Сара Вагенкнехт – новият ляв лидер на Германия, а може би и на Европа!?
Трета по популярност сред немските политици, тя е критик на антируските санкции и проукраинската политика на Берлин
Сара Вагенкнехт е смятана за третата най-популярна политическа фигура сред германските избиратели. Доказателството е, че освен членовете на правителството, тя е единственият германски политик, който е донякъде известен в Италия.
Член е на Линке, лявата партия, считана за най-радикалната сред тези, които са способни да получат представителство и да влязат в парламентарни мнозинства както на федерално ниво, така и в отделните провинции.
Личност, колкото известна, толкова и конфликтна, в разрив със старата си партия, тя изглежда е на път да направи революция в германския електорален пейзаж, като основе нова партия.
Според социологическо проучване, публикувано в авторитетното периодично издание Frankfurt Allgemeine Zeitung, 27 % от германците биха могли да си представят, че ще гласуват за такава нова партия. Тази цифра, предоставена от изследователския институт Insa за „Bild am Sonntag“, е потвърдена от подобно проучване на YouGov, според което почти всеки трети избирател (29 %) в източната част на Германия – която е едновременно крепост на Линке и сцена на най-големия възход на AFD, партията, смятана за дясноекстремистка – би могъл да гласува за новата партия на Вагенкнехт. На Запад те биха били „само“ 19%. Което вече е невероятен мираж за малките партии, конотирани като антикапиталистически на целия Запад.
Подобни цифри трябва да се приемат с внимание: предизборните проучвания са особено ненадеждни по отношение на дебютиращи партии или партии, които може да не преодолеят препятствията: средният избирател се страхува от „разпиляване на гласа“ и затова много пъти реалната електорална подкрепа трябва да се съобразява със страха да види победата на това, което се възприема като „по-голямо зло“, гласувайки за „по-малкото зло“. Но кое е по-малкото зло днес?
Контекстът изглежда благоприятен. През последната година и половина Вагенкнехт се позиционира като остър критик на проукраинската политика на федералното правителство и енергийните санкции срещу Русия.
Контекстът изглежда благоприятен. През последната година и половина Вагенкнехт се позиционира като остър критик на проукраинската политика на федералното правителство и енергийните санкции срещу Русия.
В предишни години като представител на Линке тя засипваше тогавашния канцлер Меркел с критики за политиката на строги икономии и справянето с европейската дългова криза. Една от бурните ѝ речи срещу правителството през 2014 г. стана много известна в социалните мрежи, субтитрирана на няколко езика.
Но в сравнение с класическото позициониране на радикалната левица тя все повече се разграничава, с по-рестриктивни позиции спрямо имиграцията и по-малко посветени на екологичния преход, като се фокусира върху класовата перспектива, насочена към подчинените класи, и отхвърля подсладения проевропейски идеализъм.
През 2018 г. Сара, заедно с родения в Италия неин колега Фабио Де Маси (който на една среща в Италия беше описал германските Зелени като „либерална партия, която се занимава с рециклиране“), основа движение, близко до нейните идеи, наречено Aufstehen (чието значение звучи малко като „Да се изправим“), загрижено за възхода на крайната десница и желаещо да възстанови връзката с работническите и онеправданите класи. Но и двамата депутати остават в Линке, а Вагенкнехт напуска ръководството на движението през следващата година, изоставяйки перспективата за изграждане на каквато и да е политическа субектност, за да се посвети на нещо друго, например на писане на нехудожествена литература. Книгата й „Срещу неолибералната левица“ остава начело на класациите за нехудожествена литература.
Този път те изглежда са пристигнали. Де Маси напусна Линке в края на 2022 г., а FAZ съобщава за процедура по изключване на Вагенкнехт. Която изглежда не полага особени усилия да остане: през последните месеци се появиха слухове за издигането на нова партия – вероятно ориентирана към участие в европейските избори през 2024 г. Германската преса съобщава, че в понеделник, 23 октомври, на пресконференция е било поставено началото на Bundnis Sarah Wagenknecht – сдружение, което има явна цел да основе нов политически субект.
Европейският и националният контекст обясняват това активизиране. Подкрепата за Украйна и политиката на санкции, решително прокарвана от Европейската комисия, бяха основната политическа тема през последната година и половина.
Междувременно популярността на коалицията спадна до най-ниското си ниво от федералните избори насам. СДПГ (сега с 16%) и СвДП (5%) отново загубиха подкрепа, а Зелените остават на ниво от 13%. Това означава, че само един от всеки трима избиратели все още би избрал една от правителствените партии. На федералните избори преди две години този процент беше 52%. А недоволството от правителството като цяло също достига безпрецедентни нива. По данни на Insa 71% от германците в Германия са недоволни от настоящата коалиция, а само 24% са доволни.
Причините не са просто идеалистични. Миналата година, Германия отбеляза търговски дефицит – явление, нечувано от началото на 90-те години на миналия век. През 2023 г., след две последователни тримесечия без растеж, правителството хвърли кърпата и трябваше да признае спад на БВП от -0,4% за годината. Градът, който някога беше представян като „локомотива на Европа“ и сочен за модел („да направим като германците“, помните ли?), отбелязва спад на икономическите си показатели и е подложен на разрушителни процеси. И не е нужно да си икономически гений, за да видиш връзката с поскъпването на енергийните стоки заради санкциите срещу Руската федерация и саботажа на „Северен поток“ – газопровода, който снабдява Германия. Европейската комисия пише в своята икономическа прогноза:
„През второто тримесечие на 2023 г. германската икономика отбеляза стагнация, след като през първото тримесечие реалният БВП спадна с 0,1 %. И за двете тримесечия растежът беше значително по-слаб от очакваното. През първата половина на 2023 г. загубата на реални заплати продължи да тежи на частното потребление. Освен това слабата динамика на външното търсене доведе до скромен износ. Публичното потребление намаля през първото тримесечие. От януари 2023 г. показателите за доверието в производствения сектор бележат низходяща тенденция. Това беше особено силно изразено в енергоемките отрасли. Там шокът в цените на енергията, последвал войната в Украйна, се отрази особено силно. Дори и след отшумяването на този шок нивата на енергийните цени останаха високи в сравнение с местата на производство в други страни, особено извън Европа, което оказа отрицателно въздействие върху конкурентоспособността.“
Не е твърде изненадващо, че в контраст с електоралния срив на мнозинството на Шолц, най-много се възползва дясната партия Алтернатива за Германия (AFD). Тази партия, след като дебютира с анти-евро позиции, но с по-скоро либерален профил, се насочи към радикално противопоставяне на имиграцията, поради което е заклеймена като ксенофобска и изключена от съюзи с истаблишмънта на християнсоциалната десница. Позициониране, което, след като я изстреля над двуцифреното число, изглеждаше като задънена улица, възпрепятстваща по-нататъшния напредък. Докато фалитът на правителството на Шолц не определи условията за истински електорален пробив, AFD с вятър в платната си, се движи не само над 12% в социологическите проучвания, но и към 20% в някои провинции.
След като показа силна опозиция на анти Ковид политиките, AFD се противопоставя решително на подкрепата за Украйна, жънейки консенсус от традиционните партии, обвинявани в сервилно – всъщност бунтарско – отношение към антируската политика на САЩ и НАТО. В този контекст не е толкова фантастично да си представим политическо предложение за подобно оспорване на доминиращите политики със социалистически ориентиран политически знак. Ще видим дали именно така Вагенкнехт ще се справи със ситуацията; европейците са зад ъгъла и кризата хапе. Повече от всякога.
Със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ
