Упадъкът на Европа е тясно свързан с политиката на САЩ
В днешната ситуация, когато „Изтокът е във възход, а Западът запада“, сред глобалните стратегически и политически кръгове се наложи тезата, че Западът е изправен пред „риск от упадък“ или дори вече е в състояние на „относително отслабване“.
Сред доказателствата за това са броят на населението, делът от световния БВП и влиянието върху международните отношения. Мненията относно причините за упадъка на Запада обаче силно се различават. Така например в неотдавнашната си реч френският президент Еманюел Макрон приписа спада на влиянието на Запада и особено на Европа, на „антизападните настроения“, „вражеските политики“ и „реконструирания или въображаем антиколониализъм“ в азиатските и африкански страни. Това твърдение е до известна степен представително за целия западен свят, но трябва да се подчертае, че то очевидно е погрешно.
В действителност относителният упадък на Запада се дължи на факта, че неговите институции и ценностни системи се сблъскват с множество проблеми. В западните държави разслоението между бедни и богати, както и консолидацията на социалните слоеве стават все по-сериозни, а населението е все по-песимистично настроено относно бъдещите си перспективи. Проучванията сочат, че все повече европейци и американци губят доверие в политическите елити на своите страни, а мнозина от тях са по-скоро недоволни от демокрацията, отколкото я подкрепят. Това е и основната причина популизмът да е толкова силен в Европа и САЩ. А към това следва да добавим двойните стандарти на Запада, както и други практики, които допълнително отслабват привлекателността на ценностната му система за останалия свят. Както е известно, дълго време т. нар. западна система от „универсални ценности“ постоянно се използваше като инструмент за намеса във вътрешните работи на други държави и защита на собствените монополни интереси и поради това срещаше нарастваща съпротива в международната общност.
В миналото причината тези институции и ценностни системи да доминират в света не бе свързана с тяхната така наречена универсалност, а се дължеше на съвкупната мощ на Запада, особено в сферата на икономиката и технологиите. През последното десетилетие обаче в САЩ и Европа избухнаха мащабни финансови кризи и кризи на държавния дълг и западният икономически мит беше развенчан. Въпреки че САЩ и ЕС продължават да водят в научно-технологичния отрасъл, те вече не могат да монополизират света, както правеха в миналото, и дори започнаха да се изправят пред реални предизвикателства в редица сфери. Сегашните усилия на Съединените щати да потиснат китайските технологични компании отразяват опасенията на Вашингтон.
Нарастват и съмненията относно същността на западната ценностна система, което отразява общия спад на влиянието на Съединените щати и Европа. Всъщност, още преди три години Макрон публично призна, че „западната хегемония, изглежда, върви към края си“. Основни показатели като БВП, военната мощ и научният и технологичен потенциал много добре илюстрират този проблем. Фундаменталната промяна е свързана с „ребалансирането“ на меката сила и особено на влиянието на ценностите и концепциите, между Изтока и Запада. Способността на последния да доминира в света намалява, а паралелно с това отслабват и неговите технологични, икономически и търговски възможности, а и без това гигантският психологически разрив и неспособността за адаптиране се задълбочават още повече.
При това, Европа е в много по-трудна ситуация, в сравнение със САЩ. Тъй като не разполага с такива „хегемонистки” инструменти като американската армия или долара, тя до голяма степен разчита на монополните дивиденти, осигурявани и от Вашингтон. Само че през последните две десетилетия способността на Съединените щати да събират „реколтата на останалия свят” намаля и те решиха да започнат да прилагат тази практика и към „своите хора“ и най-вече към Европа. Така например, международната финансова криза от 2008 започна в Съединените щати, но засегна най-силно еврозоната. Същото важи и за украинската криза, която беше планирана от дълги години – САЩ спечелиха много от нея, но за Европа тя си беше истинско „кръвопускане”. През 1995 БВП на ЕС беше 8,3 трилиона долара, което представляваше 26,9% от цялата световна икономика, а БВП на САЩ бе 7,64 трилиона долара, т. е. 24,7% от общата световна икономика. До 2020 БВП на ЕС нарасна до 15,19 трилиона долара, което представлява 17,9% от световния, а БВП на САЩ е нараснал до 20,95 трилиона долара, което все още е 24,7% от световния БВП. С други думи, докато Съединените щати запазват дела си в световната икономика, делът на Европа бързо намалява като не може да се изключи, че в бъдеще този спад ще бъде още по-бърз.
