние на държавния глава. Това е основният мотив за предложението. Всичко друго са празни приказки на политически негодници и това го казвам в прав текст. Политически негодници, които не ги интересува, че ще унищожат службите за сигурност, интересува ги само да са безнаказани и безконтролни.
– Президентът Румен Радев подчерта факта, че ръководството на ДАНС е получило миналата година наградата „Джордж Тенет“ от САЩ. Вие как ще коментирате критиката, че службите не си вършат същинската работа?
– Не зная какво е отношението на партньорските служби към ДАНС, но е факт, че по време на моя мандат на годишните отчети на военните разузнавателни служби на НАТО нашето военно разузнаване получаваше най-висока оценка. Това е логично, защото България е в регион, където напрежението продължава – бежански вълни, опит за преврат в Турция, проблеми в Близкия изток, Черно море и т. н.
Само хора като премиера Денков, който не разбира нищо от служби за сигурност, може да говорят, че те не си вършат работата.
– Неслучайно казах, че се задава битка за службите. Радев реагира остро на предложението, като каза, че „реформа не означава да смениш ръководството с „наши хора от записа“.
– Президентът реагира правилно, защото това, което се прави, е конюнктурно и не цели повишаване на сигурността на България, а повишаване на сигурността на тези, които смятат, че могат да лъжат, да крадат и да продават България.
– Но защо всяка нова власт се захваща с овладяване на службите, като трябва да подчертая, че и президентът не направи изключение?
– Да, и той не направи изключение през служебните си правителства. Всеки се изкушава да сложи ръка върху чувствителната информация, от която зависят много политици.
ДАНС, цивилното и военното разузнаване, вършейки своята работа, попадат на много информация. Ще се лъжем ли, че организираната престъпност в България не е свързана с политици? Ще се лъжем ли, че български политици не продават интересите на България, за да се харесат на някой?
За информация на днешните антикомунисти – външното разузнаване е създадено от бившите комунисти и произхожда от Първо главно. А военното разузнаване е създадено още в Царство България и съществува като служба от 1908 година. Това е служба с близо 120 години традиция, която приоритетно изпълнява задачи, свързани с военната сигурност на България и която получава най-висока оценка. Чест прави на българските военни разузнавачи, че те не позволиха след 10 ноември 1989 година техният архив да бъде разграбен, а тяхната агентура да бъде извадена на показ. Така, както направи цивилното разузнаване. То унищожи цялата си структура, която работеше по някои балкански държави като Гърция и Турция и премахна голяма част от кадрите си, които работеха в Близкия изток. Останаха слепи и неграмотни. Кадри, които не знаят арабски, ще правят анализ на ситуацията в Близкия изток. Това са фактите, другото са празни приказки.
– Какви ще се последствията според Вас от сливането на външното и на военното разузнаване? Споделяте ли опасенията, че източниците ще бъдат отблъснати?
– Логично е да стане точно така. Цивилното разузнаване загуби много от своите източници, които имаше преди 1989 година, защото по брутален начин разгони кадрите си и извади на показ документи, които касаят и чужди граждани.
Вземете томовете, които синекурната Комисия по досиетата публикува, и ще видите как излизат имена на чужди граждани, които не са заличени в документите. Кой нормален човек ще работи за чужда държава, ако знае, че утре може да увисне на бесилото? Никой!
Всяка реформа води до снижаване на способността на службите да събират информация и да вербуват надеждни източници.
– Според ген. Атанас Атанасов обаче двете служби се занимавали с това да се разузнават взаимно. А не трябва ли да има и такъв контрол?
– Нямам информация двете служби да се разузнават взаимно, а съм бил четири години вицепремиер по сигурността. Работеха много добре заедно.
Различните служби работят с различни източници и няма никакъв проблем военното разузнаване да търси свои източници, цивилното – свои. Когато тази информация се анализира, трябва да има една шапка на професионална основа.
Съветът по сигурността може да играе една много по-сериозна роля при обобщаването и анализирането на информацията от различните служби и изготвянето на адекватни предложения до политическото ръководство на държавата.
Но целта сега, подчертавам отново, не е да подобрим работата, а да махнем хората на Радев и да сложим наши, както показа и прословутият запис от заседанието на ПП.
Много хора мислят, че това е съгласувано с посолствоТО. С него могат да се съгласуват само имената. Но посолствоТО не може да е щастливо от факта, че способността на българските разузнавателни служби ще намалее. По линия на партньорското сътрудничество с държавите от НАТО българските разузнавателни служби обменят информация с колегите си от алианса. В НАТО има Комитет на разузнавателните служби и на военноразузнавателните служби. Ако направим една обща служба, шефът на българското разузнаване при кого ще ходи – при цивилните или при военните разузнавачи в НАТО? Това са две различни структури.
Има и друго: във военното разузнаване работят служители с военно образование, хора, завършили военни училища, военни академии. Те събират информация, свързана с военната сигурност на България. Нашите политици не правят разлика между БТР и танк. Един цивилен, без специфично военно образование, без познание на военната терминология, може да не разпознае морски съд в Черно море, на който да направи характеристика. Това означава да затвориш очите и да вържеш ръцете на Генералния щаб на българската армия. Защото информацията, която събира българското военно разузнаване, се ползва от Генералния щаб и от министъра на отбраната. Естествено, и от президент и премиер. Но тя е изключително полезна за изработване на отбранителни стратегии, тактики и формиране на военната политика на държавата. Цивилен човек това не може да го направи, защото няма необходимата грамотност. Ако направим един инженер шеф на АГ болница, какво ще се получи?
– В германската БНД преди по-малко от година откриха „къртица“, която работи за Русия. Партньорите споделяли ли са с Вас, че имат опасения за руски агенти в българските служби?
– В годините на Студената война германската разузнавателна служба беше най-пробитата в НАТО. Христоматийни са случаите, при които Щази беше вербувала офицери от най-високо ниво в БНД.
Всеки се опитва да пробие чужда служба. Случвало се е и на американци, и на британци, и на руснаци. Със сигурност има пробиви, има ги навсякъде.
Но нали помните, че и у нас имаше няколко медийни бомби за руски агенти, включително в МО. Е, какво стана? Къде са мрежите, къде са шпионите? Изправихме ли ги пред съда?
– Къде са гаранциите, че службите ни работят само за националните интереси?
– През последните 30 години не може да имаме гаранции. След 1990 година службите бяха подложени на публично охулване. Обикновеният доносник и разузнавачът бяха приравнявани и слагани в казана с катран.
Служителите бяха оставени с ниски заплати, с неокомплектован състав, при лоши социални условия, стара техника и така нататък. Когато постоянно правиш реформи и се вижда, че целта не е работата да стане по-добра, а да се сложат наши хора, служителите се демотивират. Това е основният проблем при нашите служби.
Службите трябва да са недосегаеми за политиците. Трябва да бъдат осигурени материално и да имат моралното съзнание, че служат на държавата. Не на партньорите или на политическата партия, която управлява. Не на ГЕРБ или БСП, не на Гошо или Пешо.
– Около специалните служби трябва да е тихо, а отново стана твърде шумно. Първите рокади вече са факт. Притеснени ли са служителите и как ще се отрази това на тяхната ефективност?
– При всяко подобно развитие и поява на несигурност тези, които имат повече достойнство, хвърлят пагоните и напускат. Тези, на които им остават още 5 – 6 години до пенсиониране, се снишават, за да оцелеят до пенсия. И двата случая не са добри за нашата национална сигурност.
