Дискусия в София отбеляза годишнината на Инициативата “Един пояс, един път”
По повод юбилейната годишнина на инициативата „Един пояс, един път“ КМГ организира в българската столица дискусионен форум на тема „Взаимодействието между науката и бизнеса – добри практики и перспективи в отношенията между България и Китай”. Събитието се организира с подкрепата на Посолството на КНР и се проведе в Китайския културен център в българската столица.
В препълнената зала от участници и присъстващи, желаещи да чуят най-новите тенденции, свързани с възможностите на съчетаването на науката и бизнеса, като важни съставни части от сътрудничеството преди всичко в икономическата област между двете страни, дискусионната среща бе открита с официално видеообръщение от Директора на Българската Редакция на Китайската медийна група г-жа Ся Фанлей. Тя поздрави всички участници в срещата и пожела успех в работата на този важен и значим форум.
„Преди 10 години Китай представи инициативата „Един пояс, един път“, която възроди спомена за Древния Път на Коприната с неговата откритост и многообразие и се превърна в символ на общия стремеж към засилване на сътрудничеството, взаимното
опознаване и търсене на общи ползи”, каза г-жа Ся Фанлей и подчерта, че България е една от перлите по новия Път на коприната. Тя се спря и на практическите връзки и контакти между България и Китай в рамките на инициативата през изминалите десет години, както и в контекста на Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ. Директорът на българската редакция изтъкна важността на организираната дискусия на тема „Взаимодействието между науката и бизнеса – добри практики и перспективи в отношенията между България и Китай“, която има за цел да създаде повече възможности за разширяване на сътрудничеството между двете страни, в интерес на двата народа, а науката променя живота на хората към по-добро бъдеще.
Поздравителен адрес към организаторите и участниците във форума изпрати заместник-председателят на 49-то Народно събрание на Република България г-жа Росица Кирова, в който тя поздравява Китайската медийна група за организирането на дискусия по изключително важните теми, свързани с взаимодействието между науката и бизнеса и за представяне на добрите практики и перспективи в отношенията между България и Китай. „Бих искала да подчертая, че България подкрепя не само инициативата „Един пояс, един път”, но и участва активно в Инициативата за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа „16+1”. Уверявам Ви, че в лицето на страната ни КНР има ангажиран и деен партньор за развитие на своите инициативи и че България ги разглежда като средство за развитие на сериозния потенциал за двустранно сътрудничество в сферите на икономиката, инвестициите и иновациите“ – се казва в поздравителното писмо от заместник-председателя на българския парламент.
Дискусионният форум е организиран с подкрепата на посолството на КНР в България и лично Н. Пр. Посланик Дун Сяодзюн произнесе встъпителното слово, в което изрази задоволство от възможността да бъдат дискутирани практиките в сътрудничеството и широките перспективи между Китай и България в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.
Той припомни началото на инициативата на председателя на КНР Си Дзинпин преди десет години, която беше високо оценена и намери широк отзвук в международната общност.
„Тя привлече повече от три четвърти от страните по света и 32 международни организации да се включат в нея. От първото предлагане на инициативата през следващите десет години тя успя да се превърне от план в реалност и постигна ползотворни резултати. Създадени бяха повече от 3000 проекта за сътрудничество, привлечени близо един трилион щатски долара инвестиции, създадени 420 000 работни места за страните по маршрута и избавени от бедност приблизително 40 милиона души. Повече от 77 000 курса на товарни влакове между Китай и Европа са извършени за последните десет години, отваряйки нов канал за сухопътен транспорт по маршрута Азия-Европа и инжектирайки нов импулс в световното икономическо развитие” каза Н. Пр. Дун Сяодзюн. Посланикът изрази увереност, че всички ще приемат днешната дискусия като възможност да се възползват пълноценно от платформата за сътрудничество „Един пояс, един път“, да засилят взаимното обучение, да задълбочат съвместното изграждане и сътрудничество, и да насърчат развитието на отношенията между Китай и България за постигане на по-плодотворни резултати.
