Изкусните лечители на древен Китай – част първа

Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.

Биен Цюе (扁鹊)

Истинското име на БиенЦюе (407 – 310 г. пр. н. е.) е ЦинЮежън. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Бил ненадминат в пулсовата диагностика и акупунктурата.

Твърди се, че класическият труд по медицина „НанДзин“ („Отговори на трудни въпроси“) е написан от него.

БиенЦюе усвоил лечителското изкуство като дете от един народен лечител. Той определял много точно заболяването, лекувал успешно пациентите и дори се твърди, че съживявал мъртвите. Затова хората го наричали лекар чудотворец. За съжаление обаче, изключителните му способности станали обект на завист. Твърди се, че когато бил в царство Цин, императорският лекар Ли Си поръчал да го убият.

Хуа То (华佗)

Хуа То (140 – 208) живял в края на династия Хан и началото на Трицарствието. Според историческите записки той първи в Китай използвал анестезия по време на хирургически операции. Разработил упойващо лекарство, което нарекъл мафейсан. То представлявало комбинация от стрити на прах билки, които се смесвали с алкохол, преди да се дадат на пациента. Рецептата за него е загубена. Хуа То създава и система от упражнения за поддържане на здравето, която нарича Уцинси (Играта на петте животни), които имитират движенията на пет животни – тигър, елен, мечка, маймуна и жерав.

Кончината на Хуа То също е трагична. Той много пъти отказвал поканите да стане придворен лекар, но бил принуден да отиде в двореца и да лекува лично тогавашния владетел ЦаоЦао, който страдал от силна мигрена и световъртеж. Не след дълго, под предлог че съпругата му е болна, се върнал в родния край. ЦаоЦао отново и отново изпращал хора да го доведат обратно, но лекарят отказвал. Това ядосало владетеля и той заповядал да го хвърлят в затвора и да го убият.

Джан Джондзин (张仲景 )

Джан Джондзин (150 – 219) е един от най-известните лекари от династия Хан. Той обобщава опита на своите предшественици и установява терапевтичните принципи на традиционната китайска медицина. Неговият труд „Шанхандзабинлун“ („Трактат за причинените от студ заболявания“) се състои от 16 глави и над 300 рецепти и дава значителен тласък за напредъка на медицината в онези времена. Той се определя като най-ранния клиничен учебник в Китай. Някои от рецептите продължават да се прилагат и днес.

Бащата на Джан Джондзин бил придворен учен, което му дало достъп до много книги в детството. Той обаче се отвратил от политическите интриги и корупцията по високите етажи. Малкият Джан Джондзин бил свидетел на мизерията и страданията на обикновените хора, затова решил да стане лекар.

Джан Джондзин усвоил лечителските умения до съвършенство и бил в състояние да разпознае болестта само по външния вид на пациента. В една от историите за него се разказва как различил симптомите на опасно кожно заболяване при разговор със свой приятел поет и му изписал билки. Лекарят го предупредил, че ако не вземе мерки, животът му ще е в опасност. Поетът обаче не последвал съветите му и наистина починал.

Уан Шухъ (王叔和)

Уан Шухъ (180 – 270) е автор на първата книга по пулсова диагностика в Китай „Май дзин“ (脉).

Той е роден в аристократично семейство в днешната провинция Шанси при династия Източна Дзин (265 – 316). Още като дете имал разностранни интереси, четял класическите трактати, философски и исторически книги. След като семейството му се преместило в Дзинджоу (в днешната провинция Хъбей), той се сприятелил с ученик на знаменития лекар Джан Джондзин.

Уан Шухъ се увлякъл по медицината и с времето интересът му към нея нараснал. Той старателно изучил трудовете на древните лечители, трупал опит и се съветвал с опитни лекари. През 208 г. е приет на служба в армията на пълководеца ЦаоЦао, по-късно става личен лекар на императора, а след това поема ръководството на императорската здравна служба.

По това време имало спешна нужда от ръководство по правилното разпознаване на пулса, който бил от важно значение при поставянето на диагнозата. В своя труд „Май дзин“ Уан Шухъ класифицирал и описал подробно 24 вида пулс. Той изследвал пулса на пациента не само в трите точки на китката, но и при различна сила на натиска.

В своята лечителска практика Уан Шухъ умело прилагал лечебното хранене и говорел за вредата от пържената храна, прекаляването с алкохола и преяждането.

Освен това събирал всичко, което можел да намери, за книгата на Джан Джондзин „Шанхандзабинлун“ („Трактат за причинените от студ заболявания“), чийто оригинален текст е загубен. Уан Шухъ систематизирал събрания материал и го разделил в две книги – „Шанханлун“ („Беседи за уврежданията от студа“) и „Дзингуей яо люе“ („Съкровищата на златния сандък“). Така ценните идеи, информация за различни заболявания и постижения на този велик китайски лекар са съхранени за поколенията. Без усилията на Уан Шъху те биха били загубени завинаги.

Хуанфу Ми (皇甫谧)

Хуанфу Ми (215 – 282) е известен историк, поет и учен от периода на Шестте династии (220 – 589). В своята книга „Основни принципи на акупунктурата и моксата“ (针灸甲乙经) той обобщава натрупаните знания на своите предшественици, което е голям принос за развитието на традиционната китайска медицина.

Родителите на Хуанфу Ми умират, докато е още дете, и той израства в семейството на чичо си. До 20-ата си година води сравнително апатичен живот, но след един разговор с приемната му майка обещава да се промени. Четенето на книги му помага много и той решава да стане писател. Младият Хуанфу Ми има широк кръг от интереси и написва множество биографични книги.

Той страда от ревматоиден артрит, а половината му тяло е парализирано заради прекаран инсулт. Тъй като никой лекар не успява да облекчи състоянието му, Хуанфу Ми започва да изучава медицинските трудове и дори сам си слага игли, прави си масажи и мокса. По-късно написва своя знаменит труд „Основни принципи на акупунктурата и моксата“. В него той дава имената на 664 акупунктурни точки и описва местоположението на 349 от тях, както и на 12-те двойки меридиани и техниките за иглоубождане и мокса. Посочва и какви игли трябва да се използват и дава основни насоки за пулсовата диагностика. Последният раздел на своята книга Хуанфу Ми посвещава на клиничната практика, педиатрията, хирургията и гинекологията. Тя е издадена през 282 г. и оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на традиционната китайска медицина.