Андрей Луканов – политик, държавник, реформатор, носител на Съгласието

Навършиха се 85 години от рождението на политика, който бе един от младите лидери по времето на социализма, а после – архитект на българската промяна

В София се проведе форум под надслов “Андрей Луканов- носител на идеята за модернизация на страната и национално съгласие”, посветена на 85-годишнината от рождението на Андрей Луканов, политик от БСП, два пъти премиер на България. Участваха депутати от Великото народно събрание, министри от двете правителства на Андрей Луканов, политици, политолози, социолози, журналисти.

Ето какво заяви в словото си Петя Шопова, политик от БСП и Евролевицата, зам.-председател на 38-ото Народно събрание:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Днес е рождения ден на Андрей Луканов.
Обявихме темата на срещата „Андрей Луканов- държавник и политик“, тъй като е изключително важно България да помни и цени политиците и държавниците, които е имала.
На срещата присъства семейството на Андрей Луканов- съпругата му Лили, децата му Ани и Карло, сестра му Мария, племеницата Деница.
В залата са негови приятели, състуденти, колеги, депутати от Великото народно събрание и от 36-ото Обикновено народно събрание, министри от двете му правителства, политолози, социолози, журналисти, представители на новите поколения, които се занимават с политика и държавно управление.
Искам да припомня основни факти от биографията му.
Той е роден на 26 септември 1938 г. в Москва в семейството на българи – политемигранти. Баща му е известният политик и държавник Карло Луканов, вицепремиер и министър на външните работи, а дядо му Тодор Луканов e близък съратник на Димитър Благоев, организационен секретар на БКП от 1922 г.
Андрей Луканов е на 6 години, когато семейството се завръща в България. Основното си образование получава в България, а средното в Москва, където баща му в това време е посланик. Висшето си образование получава в МГИМО Института за международни отношения в Москва, който завършва с пълно отличие. Дипломната му работа е определена като най-добрата и получава препоръка за аспирантура по икономика в същия институт. Полага изпит за аспирантура с пълно отличие, но Министертво на образованието изпраща друг човек.
Контактите му с кубинското ръководство датират още от студентската му практика. Всички се стремят да отидат на практика в Западна Европа, той избира Куба. Успява да пристигне малко преди да започне Карибската криза. Когато тя се разразява той става кореспондент на “Работническо дело” и изпраща дописки за събитията там. Така се запознава с Фидел Кастро, Че Гевара, Рамиро Валдес и други кубински ръководители. За това допринася и прекрасното владеене на испански език.
Андрей Луканов постъпва в Министерството на външните работи, като се явява на изпит, който взима с отличен. Назначен е в Отдел “Международни организации”. През 1964 г. по време на сесиия на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД/ UNCTAD, United Nations Conference on Trade and Development) го забелязва зам.-министърът на външната търговия Авакум Браничев. Впечателен от неговите качества и езикова подготовка и го привлича на работа в Министерство на външната търговия, като началник на отдел “Международни икономически организации”. По това време Андрей Луканов е само на 27 години и това му назначение поражда недоволство в министерството, тъй като се счита, че е назначен там с протекции като син на Карло Луканов. Много скоро обаче, със своите познания и умения той доказва своя професионализъм и през 1969 г. е назначен на работа в Женева като първи секретар в Мисията на Република България към службата на ООН и другите международни организации в Женева. Там той е забелязан като отличен оратор и показва своите качества като организатор.
През 1972 г. Петър Младенов (б.р. – тогава външен министър) предлага кандидатурата на Андрей Луканов и той е назначен за зам.-министър на външната търговия. Отговаря за международните организации. При посещение на българска икономическа делегация, ръководена от Емил Христов в САЩ, Христов е поразен от умението на Андрей Луканов да прави контакти, от неговия безупречен английски и от успехите и договорите, които успяват да сключат. Връщайки се, той докладва за своите впечатления, което изиграва решаваща роля в издигането му от от зам.-министър на външната търговия до зам.-председател на Министерския съвет.
Като зам.-председател на МС в неговия ресор са външната търговия и туризма. Избран е за председател на Българския туристически съюз. Оглавява няколко междуправителствени комисии – с Гърция, ГДР, Куба и др. Оглавява валутната комисия до 1984. След 1984 комисията се оглавява от Гриша Филипов. В този период се занимава и с много конкретни проблеми.

Под негово ръководство започва нова ера в международния туризъм. В своята мемоарна книга Петър Попангелов отделя специално място за приноса му за развитието на Боровец и провеждането за пръв път в България на кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини. В книгата си Райна Балева от Банско разказва за помощта която той оказва за Банско.

