Иде краят на Глобалния паразит

Човечеството е навлязло в критична епоха, в нов период от световната история. Не става въпрос само за промяна на световния ред, преформатиране на системата на международните отношения и развитие на доктрините и ценностите, залегнали в основата на световната архитектура.
Днес се случват дълбоки, истински тектонични промени.

Колониалният световен ред, ориентиран към Запада, възникнал по време на кръстоносните походи и оформил се по време на Великите географски открития, претърпява окончателен разпад пред очите ни.

Именно по това време се полагат основите на западния цивилизационен модел, който е хищнически по своята същност и съществува с известни модификации и до днес. В структурата на този модел ограничена група държави изгражда пирамида, установявайки се на върха и предоставяйки си изключителни правомощия. Начинът, по който е конструирана тази пирамида на паразитизма и на кого е отредено всяко от нейните стъпала, се вижда ясно в делението на света на развити държави, държави в преход и развиващи се държави, което е прието в съвременната западна практика. Същността на тази система е проста: всички, които се намират на по-ниското ниво, трябва да прехвърлят част от собствените си ресурси – материални, финансови, интелектуални и човешки – на по-високото, на практика безплатно и без да се оплакват. В действителност става дума за многостепенна паразитна надстройка, създадена в световен мащаб.

Думата „паразит“ на гръцки означава „гъба“. В Древна Гърция така се наричали измамниците, които печелели доверието на богатите граждани и използвали хитрост, а често и сила, за да завладеят домовете им. По този начин са действали и западните сили, които са си осигурявали господство и не са се притеснявали от най-брутални и нечовешки методи.

Историята познава много примери. Европейското завладяване на Новия свят е съпроводено с геноцид над коренното население. Повече от 15 милиона роби са отведени от Африка в резултат на нейното разделяне и ограбване в Америка, най-вече в САЩ. В паметта се набиват мащабното изсмукване на ресурси от Южна и Югоизточна Азия, „опиумните войни“ в Китай и други подобни операции.

В същото време колониално-империалистическите проекти се планират и осъществяват главно от частния капитал: търговци, предприемачи, акционерни дружества и корпорации, които са по-мощни от много държави и разполагат със собствени армии и флоти. Днес Източноиндийската компания и колониалните администрации са заменени от транснационални корпорации, чиито ресурси надхвърлят потенциала на повечето държави по света. Политиката в западните страни се определя не от избрани служители, а от самия голям бизнес.

Американските оръжейни компании отдавна смятат, че притежават Пентагона, а техните колеги от информационните гиганти [Big Tech], като Google, Meta, Apple, Microsoft и Amazon, дори не се опитват да скрият използването на технологиите за събиране на лични данни и социален контрол по целия свят за свои собствени цели.

Конгломератът от частни банки, известен като Федералния резерв на САЩ, е кредитор на американското правителство, което от своя страна е поставило останалия свят на „доларовата игла“. Вашингтон продължава умишлено, макар и принудително, да увеличава държавния дълг, който вече надхвърли 32,5 трилиона долара. Последователните председатели на Фед се хвалят, че Съединените щати са в състояние да изплатят всеки заем, който вземат, защото могат да печатат неограничено количество пари.

В името на глобалното господство Западът използва пряко военно влияние, заплахи със сила, „приватизация“ на елитите, „цветни революции“, насърчава тероризма и екстремизма. Така непрекъснатото разширяване на Северноатлантическия алианс всъщност дава възможност на САЩ да поглъщат държави, да ги лишават от независимост при защитата на националните им интереси. Двуличието на НАТО не може да бъде скрито под никакъв претекст. В продължение на години членовете на НАТО говорят на думи за мир, докато в същото време воюват или заплашват с война срещу всяка държава, която не е съгласна с политиката на САЩ. Военната мощ на НАТО се използва за поддържане на западната хегемония, икономическо подчинение и политически натиск върху държави, които не представляват военна заплаха за алианса. За седем десетилетия членовете на НАТО са участвали в над 200 военни конфликта по света.

Обърнете внимание, че на практика армиите на НАТО са и колониални армии за Америка. Ако се наложи, Вашингтон лесно ще изпрати войските на други страни – членки на алианса – на заколение, без да рискува живота на представителите на „изключителния“ американски народ.