Европа се опитва да бъде геополитически играч, но всъщност вече се е превърнала в обект на геополитически игри и, до известна степен, вече не е в състояние да управлява собствената си съдба. Ето защо лидерите на Франция и Германия все по-често говорят за „европейска стратегическа автономия“. Голямата периферия на Европа включва Африка, Близкия изток и Източна Европа. Такива проблеми, като бежанците, нелегалните имигранти, тероризма и военната сигурност оказват все по-голям натиск върху ЕС. В същото време обаче, Европа все повече губи контрола си върху развитието на регионалните дела. Съединените щати пренебрегнаха опасенията на ЕС и прибързано изтеглиха войските си от Афганистан и в бъдеще Вашингтон може отново да „забрави“ европейските интереси и внезапно да промени политиката си спрямо Украйна, а Европа няма да има друг избор, освен пасивно да приеме това, точно както стана и в „афганистанския случай”.
Рискът упадъкът на Запада, и особено на Европа, да продължи, е голям, но основната причина за това е свързана със самия западен свят. Населението на Запада е по-малко от 15% от общото население на планетата, но все още е обсебено от миналото и продължава да смята, че Западът е „цялата международна общност“ и следователно иска да управлява останалите от позицията на глобален хегемон . Само че развитието и напредъкът на огромното мнозинство от незападното население на света е историческа тенденция. И САЩ и ЕС трябва да се адаптират и да я приемат, вместо да се опитват да я блокират или игнорират. В този контекст не е никак изненадващо, че някои изказвания и действия на Запада през последните години срещат нарастващи негативни реакции и съпротива от страна на развиващите се държави.
Що се отнася до ЕС, неговите проблеми и относителният му упадък имат много общо със Съединените щати. Силата и международното влияние на Европа се крият в нейната стратегическа автономия и в това, което я отличава от Съединените щати. Ако остане просто васал на Вашингтон и продължи безропотно да го следва, тя скоро напълно ще загуби независимата си глобална роля и статут. Но именно поради политиката на САЩ, следваща принципа „разделяй и владей“ спрямо Европа, последната трудно може да постигне тази цел. Продължителната украинска криза допълнително усили зависимостта на някои европейски страни от Съединените щати в областта на енергетиката, технологиите, пазарите и сигурността, а паралелно с това укрепи контрола на Вашингтон над региона. В действителност, Европа не е обединена, а е дълбоко разделена и за нея става все по-трудно да постигне стратегическа автономия.
Относителният упадък на Запада и особено на Европа е неизбежен. Независимо, дали става въпрос за броя на държавите или населението, в глобален план Западът продължава да е малцинство. Не е реалистично да се очаква, че по-голямата част от страните и хората в света винаги ще бъдат в „изостанала“ позиция и ще продължат да са само източник на суровини и пазари за продуктите на Запада, т. е. „периферия“ в рамките на глобалния модел „център – периферия”. Това не отговаря на тенденцията за развитие на глобалната справедливост и безпристрастност. И западните държави би трябвало по-добре да го разбират и осъзнават, ако искат да са в крак с времето. Те трябва да се научат да се адаптират, вместо да продължават да се движат срещу хода на историята.
Европа не е обсебена от същата мания за хегемония като САЩ и би следвало да може да се адаптира по-добре и по-бързо към този променящ се свят. Ако тя се освободи от предразсъдъците и оковите, които я сковават в момента, и погледне на света от по-отворена и приобщаваща перспектива, а на себе си – по-обективно и прагматично, това ще помогне за по-добро развитие и по-хармонични отношения с останалите страни, включително държавите от Азия, Африка и Латинска Америка. Неспособността нещата да се погледнат отстрани и сляпото обвиняване на всички останали способства единствено за по-нататъшното изкривяване на европейските концепции и политики, което, от своя страна, ускорява упадъка на Европа, вкарвайки я в своеобразен порочен кръг.
*Заместник-ректор на Китайската академия за съвременни международни отношения, анализатор на „Хуанць Шибао”
От сайта на сп. “Геополитика“
