За 30 години България е намаляла с 2 милиона души

За последните 30 години България намаля с 2 милиона души, заяви доц. Георги Бърдаров, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, на кръглата маса “Готови за Бъдещето! Демографската картина – цената на неравенствата”, организирана от евродепутатите социалисти.

Според него основната причина за демографската картина в България не е ниската раждаемост, а комплекс от причини. У нас има свръхвисока смъртност, обидна за европейска държава, посочи експертът. Според него по смъртност България е на едно от първите места в света с равнища, характерни за Субсахарска Африка.

Имаме най-застаряло население, с най-ниска средна продължителност на живота в Европа, каза доц. Бърдаров.

Всяка година губим по един областен град като население, заяви в изказването си при откриването на второто издание на Форума за прогресивни леви решения „Демографската картина – цената на неравенствата“ евродепутатът от БСП и бивш премиер Сергей Станишев.

България се превърна в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина, цитира социологически изследвания бившият премиер.

Станишев обърна внимание, че всяко политическо действие се отразява на демографията. Обърна внимание на стачката на миньорите и енергетиците и предупреди, че т. нар. въглищни райони са застрашени и от обезлюдяване, ако хората останат без работа. “Решенията: всичко е демография! Примирихме се с умирането на Северозапада, сега да очакваме такава съдба и за Стара Загора?”, посочи той.

“При толкова остри въпроси НС ще излезе в отпуск, за да агитира за местни избори! А когато работи, ни занимава с конституционни промени за датата на националния празник или как управляващите да сложат свои хора в ръководствата на специалните служби. Това е пълна неадекватност и безотговорност“, каза Станишев.

В словото си той посочи, че „в целия ЕС има сериозни проблеми с демографските тенденции. Неслучайно Групата на социалистите и демократите в ЕП определи демографската трансформация като едно от най-сложните предизвикателства пред Европа, сравнимо със зеления и цифровия преход. Нужни са визия, стратегия и ресурси. При нас обаче картината е далеч по-тревожна от средната за ЕС. Понятията „демографска смърт” и „демографска катастрофа“ са преувеличени, но ако не започне системна държавна политика сега, със сигурност ще стигнем и дотам“.

„България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души.
Всяка година губим населението на един голям град с мащабите на областен център и все повече наблюдаваме свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „демографска пустиня“. Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века ще наброяваме около 5 млн., а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. При такава картина за каква социална държава, просперитет и изобщо бъдеще можем да говорим!?“, каза евродепутатът.