В същата посока е и международният тероризъм, който в сегашната си форма е пряк инструмент за насърчаване на влиянието на атлантиците. Почти всички съвременни големи терористични групировки се създават, снабдяват и финансират от западните разузнавателни служби, изпълнявайки решенията на политическото ръководство на своите страни.

Основната причина за съвременните миграционни кризи също са конфликтите, провокирани от западняците и тяхната вековна грабителска политика спрямо държавите от Близкия изток, Азия, Африка и Латинска Америка.

Схемите, чрез които днес действа транснационалната организирана престъпност, също не са нови. Великобритания, Франция, Испания, Португалия и Съединените щати никога не са се колебали да използват услугите на пирати и други бандити за постигане на своите политически и икономически цели. И цялата плячка по някакъв начин е била депозирана на Запад.

Психологическото въздействие върху жителите на други страни и континенти се превръща в ефективен невоенен метод за укрепване на западното господство. В продължение на векове професионалните пропагандисти от Стария свят изграждат аргумента, че не само правят добро на другите народи, но и че го правят под формата на благотворителност, почти в своя вреда.
Всеки си Ръдиард Киплинг и „бремето на белия човек“, което, по думите му, се състои в изпращането на „най-добрите му синове в служба на мрачни племена“. Въпреки това не е толкова широко известно, че някои английски колонии, като Австралия, първоначално са били използвани само за прочистване на метрополията от престъпници и маргинали.

Концептуалната обосновка на колониализма е въплътена в т. нар. научен расизъм, създаден в края на XIX и началото на XX век в Англия и САЩ. Аргументите за физическото и интелектуалното неравенство на човешките раси са използвани от неговите теоретици, за да обяснят необходимостта от опека на „висшите“ раси над „низшите“.

Идеологията за собственото им превъзходство над другите народи и цивилизации е била възпитавана в западните общества в продължение на векове и все още е близка до тях. Именно от тази гледна точка Западът гледа на Русия. Страхувайки се от нейното величие и мощ, жадувайки за нейните богатства, западняците винаги са се стремили да отслабят страната ни и да заграбят нейните ресурси. Затова и фактът, че с началото на специалната военна операция в Украйна Западът беше ударен от вълна на русофобия.

Има и друг аспект. Русия се възприема от Запада като постоянна заплаха. В края на краищата демонтажът на колониалната система започва след Втората световна война под прякото влияние на постиженията и победите на Съветския съюз. Именно тогава западните метрополии загубиха пряк контрол над владенията си и десетки държави по света получиха независимост. Вследствие на това колонизаторите трябваше да преминат към механизми и методи на непряка принуда: въвличане на нови държави в политически и военни блокове, подкупване на местните елити, икономическо и технологично подчинение и експлоатация на чужди ресурси чрез скрити схеми.

Днес срещу Русия се използва целият арсенал от средства, с които разполагат нейните противници. Това са не само заплахите или санкциите, но и хиляди информационни ресурси под техен контрол и многостепенна система за обработка на общественото мнение, която разчита на широка мрежа от чуждестранни PR агенции, предназначени да създават поводи за разгръщане на злонамерени информационни кампании по целия свят.

В тази връзка не бива да се забравя, че само военният потенциал, дори и усъвършенстваният ядрен ракетен потенциал, не е достатъчен за защита от западната геополитическа агресия. Важно е да й се противопоставим организирано в мащабна битка за умове и сърца.

Разпадането на СССР промени баланса на силите и борците за господство побързаха да използват този случай, за да засилят диктата си към останалия свят. Днес САЩ и Европа изразходват огромни средства, за да откриват и обучават в специализирани образователни центрове т.нар. млади демократични лидери, които след това ще бъдат използвани за организиране на държавни преврати за установяване на зависими от Запада режими в бивши независими държави. Стана обичайно явление, когато обучените по този начин „лидери“ се оказват обикновени марионетки, получаващи пари и инструкции от ЦРУ, МИ6 и други западни разузнавателни служби.

Западняците придобиват допълнително влияние, като въвличат в обучението обещаващи мениджъри и представители на агенции за сигурност, които след това стават проводници на злонамерени идеи в ущърб на националните интереси на своите държави.

