Топ юристи: Промените в служебните кабинети могат да бъдат решени само от Велико народно събрание
Предложената промяна в Конституцията по отношение на служебното правителство изисква Велико народно събрание, защото засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел – формата на държавно управление. Засяга се и демократичната основна на държавата.
Това посочи проф. Емилия Друмева от администрацията на президента, която представи становището на институцията в комисията по конституционни въпроси.
Предлаганите промени относно служебното правителство, считаме, че заслужават премисляне, добави тя.
Комисията по конституционни въпроси към парламента разглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията. Те са внесени от 166 народни представители на 28 юли т. г. Предлага се при съставянето на служебно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.
Проектът за промени предвижда също въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, промени в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и такива, свързани с прокуратурата.
По отношение правомощията на главния прокурор проф. Друмева изрази подкрепа и отправи бележка относно намаляването на неговите възможности да сезира Конституционния съд. Положително е становището на президентството и по отношение промяната за увеличение на професионалната квота на съдиите. По думите й обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет относно квотата, избирана от парламента.
Във връзка с разделението на ВСС на два самостоятелни съвета проф. Емилия Друмева посочи, че отсъствието на Пленум на ВСС повдига въпроси за принципа на единство на съдебната власт, както и по отношение някои от функциите, които сега изпълнява органът.
По повод индивидуалната конституционна жалба проф. Друмева коментира, че защитата на правата на гражданина ще получи завършеност. Включването на това предложение среща несъмнена подкрепа, само че както са записани разпоредбите в тях, не съдържат никакви изисквания по отношение допустимост и редовност на жалбата, каза тя.
Гости на заседанието са министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, представители на президентската институция, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и представители на съсловни организации, на академичните среди и гражданския сектор.
Съюзът на юристите в България отправи остри критики към проекта, който бе определен като непрофесионален, а препоръката бе да бъде оттеглен и преправен.
“Не знам дали считате, че сме толкова наивни да ви повярваме, че с тази конструкция за прокуратурата нещо ще се подобри в борбата с престъпността… Главният прокурор ли е най-големият проблем на прокуратурата? Нещата са твърде неясни, много объркващи и не знам защо са предложени по този начин”, коментира председателят Владислав Славов.
Той направи аналогия с предложенията за промени в основния закон от преди няколко години, написани от Данаил Кирилов (ГЕРБ). “Тогава поне имаше автор, Данаил Кирилов. Тогава проектът ангажира обществена енергия, намали натиска на улицата и кабинетът успя да си изкара мандата. Сега имаме някакви такива настроения, но аз не съм политик и по-нататък няма да коментирам. Безспорно няма да постигнете никакви резултати. Трябва да си поставим по-сериозни цели”, подчерта Славов.
“Аз съм сигурен, че този проект доникъде няма да стигне”, заключи Славов, който е баща на правосъдния министър Атанас Славов.
