Зърненият фронт на Втората студена война
Кризата около украинското жито е и тест, доколко САЩ упражняват контрол над Европа
Там Сатаната прави бал,
Хората умират за метал.
Из арията на Мефистофел за Златния телец от операта “Фауст” на Шарл Гуно
Епиграфът по-горе се отнася за златото, а не за зърното, но тъй като то в крайна сметка се конвертира в “презрения метал”, то цитатът има отношение към проблема, още повече че Дяволът наистина е слязъл в Източноевропейската равнина, наричана още Руска.
Когато на 17 юли т. г. Москва обяви, че прекратява участието си в зърнената сделка, която осигуряваше на Украйна възможност да изнася жито през черноморските си пристанища, посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфилд заяви, цитирана от “Скай нюз”, че: “Това наистина е поредният акт на жестокост”, и посочи още в изявлението си: “Силно недохранено дете в Африканския рог, майка, която няма кърма за бебето си, защото тя самата няма какво да яде – това са последиците от действията на Русия”.
Това е същата тази Русия, която обеща безплатно зърно за шест африкански държави, отбелязва в своя статия на 1 август в списание “Форийн полиси” нигерийският политически наблюдател Олатунджи Олаигбе. Тя е озаглавена “Черноморската зърнена инициатива, не е за гладните деца в Африка” и е преведена на сайта на българското списание “Геополитика”.
Това е една от първите и основни спекулации около украинското зърно, родени след началото на войната.
Истината е, казва Олаигбе, че Африка никога не е била основният потребител на украинско зърно. Данните на ООН сочат, че делът на зърното изнесено на Черния континент в рамките на сделката е едва 13% от основния внос. Освен това пшеницата и царевицата от Украйна отиват основно в Египет (който е и голям купувач на руско зърно – б.а.) и Кения, които, казва нигерийският журналист, не са нуждаещи се от помощ държави.
Олаигбе смята, че САЩ се нуждаят от “червени точки” пред африканските държави, предвид западащото им влияние на континента, което ги кара да спекулират със значението на зърнената сделка за този регион.
Основните изгодополучатели от зърнената сделка са държави като Китай, Испания, Турция, Италия и Нидерландия, към които отиват 21,2 млн. тона (65%) от общия износ на зърно от Украйна, който възлиза на 32,9 млн. тона, пише Олатунджи Олаигбе.
И тук опираме до въпроса за какво е цялата врява.
В момента Украйна е изцяло на западна издръжка. Оръжия, боеприпаси, бюджетни разходи, евтини и бързи кредити, всевъзможни видове помощи, издръжка на бежанци, обучения. Стойността на цялата помощ е вероятно по-голяма от тези близо 150 – 160 млрд. долара, които до момента под различна форма е получил режимът на Володимир Зеленски.
Представата, че с помощта на изнасяното зърно Киев се разплаща за оръжейните и други доставки, е измамна. Защото отчасти с това се обясняват руските атаки срещу пристанищната инфраструктура на Одеса и дунавските пристанища. Нека не забравяме, че излизането на Русия от зърнената сделка не бе заради това къде и колко отива от украинското зърно, а защото не бяха изпълнени руските условия по сделката и заради атаките срещу Кримския мост, и използването на т. нар. “зърнени коридори” в морето за удари по кораби от руския Черноморски флот.
В Украйна няма толкова много пшеница, царевица, олио и захар, които да покрият направените от САЩ, ЕС и Запада като цяло разходи за войната по довереност, която Украйна води с Русия. Дори “външният министър” на ЕС Жозеп Борел казва, че Украйна ще рухне, ако Западът й спре помощта.
Нещо повече, според прогнозите в следващите една-две години производството на зърнени храни и царевица в Украйна, а само това остана в икономическия арсенал на някога огромната индустриална съветска република, ще спада.
През април т. г. украинската версия на списание “Форбс” публикува интервю с изпълнителния директор на украинския агрохолдинг (влиза в Топ-10) “Индустриална млечна компания” Алекс Лисситса. Той смята, че страната му вече не може да държи както преди 10% от световния пазар на пшеницата и ситуацията няма да се подобри и през 2024 г.
Освен това Лисситса определя като проблем регулациите в Европейския съюз и споделя, че на украинците ще им бъде трудно да се пренастроят, защото: “Нашата украинска душа не ни позволява да мислим в законови граници”.
Още Лисситса споделя следното: “Когато общувам с полски колеги или френски, или с някой друг, виждам, че те много се страхуват от Украйна. Те не разбират как ще се справят с такова селскостопанско чудовище като Украйна”.
Само месец по-късно страховете на европейците излязоха наяве и се стигна до забраната за внос на зърно от Украйна в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария до 15 септември.
По думите на експертите дотук се стигна поради съвпадението на няколко фактора. Първо, в предвоенната 2021 г. Украйна отчете рекордна реколта от зърно – 106 млн. тона, която задръсти хранилищата. Второ, бойните действия нарушиха традиционната логистика и зърното тръгна към клиентите през територията на Източна Европа, чиято инфраструктура не се оказа готова за такива обеми. Започнаха проблемите с препълването на складовете, част от зърното остана в тези държави и така подби местното производство и очаквано предизвика недоволство, защото зърнопроизводителите усещат, че губят традиционния си европейски пазар. Но не е само зърното.
През лятото на 2022 г. Европейската комисия, за да подпомогне Украйна, свали митата и премахна квотите за най-чувствителните селскостопански продукти за срок от една година, а после увеличи срока до юни 2024 г. Това също е обект на недоволство.
Добавете нарастването на продоволствената инфлация, където всеки обвинява всеки, общата нервозност от конфликта, изострянето на противоречията между различни обществени групи на този фон и стигаме до забъркването на взривоопасна смес.
Вестник “Монд Дипломатик” в едни от последните си броеве публикува статията на Корантен Леотар “Украинско зърно с горчив привкус”. В нея е цитиран унгарският експерт в земеделските въпроси Гиорги Рашко, който казва, че след като са били пуснати свободно в ЕС, “украинските продавачи се показват силно пристрастени към идеята за износ на европейския пазар, което е разбираемо, тъй като той е много по-доходоносен и по-малко рисков за тях”.
Отдавна е забелязано, че апетитът идва с яденето. Въпросът е колко дълго ще продължава този банкет и на кого всъщност е апетитът, защото има известни съмнения по този въпрос.
Колкото и проукраинска, дори в ущърб на собствените си граждани да бъде тази Европейска комисия, тя не може дълго да поддържа сегашния режим на крайно благоприятстване на украинските производители, със или без война. Както се оказа, и че НАТО не може да дава нито толкова много, нито толкова дълго оръжия на Украйна, както й се иска.
Например преди дни в Европарламента в Страсбург се проведе дебат по темата, който показва дълбочината на проблема. От офиса на евродепутата от левицата Елена Йончева разпространиха части от изказвания в залата: “Две войни се водят тук – едната е кървава, другата е зърнена. И двете трябва да спрат”, призовала италианката Паола Гидони от фракцията”Идентичност и демокрация”.
“Вашите санкции влошават положението”, коментирал Йозлем Демирел (“Левицата”) от Германия. “45% от румънските земеделци не могат да си покрият разходите по кредитите, партньорите им не получават качествени стоки и губят доверие, селскостопански производители вече искат да блокират пристанището в Констанца, казал Кармен Аврам (“Прогресивен алианс на социалистите и демократите”) от Румъния.
Самата Украйна е с неясни перспективи. Тази година украинците очакват да съберат 50 млн. зърно, което е двойно по-малко от 2021 г. Догодина не се знае какво ще ожънат, както не се знае какви територии ще обхванат бойните действия. Например м. г. значителна част от производствените мощности на агрохолдинга, ръководен от Лисситса, са били в зоната на бойните действия в Черниговска и Сумска област. Така че нямаме яснота дали сегашната ситуация с наплива на украинско зърно в Източна Европа ще продължи и за в бъдеще.
Остава вторият въпрос – чии са всъщност апетитите за износ към високоликвидният европейски пазар на украинската агропродукция.
Преди дни унгарският министър-председател Виктор Орбан, като защити решението на Будапеща да не вдига забраната за внос на украинско зърно, каза, че то всъщност е на американски компании.
Ако наистина са набъркани Съединените американски щати, то действията на българските власти преди и след 15 септември, когато парламентът свали ембаргото върху украинското зърно, стават напълно прогнозируеми. Както и поведението на редица големи български електронни медии.
Но думите на Орбан приличат на истина. В цитираната по-горе статия на “Монд Дипломатик” Мари-Клодел Морел – директор по учебната част на Висшата школа по социални науки, казва през април т. г. в интервю за радио “Франс Култюр”, че организаторите на износа на украинско зърно за Европа са всъщност европейски и американски инвеститори, които за последното десетилетие са преобразували големите местни стопанства. “Това е ненормална конкуренция, тъй като по принцип европейският вътрешен пазар е поставен под защита”, казва Мари-Клодел Морел.
Миналата година списанието “Америкън консерватив” съобщи, че според базата данни “Ленд Матрикс” през 2020 г., че приблизително 15% от обработваемата земя e на чужденци. Четири от петте най-големи земеделски холдинга в Украйна са регистрирани в Западна Европа или Кипър, а петата, NCH Capital, е голям американски инвеститор.
Така че тезата за пряк американски интерес от продажбите на украинска селскостопанска продукция на високоплатежоспособния европейски пазар изобщо не е лишена от основания.
В крайна сметка зърненият въпрос е и своеобразен тест доколко САЩ контролират (къде директно, къде чрез тази ЕК) европейските страни и ги карат да се подчинява на волята им, дори това да е в техен ущърб.