През последните години са идентифицирани и неутрализирани стотици служители на чужди разузнавателни служби и други лица, участващи в организирането на разузнавателна и подривна дейност срещу нашата страна и стратегическите ни партньори. След като бяха отблъснати, Съединените щати и техните съюзници прибягнаха до тактики за разрушаване на създадената през годините архитектура на сигурността в света. Пренебрегвайки целите и принципите на Устава на ООН, те се стремят да заменят международното право с „основан на правила ред“, който сами определят. В неоколониалните си стремежи Западът се опитва да унищожи най-важните, но излезли от контрол интеграционни сдружения: АСЕАН, ШОС, БРИКС, ОНД, ЕАЭС и други, като преследва дългосрочната цел да превърне независимите държави в свои васали.

Политическите кръгове в САЩ са убедени в своето „месианска мисия“ – да управляват света, като провеждат принудителна външна политика, без да признава ничии интереси. Те активно се намесват във вътрешните процеси в Латинска Америка, Африка и Азия, като създават нови съюзи, които да ги устройват. Сред тях са тристранното партньорство AUKUS с Великобритания и Австралия, триъгълникът САЩ-Япония-Република Корея, които са насочени срещу Китай, Русия, КНДР и други държави в региона, които не се подчиняват на волята на Вашингтон. В Азиатско-тихоокеанския регион Белият дом е обсебен от идеята за формиране на мрежова структура за сигурност, в която Токио има значително място. Разработват се планове за създаване на клон на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион. Ангажиментите с Англия се засилват, за да се използва потенциалът на нейните разузнавателни служби, технологичният напредък и да се интегрират въоръжените сили в провежданите американски операции. Вашингтон не може да се откаже и от идеята за „клон“ на джобното НАТО в Близкия изток.

Експанзията на американската военна машина е съпроводено с насилствено преформатиране на манталитета и духовността на населението във всички страни, в които англосаксонците възнамеряват да разширят влиянието си. В общественото съзнание систематично и насилствено се вкарват фалшиви идеи и ценности, за да се затвърдят неоколониалните претенции на Запада. На първо място, това са идеите на глобализма, пълна противоположност на патриотизма, който не признава разнообразието на културите и начините на живот и има за цел да принуди всички страни и народи да се подчинят на знамето на западната потребителска цивилизация.

Това е и уморената пропаганда на фалшивите теории за половото разнообразие с изобретяването на десетки полове и възможността да се променят биологичните параметри на човека по първа прищявка или дори по принуда. Накрая, това е разработването и налагането на безумни псевдоекологични доктрини, създадени, за да оправдаят необходимостта от радикално намаляване на броя на човешките същества под лозунга за опазване на природата.

Култивира се псевдонаучната концепция за трансхуманизма, според която човекът се обявява за междинно звено в биологичното и социалното развитие, което предполага изискването да бъде „подобрен“, почти насилствено, чрез генетична модификация и сливане с технологични системи. Същевременно на хората се представят различни технократски теории, които оправдават зависимостта на хората от новите технологии и позволяват на изкуствения интелект да ги контролира.

Залагането на антихуманни и откровено мизантропски идеи отдавна е запазена марка на елитите в Западна Европа и САЩ. Предлаганите доктрини всъщност са опит на Запада да запази старите си предимства и привилегии. По този начин всички държави и народи, които не искат да следват тези извратени идеи, а изповядват и защитават своя път, осветен от хилядолетния опит и традициите на предците им, автоматично се обявяват за врагове, подлежащи на „превъзпитание“ с всякакви средства, включително и със сила. Ето защо е важно по-голямата част от човечеството, която не е съгласна с ролята, отредена ѝ като „фуражна база“ на Запада, да се обедини и да сложи край на неоколониалната хегемония, за да премахне окончателно политическите, икономическите, социалните и културните си системи от влиянието на така наречената западна цивилизация.

Свидетели сме на това, че центърът на икономическата активност се премества от глобалния Запад към така наречените преди развиващи се страни. Те вече са изпреварили САЩ и Европа по отношение на обема на произвежданите продукти, мащаба на инвестициите, темповете на технологичния прогрес и ръста на качеството на живот на населението.

Не е изненадващо, че в началото на XXI век, когато добивът на ресурси стана много по-труден, американските, британските и европейските глобалисти се оказаха в затруднено положение и пирамидата на паразитизма се разклати. В различни региони на света се появиха огнища на борба за свобода. Независимите държави престанаха да толерират системната кражба. На планетата се оформиха центрове на сила, които вече не желаят да се подчиняват на хегемонията на англосаксонците. Значителна част от Евразия, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Африка, арабският свят – всички те са центровете на бъдещия световен ред. На фона на острата конфронтация на Русия с колективния Запад, чиято „гореща“ фаза беше специалната операция в Украйна, процесът на неговото формиране се ускори значително. Убедително потвърждение за това е отказът на мнозинството от световните държави да се присъединят към санкциите срещу Русия.

