Ваня Григорова: София се нуждае от стопанин, а не от търговец

– На какво казвате „не“ и на какво „да“, госпожо Григорова?
– „Не“ на оттеглянето на общината от публичните дейности, които са в интерес на мнозинството от гражданите. „Не“ на формирането на печалби там, където би трябвало дейностите да са по-скоро със социален характер. И „да“ на преобръщането на модела, на прекратяване на порочните практики на отказ от управление чрез концесиониране, приватизиране и аутсорсинг. Основната философия на коалицията и на мен в частност е да върнем ролята на общината като отговорен управляващ. Столична община вече не е стопанин, а е по-скоро търговец, през последните над 30 години кметът не управлява и се е отказал от възможността да прави живота на софиянци по-удобен и по-социален.
– В последните десетилетия софиянци гласуват за десен кандидат. Защо мислите, че сега ще подкрепят ляв, тоест вас?
– Ако някой разглежда столицата като партиен резерват, това си е негов проблем. Отдавна мина времето на запазените територии. София не е нито синя, нито червена, нито оранжева или пембена. София е пъстра и шарена, тя е за всички.
Конкретно за дясното смятам, че то се компрометира със сглобката след парламентарните избори. Всички помним как симулираха борба помежду си – ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, след което се прегърнаха и сега управляват заедно, макар че се наричат некоалиция и сглобка. Хората вече се отвратиха от това политическо лицемерие и търсят човек, който ходи по техните улици, спъва се в административните и законовите бариери, които и те срещат, изобщо има техните проблеми. В същото време е човек с опит и дълги години отстоява позиции по ключови теми за обществото. Смятам, че сега е времето и може да се преобърне моделът.
– Родена сте в София, но сега я обикаляте много и навсякъде – какво ви изненада?
– Не бих казала, че нещо ме е изненадало, всички софиянци добре познаваме състоянието на столицата. Когато обаче видиш с очите си някои безобразия, няма как да не се възмутиш. Например наличието на частни улици в „Кръстова вада“. Това е безобразно! В „Манастирски ливади“ за пореден път хората показаха, че нямат възможност дори да се движат по улиците, липсват достатъчно детски градини, училища. Това е илюстрация на политиката, която се води в момента. Столична община дава възможност да се строят билдинги, които затрудняват движението на въздуха. София е с такова географско разположение, че градът винаги ще бъде мръсен, ако няма зелени коридори – свободни зелени площи, през които минава свеж въздух. Но вече 30 години много интензивно са застрояват тези коридори. Бяхме в Зона Б-19 и видяхме, че общинският терен пред съществуващ блок е продаден и на мястото е планирана шестетажна сграда. Първо, ще бъде завзето зеленото пространство, второ – към новото строителство е придадена улица, което ще пречи на пожарна и линейка при нужда да стигнат до стария блок. Освен това се оказва, че там почвата е нестабилна, тинеста и когато започне да се строи, основите на съседния блок ще бъдат подкопани. Ето, това е резултат на цялостната политика, която се води в Столична община през последните десетилетия – политика на разпродажба и на далавера.
– Казахте, че общината в последните години е работила като агенция за недвижими имоти. Защо мислите така?
– Не само през последните години. Нека да припомним модела „Софиянски“, свързан с приватизация и концесии, който после преля в модела „ГЕРБ“ първо при господин Борисов, а след това – при г-жа Фандъкова. Тя има за какво и да бъде поздравена, но цялостната философия на оттегляне на общината от публичното беше продължена и в нейното управление. Госпожа Фандъкова беше казала, че ще върне в общински ръце сметопочистването. Вместо това част от районите, обслужвани от общинското предприятие „Чистота – Искър“, бяха дадени отново на частни компании. Трябваше да се върне в общината водоснабдяването, но за съжаление, в края на август тази година г-жа Фандъкова подписа удължаване на договора с „Веолия“, концесионера на „Софийска вода“. Нямам съмнение, че ако изхождаме от интереса на гражданите, ще намерим мнозинство в общинския съвет, така че да направим това, за което говоря през последните два месеца – това е социалната визия за управление на един град и на една държава. Ще ви дам за пример Троян, където развиват дори общинска стопанска дейност. Това е първата община, регистрирана като земеделски производител. Около града има градини, където се отглеждат плодове и зеленчуци. Продукцията се ползва в детските градини и училища, за да може децата да имат свежа храна. На редовия софиянец вероятно ще му прозвучи като фантастика, но подобно нещо освен в редица европейски държави, вече го има и тук, в България. Смятам, че вече няма място за концесии и приватизация, София има нужда от стопанин, а не от търговец.