„Република България подкрепя, активно участва и тясно си сътрудничи с Китай за реализирането на китайските инициативи Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от 21 век и Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ”, каза в изказването си заместник-министърът на земеделието и храните доц.д-р Деян Стратев. „През периода 2016 – 2022 г. са реализирани 15 съвместни проекта с китайски институти и компании, в рамките на които са осъществени и образователни дейности”, припомни той и поясни, че сътрудничеството се осъществява в области като проучване на генетичните ресурси, селекция и репродукция на растения и животни; агротехнологии за конвенциално и биопроизводство; рекултивация на нарушени и увредени земи, технологии за селекция на високоадаптивни и продуктивни сортове и други.
От името на Министерството на икономиката и индустрията зам.-министър Николай Павлов отправи специални поздравления към Китайската медийна група – основен инициатор и организатор на днешната дискусия, която поставя акцент върху много актуалната тема за значението на осигуряване на връзката между науката, иновациите и бизнеса. „Бих искал да уверя нашите китайски партньори, че българското правителство отдава важно значение на сътрудничеството с Китай и на разширяването на двустранните търговско-икономически връзки”, каза зам.-министър Павлов и продължи: „ Между нашите две страни съществуват традиционни приятелски отношения. България е втората държава, признала Китайската народна република, а както отбеляза наскоро наш китайски партньор – всъщност първата държава, защото СССР вече не съществува. През 2024 г. ще се навършат 75 години от установяването на двустранните дипломатически отношения. Ние разглеждаме развитието на двустранните търговско-икономически отношения в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и факта, че Китай е стратегически партньор и за ЕС и за България. Предвид основната тема на днешната дискусионна проява, бих искал да подчертая, че засилването на връзката между науката и бизнеса е сред водещите приоритети на българското правителство”, подчерта зам.министърът.
Забележителен интерес сред присъстващите представители на икономическите и научните среди, на лидери на обществено мнение, на ръководители на компании и бизнесмени, на медии и журналисти предизвика и презентацията на Съветника по земеделие, рибарство и международно сътрудничество към Европейския парламент и зам.министър в предишното българско правителство г-н Георги Събев. Той представи темата „Отношенията между Китай и ЕС – перспективи, възможности и предизвикателства”
„Две инициативи: Много възможности” бе темата на презентацията на д-р Момчил Станишев, Директор на ЦНСССКЦИЕ, която бе свързана както с юбилея на „Един пояс, един път”, така и с Механизма за сътрудничество Китай-ЦИЕ, чиято 10-годишнина бе отбелязана миналата година.
Получилият преди дни най-високата оценка на Министерството на образованието проф. Димитър Димитров – Ректор на УНСС представи възможностите за сътрудничество между български и китайски висши учебни заведения като изтъкна че зад неговото участие във форума стои дългата история между УНСС и колегите му от китайски университети, свързани с изселдователски проекти и обмен на студенти.
За участието на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките /ИКИТ-БАН/ в инициативата „Един пояс, един път“, което е част от международното сътрудничество на Института разказа неговият научен секретар проф.-д-р Деница Борисова, като подчерта и големите успехи на Китай в областта на космическите изследвания и практически действия, като представи и някои съвместни инициативи между двете страни по подписания през 2013 г. Меморандум за сътрудничество с китайската държавна организация “China Great Wall” в областта на космическите изследвания итехнологии.
Специален интерес предизвика темата, представена от гл.ас. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН, която представи „Предизвикателствата на прехода към „зелена икономика” за България и Китай и възможностите за сътрудничество в областта на науката и бизнеса”. Възможностите за икономическо сътрудничество на двете страни са много – от внос на фотоволтаични панели и колектори за индустрията и домакинствата, електромобили, тротинетки и електрически мотори за велосипеди – до производството на тези продукти у нас и продажбата им на нашия и чужди пазари. Не трябва да оставяме на страна и възможностите за инвестиции в сектор енергетика. Изследване на института за икономически изследвания при БАН от 2019 г. посочва, че най-много китайски инвеститори има именно в сектор енергетика у нас, с над 10 фирми със собствени фотоволтаични паркове в Ихтиман, Велико Търново, Раковски и т.н., реализиращи добри финансови резултати. Сектор Енергетика е и третият сектор по общ обем на инвестициите, след селско стопанство и ИТ. „Има и редица добри управленски практики, които можем да взимаме от Китай, каза гл.ас. Пенева и поясни, че като начало, това е идеята за един постепенен, плавен, и добре управляван преход, със създадени предпоставки и механизми за алтернативни ресурси много преди изключването на замърсяващите такива.