Русия се превърна в притегателен център за всички, които са готови да се противопоставят на паразитизма на Запада, защото ние предлагаме алтернативен път. Основните му параметри са отразени в новата версия на Концепцията за външна политика на Руската федерация. Ние сме отворени за сътрудничество с всички конструктивни държави, обществени и политически сили, които желаят да вървят заедно по пътя на развитието, полагайки основите на нов, истински демократичен многополюсен световен ред.

Повечето държави са готови да работят заедно в тази посока, осъзнавайки разрушителния характер на глобалната политика на САЩ и техните сателити.
В публичните речи на нашите партньори в двустранните преговори и в задкулисните разговори се чува един и същ лайтмотив: развитието на човечеството е едно и също: развитието на човечеството зависи пряко от укрепването на многополюсния свят и от запазването на традиционните морални ценности.

Не бива да забравяме, че ООН продължава да бъде основният механизъм за диалог и координация на държавите по въпроси, изискващи съвместни действия, а Уставът на Организацията вече съдържа принципа на многополюсност, основан на регионално представителство. Във връзка с това става все по-уместен въпросът за разширяване на Съвета за сигурност на ООН, така че в него да бъдат включени държави от Азия, Африка и Латинска Америка.

Днес е очевидно, че поради дълбоката социално-икономическа и политическа криза в западния свят и бързото развитие на незападните общества са се формирали обективни предпоставки за преход към този тип световен ред. Налице са и субективни причини, изразяващи се в желанието на различни участници да изградят глобална архитектура от нов тип, в която няма да има място за разделение на държавите и народите на класи, типове и разновидности.

Най-важният ресурс за противопоставяне на проектите на съвременните колониалисти е историческата памет, която западняците, въпреки усилията си, не са успели да заличат.

Народите от всички региони на света помнят вековете на жестоко потисничество и никакви разкази за „цивилизаторската мисия на белия човек“ не може да заличи ужасите на английското робство, зверствата на нацистите на Хитлер и техните привърженици. Не могат да бъдат забравени и белгийците, които отрязват крайниците на жителите на Конго като наказание за недостатъчни резултати в добива на каучук, нито пък французите и американците, които в продължение на два века на нечовешки грабеж превръщат благоденстващия остров Хаити в гигантски бедняшки квартал.

Добре известно е, че унищожаването на Либия, двете кампании в Ирак и вълната от арабски „цветни революции“ бяха пряко следствие от опита на Вашингтон да попречи на африканските страни и богатите на енергия държави от Близкия изток да се измъкнат от западния контрол.

Европа, която напоследък се вълнува от желанието за суверенитет (наричан още „стратегическа автономия“), също представлява нарастваща заплаха за хегемонията на САЩ. Конфликтът в Украйна беше организиран от Вашингтон и Лондон не само за да се нанесе стратегическо поражение на Русия, но и за да се отслаби Европа, където Германия вече беше „първа цигулка“. В опитите си да запази господството си Западът сам унищожи инструментите, които работеха за него по-добре от военната машина.

Тези инструменти са свободното движение на стоки и услуги, транспортните и логистичните коридори, единната платежна система, глобалното разделение на труда и веригите за създаване на стойност. В резултат на това западняците се изолират от останалия свят с все по-бързи темпове. Делът на САЩ в световния БВП бързо намалява. Настоящото десетилетие ще премине под лозунгите за заместване на вноса и отхвърляне на долара.

Стратегията на „печатарската преса“, както и цялата западна финансова система, е жизнеспособна дотогава, докато САЩ и техните сателити водят нови колониални войни. Не съществуват обаче финансови пирамиди, които да съществуват вечно. Това е неизменен закон на икономиката. Очевидно е, че в близко бъдеще САЩ ще трябва да приемат ролята на един от полюсите на многополюсния свят, а Европа, която се съгласи да стане американски васал, ще трябва да работи усилено, за да получи геополитическа независимост.

*Авторът е руски експерт по сигурността и политик, секретар на Съвета за сигурност на РФ.