Как без вълшебна пръчица най-бедният район в Китай стана един от най-богатите
Колко екзотично звучи идеята да си изкараме отпуската в Китай или на Хавайте? Вероятно и най-големите авантюристи не са си представяли възможността да се пекат или разхождат на Хавайте, докато са в Китай или, докато са в Поднебесната империя да имат чувството, че са на топъл и слънчев остров…
Някои политици използват периода от 30 години да развият дадена територия. И това време е напълно достатъчно. Докато ние сме заети да разваляме всичко, което имаме година след година, на азиатския континент градят – ден подир ден.
Хайнан официално е обявен за провинция през 1979 г. В онзи момент районът е изключително беден и местните се прехранват предимно с риболов. От 1988 г. правителството решава да развие мястото, заедно с прилежащите му острови. Днес вече се говори за “китайските Хавай” и е една от най-развитите и богати части на страната.
Въпреки че има много хотели, в никакъв случай не можем да твърдим, че е презастроено. Има достатъчно място за всичко, но най-вече – за пълноценна почивка през деня или забавление по време на нощния живот, когато по улиците излизат сякаш повече хора. Млади и стари се разхождат по брега или танцуват под звуците на приятна музика. На този етап туристите са предимно китайци, но желанието на управляващите е да се привлекат повече чужденци от цял свят.
Освен Саня, Западния остров и др., които привличат с белия и мек пясък, дълга плажна ивица и чиста вода, гостите могат да се насладят и на мистерията на “Янода” или дъждовната гора. Буквално “Янода” означава “Едно, две, три”, но местните го използват и за поздрав, приветствайки посетителите. Размахвайки два пръста във въздуха и с голяма усмивка, буквално на всеки две минути, дори по-малко, се чува глас, казвайки „Янода“. Билетът струва приблизително 40 лв., но гледката и изживяването си заслужават. Там се намира и дървото с най-гладката кора и високо над 10 м., което в миналото е служило за изпитание до каква степен момчето заслужава любимата си. Ако успеело да изкачи дървото – се подготвяла сватба, ако ли не – не. Много от посетителите се чудят дали днес ще се намерят такива смелчаци…
Интересно е да се види как повечето дървета и растения имат табелки, на които е означено дали са отровни или не. Все пак гидът е длъжен да предупреди – „Стойте по-далече, защото секунда невнимание…“
Като в типична дъждовна гора, както грее слънце, изведнъж започва да вали, но за кратко и после отново се появява слънцето.
Тъй като никога нищо не е съвършено, недостатъкът е, че хората не говорят чужди езици. Това, разбира се, не може да развали почивката на авантюристите, отишли да изпитат адреналина на стъкления мост, на който малцина успяват да запазят самообладание (особено на мястото, където строителите са решили да се пошегуват и са сложили плочка, даваща измамното усещане, че стъклото се напуква) или някои от другите екстремни атракции. Но това е и мястото, където човек, стига да иска, може да преодолее страха си.
За най-малките гости са направени специални фигури на динозаври, които се подават зад гъстата растителност. Това е малко шокиращо, защото няма данни те да са обитавали това място, но децата са искрено впечатлени и доволни.
Ботаническата градина е друго привлекателно място. Макар да не е с размерите на дъждовната гора, все пак, за да се види цялата, е необходимо да се обиколи със специално предвидено влакче. Тук входът да е по-евтин – около 20 лв.
Чужденците не бива да се стряскат при вида на продавач на сладолед, който е… робот. Умело приготвя поръчката и я подава на клиента. Плащането, разбира се, става с помощта на телефон, защото все по-засилваща се е тенденцията хартиените пари да изчезнат и да се плаща само онлайн.
Екзотични храни и напитки, някои плодове за пръв път се виждат през живота, а вместо минерална вода, обикновено в заведенията сервират вода от кокосов орех. А те изобилстват в Хайнан. И се използват също така и за приготвяне на десерти от месестата част вътре. Докато човек ги яде забравя, че му липсва шоколадът (тук не се консумира много) и се потапя в една нова действителност, досущ като в приказките. Но тази е по-хубава, защото е… истинска!
И тъкмо, когато си мислим, че няма какво повече да ни предложи Хайнан, се оказва, че управляващите имат нови планове, които вече осъществяват. Детски градини, училища, университети, компании, разработващи различни технологии… И винаги са отворени за съвети. Винаги питат: „Какво още да направим?“ Сякаш са постигнали малко… И са готови да споделят опита си, защото, както самите те казват: „Някои от нас са пътували в чужбина. Гледали сме какво правят там и после сме разработвали идеята, така че да е приложима у нас.“
А на нас ни остава да стискаме палци министрите на туризма или поне туристическите агенции да си стиснат ръцете, защото тази дестинация все още не е станала „мястото, където всички ходят“ и наистина предлага неповторимо изживяване. Защо са ни Малдивите, Сейшелите или истинските Хавай, когато можем да се насладим на такива, но… с китайски характеристики?