Чл. кор. Проф. Екатерина Бъчварова – Директор на Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН също представи възможностите за взаимодействие чрез използването на науката с китайските си колеги.
В дискусията бяха поканени и взеха активно участие и известни коментатори и анализатори, които споделиха мненията си за значението и възможностите на инициативата „Един пояс, един път“, не само за България, но и в геополитически план.
Известният международен наблюдател и анализатор Боян Чуков се спря на инициативата като глобален проект, чието значение понякога не се оценява напълно, но изтъкна бъдещето и перспективите й за глобалното развитие на човечеството.
От своя страна проф. д-р Иво Христов – международен коментатор предизвика интерес сред публиката с коментара си на тема: „Взаимодействието между науката и бизнеса: два модела – България и Китай”.
Не по-маловажно бе участието и на български бизнесмени, които вече имат или желаят да засилят контактите си с китайски компании и фирми.
Много интересна бе демонстрацията на собственика на Розоварна в Казанлък Радион Попов, който направи показа и представи най-новите еликсири, произведени от розово масло, под мотото: „Силата на розовото масло като лекарство”. Предстои да започне и износът му за Китай, тъй като вече има сключени споразумения с някои китайски компании.
Темата на дискусионният форум бе избрана като една от най-важните в партньорството между България и Китай, но също така и като един от приоритетите и перспективите за развитието на инициативата „Един пояс, един път” през следващите години. Дискусията даде възможност на участниците да представят различни гледни точки, и позиции, свързани с отношенията между България и Китай, както в рамките на инициативата, така и в рамките на Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ, чиято 10-годишен юбилей бе отбелязан през миналата година.
Бившият консул на Република България в Шанхай, а в момента старши съветник към Българо-китайската асоциация за бизнес развитие г-жа Ирина Белева разказа подробно за сътрудничество с Китай на „Тракия – икономическа зона”, както и перспективите му , особено в контекста на създаването на първия екологично чист парк в региона.
Петър Клисаров – председател на Партия „Пряка демокрация” изрази своята и на съмишлениците си загриженост и тревога от политиката на „Глобалния Запад” спрямо Китай, при която се наблюдават нови тенденции. „Те са свързани с възприемането на Китай не като конкурент и икономически съперник, а като неприятел. Поради това се въвеждат ограничения в търговията, особено с високотехнологични продукти, и дори санкции”, каза Клисаров и посочи като пример забраната да се изнасят за Китай полупроводници с топология под 7 нанометра. Сподели и мнението си, че подобни практики са изключително вредни и са в противоречие с принципите за свобода на движението на хора, стоки, пари и идеи, на които се гради съвременната цивилизация. Още по-важното е, че тези практики почти винаги се обръщат срещу въвеждащия ги, както е и в случая с чиповете, защото се оказа, че Китай е в състояние да произвежда сам всичко, от което се нуждае, подчерта Клисаров.
Проф. д-р Димитър Иванов, който освен че е Председател на Редакционния съвет на в. „Китай днес” е и директор на Института за изследване на лидерството в информационна среда към УниБИТ /Университет по библиотекознание и информационни технологии/, представи възможностите за сътрудничество между България и Китай в различните области в рамките на инициативата „Един пояс, един път”.
На форума присъстваха представители на различни среди от българската общественост, бизнесмени, културни дейци, представители на медиите, студенти, политически и икономически наблюдатели и анализатори, икономисти, научни и културни дейци от различни сфери.
КМГ ще изготви видеоклипове с изказванията на всички участници, направили презентации по време на дискусионния форум.