Започва реконструкцията на хотел “Балкан”. Построяват се „Гранд хотел Варна”, хотелът в Сандански, новотелите в Пловдив и София. “Витоша – Ню Отани”, вилните селища “Елените” и “Дюни”. Закупуват се два кораба от Холандия “Русе” и “София”. Сключва се изгодната сделка с Полша за построяване на хотел “Самоков”, започва реставрацията на къщите в Стария град в Пловдив.

Андрей Луканов има голяма заслуга за създаването на СО МАТ, за контактите с “Пепси-Кола”, “Волво”, за посторояването на най-големия консервен комбинат в Европа в Пазарджик. Работи за приемане на Закон за виното.
Обвиняват го в пристрастие в контактите му със Запада. Тогава се взема решение да стане постоянен предствител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ, където работи почти до неговото закриване.
Работата на Андрей Луканов го среща с много интересни хора, в това число с много от световните лидери не само от бившия социалистически лагер, но и с хора като Франсоа Митеран, финансовия министър на Великобритания лорд Лимерик, финансовия министър на Австрия Ханес Андрош, с Франц Враницки, с гръцките лидери Караманлис и Мицотакис, с турския президент Тургут Йозал и неговия външен министър Четин, с Ариел Шарон, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Индира Ганди, с Раджив Ганди.
Интересно е запознанството му с Франсоа Митеран на летището във Венецуела. Връщайки се от Куба с междинен полет Венецуела-Париж, между пътниците е Митеран със свой съветник. Съветникът се обръща към Андрей Луканов и казва – “Аз ви помня като изключителна личност от вашата работа в Женева и искам да ви запозная с бъдещия президент на Франция.“
Специално трябва да се отбележи неговата роля за българо-кубинските отношения, личните му контакти с кубинското ръководство, по-късно и с никарагуанското ръководство.
Известни са топлите му отношения с много от съветските и руските ръководители – Горбачов, Егор Гайдар, Черномирдин и др.
По време на посещението на Андрей Луканов в Китай Ли Пън му дава личния си самолет, за да може да посети новите индустрални зони.
Андрей Луканов е основна фигура сред реформаторите, които осъществяват промяната на и след 10.11.1989 г. Реформите засягат както целия обществено-политически живот, така и Българската социалистическа партия.
Той е създател и пръв председател на Националната кръгла маса, министър-председател на две правителства, активен фактор в приемането на новата конституция и създаването на коалиционното правителство на Димитър Попов с представители на управляващото мнозинство и опозицията.
Той е носител на идеята за модернизацията на страната и национално съгласие.
Идеите си развива в много доклади, парламентарни речи, срещи с гражданите в цялата страна, статии във вестник „Дума“, в книгите си „Социалната демокрация – алтернатива за България“, „Българската корида – писма от “Развигор“, „Кризата“.
Андрей Луканов има огромни знания за политическото и икономическо развитие на света, детайлно познаване на социално-икономическите проблеми в страната – знания за всеки завод, директор, производство, земеделско стопанство. Срещите с него на гражданите, стопанските ръководители, политическите дейци са очаквани с нетърпение, дават надежда и перспектива.
Аз имах възможността на общувам и работя с Андрей Луканов в Председателството на Висшия съвет на БСП, като народен представител и като негов адвокат по дело №3. Имаше периоди, в които общувахме всеки ден и освен по ежедневните въпроси говорехме много за политика и за развитието на страната. За мен той е интелектуалец, държавник и политик от много висока класа, с когото би се гордяла всяка нация.

Неговата яркост и дързост предизвикваха бурна реакция. Опозицията го атакуваше непрекъснато, но беше атакуван и вътре в социалистическата партия. Беше снет депутатския му имунитет и беше задържан под стража, обвинен заедно с други членове на Политбюро на ЦК на БКП за „длъжностно присвояване“ затова, че е било взето решение за финансово подпомагане на братски комунистически и работнически партии. Абсурдно, политическо обвинение за решение на колективен орган, съответстващо на тогава действащата конституция и законите на страната.

Трябва да се отбележи, че Андрей Луканов беше човек със силен характер и че всички опити да бъде смазан и обруган той посрещаше с вдигната глава и с достойнство. Това бяха два палежа на апартамента на семейството на улица „Латинка,“, както и задържането му в следствения арест на улица „Развигор“. Но нищо не можеше да сломи духа му. Там той успя да напише две книги и да изпраща статии за в. “Дума”.
Той сам написа текста, с който сезира Европейския съд за правата на човека и основните свободи и беше образувано дело, по което Съдът се произнесе, че задържането му е било незаконосъобразно и противоречащо на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Андрей Луканов не дочака решението, беше убит на 2.10.1996 г., а убийците му бяха осъдени, а след това оправдани.
Затова днес ние имаме важната мисия да разкажем на новите поколения в България за него, за житейския му път, за идеите му, за живота му, който той посвети на България и на социалистическата идея.