„С часове можем да говорим за причините за тази мрачна демографска статистика. Има обективни, характерни за целия развит свят като икономика, културни и обществени промени. Но има и специфични за ЦИЕ и за България. Към тях ще отнеса най-вече икономическите перспективи, доходите и качеството на живот. Неслучайно единственият период, в който кривата на раждаемостта у нас расте, е този от 2003 до 2009 г., когато достига пика от 81 572 новородени. Оттогава имаме устойчив и все по-бърз спад, като през 2022 стигаме до 57 000 раждания.
Младото поколение в един отворен пазар няма намерение да похаби живота си в очакване на това бавно да допълзим до средноевропейското ниво на живот. България се превърна в последните 5 – 10 години в износител на работна ръка и по същество на нашия демографски прираст – младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Във всяко българско семейство според социологическите проучвания поне по един член обмисля миграция в рамките на или извън страната. От проучването на Изследователски център ТРЕНД е видно, че 27% от респондентите биха емигрирали в чужбина. А в България 38% от интервюираните млади хора се въздържат да имат деца – заради притеснения и несигурност в доходите, работата и материалните условия на живот; 49% от респондентите посочват, че имат по едно дете, но не планират друго поради сходни причини“, коментира числата Станишев.
„Какви са решенията? Първо, трябва да осъзнаем, че няма една политика, която като с магическа пръчка да промени днешните реалности и тенденции. Често чуваме: „Ще си внесем етнически българи от Молдова и Украйна, нали сме в ЕС“, или „Три пъти ще увеличим парите за майчинство.“
Второ, трябва да осъзнаем, че състоянието и политиките във всеки един сектор се отразяват върху демографията. Тази седмица страната беше блокирана от протести на българските енергетици, защото абсолютно непрозрачно бяха изпратени в Брюксел териториалните планове на трите въглищни региона в България. Защото липсва управленска визия и всичко се прави на парче, с хоризонт следващите избори. Но освен чисто енергийните и икономически измерения на затварянето на ТЕЦ-овете, тук отново говорим за демография. За бъдещето на тези региони, на хората и на семействата там, за обезлюдяване и качество на живот. Някак си се примирихме с умирането на Северозапада, сега подобна съдба грози Стара Загора, значителна част от Хасковска и Сливенска област, заради икономическата им обвързаност.”
Демографията трябва да е новата национална цел пред България, категоричен е той.
Бившият премиер посочи, че е необходима широка институционална и обществена дискусия, чийто резултат би искал да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции – президент, НС, правителство. „Често се говори от политици и медии за нуждата от консенсуси – евроатлантическа ориентация, Еврозона, Шенген. Бих попитал, защо след членството на България в ЕС, все безпомощно се лутаме в търсене на външнополитически национални цели? Иска ми се от днешния форум да прозвучи ясно посланието: нека превърнем положителната промяна в демографските тенденции в национална цел! Не просто като раждаемост, в духа на лозунга: „Да станем отново 9 милиона!” Това са празни приказки. А България да е страна със здраво, модерно и образовано общество на квалифицирани и конкурентноспособни млади хора в работеща икономика и на възрастни граждани с достоен живот. Каква по-важна цел може да има за една държава и едно общество?“
Станишев каза още, че „демографската политика изисква промяна веднага. Инвестициите в нея изискват значителен ресурс и резултатите ще дойдат бавно. За да постигнем положителни резултати, демографската политика изисква системен подход – синхронизирани политики във всички сектори – от икономиката и социалната сфера, през регионалната политика и местното самоуправление, до ключовите образование и здравеопазване.“
Той посочи и стряскащ пример с репродуктивното здраве на младежите. „Рязко е паднала възрастта, на която младите хора у нас започват да имат репродуктивни проблеми – 25 години! Получава се така, че когато младите двойки решат да имат деца, много често това вече е невъзможно.“
Къде е държавата, попита Станишев.
„Оказва се, че мъжете у нас под 50 годишна възраст изобщо не са таргет в програмите за профилактика, а при жените нито програмите на МЗ, нито НЗОК покриват изследвания за репродуктивно здраве – хромонални и такива за наличие на яйчников резерв. Процедурите за замразяване на яйцеклетки са изключително скъпи и не са достъпни за голяма част от младите хора. Мога да изброявам още много примери как държавата не си е свършила работата, но не това е целта ми днес. Ще цитирам само оценката, която Националната мрежа за децата й поставя в своя бележник за 2022 г. – за детско здравеопазване – 2.98, а за образование – 3.40.“
Нужен е консенсус, така че всяко правителство да не започва от нулата. Иначе накрая ще имаме нулев резултат, каза още той.
„Необходими са действия без отлагане:
Политически: трябва максимално бързо да се премине от общи приказки към действен национален консенсус. Конкретна стъпка би била отсега нататък всеки български кабинет да има вицепремиер, натоварен с тази отговорност.
Бюджетни: още в предстоящата процедура за бюджет 2024 г. трябва да се заложат конкретни политики. Например, осигуряването на профилактиката за репродуктивно здраве и грижа за бременните жени – в най-луксозния вариант това би струвало по-малко от 500 млн. лв. годишно. Звучи немалко, но за сравнение, разходната част на бюджета за 2024 г. се очаква да бъде около 80 млрд. лв.“, даде решения Станишев.

Няма по-належаща тема за България от демографските проблеми. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“ в “София Ивент Център”. Форумът е организиран от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. 

Йотова подчерта, че за президентската институция демографската политика е признат и осъзнат приоритет. 

Категорично няма да развеем бялото знаме по отношение на демографските проблеми. Сега е време да бъдат взети мерки, каза Йотова. За мен сигурността е в основата на разплитането на здраво стегналия ни за гушата демографски възел. Сигурност във всички аспекти, добави тя. Йотова посочи, че сигурността е преди всичко социална сигурност, като по думите ѝ това не може да се случи без лява политика. 

Вярваме в трайните решения, а не в решенията на парче, заяви Йотова. Тя отбеляза, че през последните години за съжаление политиката е само пиар без съдържание. По думите й стратегиите са останали само в правните папки и нямат развитие. Дали да продължаваме да пишем дълги и скучни стратегии, или да помислим какви са истинските предизвикателства на демографските проблеми на България, да ги обсъдим и да се намерят най-верните решения, попита Йотова. 

По думите й в България сме силни с теоретичните постановки, но липсват предложения за практика. 

Демографската политика събира всички политики на едно общество и една държава, отбеляза Йотова. Тя посочи още, че още от години  наред липсва дългосрочна визия за развитие. Произволните мерки няма как да създадат среда, в която има правила, а не произвол, посочи Йотова. Според нея покрай избори широко се рекламира как да бъдат върнати българите в България. Тя отбеляза, че това не може да бъде самоцел, когато един човек може сам да избира кое е по-добре за него.  Можем да създадем тези условия, с които да върнем хората у нас, посочи Йотова. 

В основата на успешна политика е да се отчитат спецификите на отделните райони, смята Йотова. По думите й казусът с териториалните планове,  които са на дневен ред, ПВУ и протестите са пример за липсата на дългосрочна политика. Сцената с протестиращите и властта от двете страни на мантинелата е тъжна картина на действителността на различния език на хората и управляващите, на различния живот на хората в България и на отбрания кръг, позициониран на жълтите павета на София, коментира Йотова. 

По думите й териториалните планове, които е изпратило българското правителство по никакъв начин не отговарят на Механизма за солидарен преход. По думите й в приетия механизъм през 2020 г. се казва, че нито един работник или регион не трябва да остава в бедствено положение. Териториалните планове, които изпрати българското правителство не отговарят на тази основна философия.