– Смятате, че трябва да се приключи с концесиите за почистването и водоснабдяването и тези дейности да се управляват от общината?
– Това го смятат очевидно и част от десните представителите в общината, но поради различни интереси, а опасявам се и поради значителен натиск, така и не се случва. Но озеленяването и осветлението на улиците също са в частни ръце. Преди малко повече от 10 години е приключена дейността на общинско предприятие, което е имало разсадници и е отглеждало всички растения за озеленяването. Сега те се купуват на цени три-четири пъти по-високи, отколкото, ако са собствено производство. Изисква се воля да не дадеш 5 милиона лева за един проект за озеленяване, така както е сега, а да платиш само 2 милиона. Пък разликата от 3 милиона да я ползваш за децата в градините, училищата, за спортни дейности. София скоро ще бъде европейска столица на спорта, а за тази дейност се отделя изключително малко средства.
– Решим ли е проблемът с недостига на места в детските градини и яслите?
– Категорично е решим, но е въпрос на прогнозиране и на планиране. Повече от 10 години има недостиг от 10 000 места. Трябва да се погледне колко деца ще започнат в детска градина, колко са за ясли. Малко се коментира, но по-големият проблем всъщност са детските ясли. Въпросът може да се реши чрез засилено застрояване. Аз не приемам идеи да се адаптират съществуващи сгради и стаи и там да наблъскаме децата. Не! Има критерии, има изисквания към сградите, които ще се ползва – трябва да разполагат с дворове, където децата да се разхождат и да си играят. Не може, както предлага единият от моите опоненти, да затворим залите за хазарт и да отворим там детски градини. Това е безобразно изказване! За техните деца – платени, частни и скъпи детски заведения и училища, а за всички останали – бивши казина. Не, не става така!
– Цените на имотите в София са вече непостижими за едно младо семейство със средни доходи. Наемите растат. Има ли изход?
– Повече от три десетилетия няма никаква общинска жилищна политика. Преди 1989 г. всяка година в експлоатация са пускани между 10 и 12 000 жилища, а сега общо в столицата са 8500, защото не се изграждат нови. Когато общината продаде терен, за да се строи блок, трябва да настоява по-значителен дял от жилищата в него да бъдат за нуждите на столичани. Ако се развива общинска жилищна политика ще се регулират и свободните наеми, изобщо пазарът на имоти. В момента имаме над 30 процента празни жилища в София, но апетитите на строителните предприемачи са всеобхватни. Защо вместо да презастрояваме града с жилища, които стоят празни, не ангажираме строителните компании да извършват саниране, което също ще им носи приходи. Да, няма да са толкова огромни печалбите, но нали в крайна сметка трябва да се постигне някакъв баланс в обществото. Виена е пример с огромния дял общински жилища, чрез които се регулират и наемите. Но така по-лесно ще се привличат и кадри, толкова необходими в София. В градския транспорт има недостиг на специалисти, затварят се ДКЦ-а, защото няма лекари и медицински сестри както е в „Орландовци“ например. А можем да привлечем хора само ако им дадем възможност да се преместят заедно със семействата си в общинско жилище.
– Ако станете кмет, какво е първото нещо, което ще направите?
– Първото е преглед на досегашните договори за концесии и приватизации, за да видим къде има слабости. Договорът на „Софийска вода“ беше удължен, но през това време общината трябва да укрепи управленския си капацитет, защото вече е загубено умението да управлява този сектор. Трябва да подготвим общината да се върне в ролята си на отговорен управник.