Превръща ли се Израел в пълноправна диктатура?

През седмиците след 7 октомври в израелското общество нямаше място за несъгласие. Центровете за задържане бързо се пълнят с хора, които проявяват и най-малка съпротива.

Ето някои сцени от израелската диктатура.

На 18 октомври, след масовото убийство в баптистката болница в Газа, Херак Хайфа призова за демонстрация.  Полицията обяви предварително пред еврейските медии, че няма да допусне никаква демонстрация срещу войната и ще действа „със сила“. В определения час пристигнах на „Площада на затворниците“ с няколко знамена, увити под мишница. Преди да пристигна там, забелязах, че полицията е разположена по цялата дължина на немската колония. На самия площад имаше повече от сто полицаи.

Седях спокойно на един бетонен парапет отстрани на пътя, между полицията и голяма група журналисти, дошли да отразяват акцията, а знамената се търкаляха между краката ми. Тъй като полицаите се бяха разсеяли, аз тихо разгънах наполовина свитите знамена и всички журналисти се възползваха от възможността да направят бързи снимки на най-горното знаме. На него пишеше „Това е геноцид!“ на английски език.

Една жена седна близо до мен и взе първото знаме, все още полусвито. Вторият се появи наполовина: „Спрете пожара сега!“ на иврит. Само няколко секунди преди двамата да бъдем насилствено отведени от полицията. Трети човек, който извика „защо правите това?“, също беше насилствено задържан.

На демонстрацията дойдоха около сто души. Те не се осмелиха да влязат на площада, не носеха знамена и не се осмелиха да викат лозунги. Но въпреки това бяха нападнати от полицията, която им нареди да се разпръснат. Много хора бяха ударени и ранени от полицейското насилие; две жени бяха сериозно ранени и се нуждаеха от лечение в болница. Недемонстрантите се опитаха да отстояват позициите си, като при всяко нападение се оттегляха на няколко метра. Когато се опитаха да пеят заедно, те бързо бяха заглушени от особено жестока атака. Една жена, която извика на полицията „Не се страхуваме“, беше незабавно насилствено задържана. Палестински журналист, който снимаше полицейското насилие, също беше задържан. Едностранната конфронтация продължи почти два часа, преди тълпата да се разпръсне.

Друга жена, палестинска лекарка, пътувала към Хайфа, когато полицията спряла колата й на магистралата, на около 10 км. Тя била обвинена, че възнамерява да се присъедини към демонстрацията на „Херак“, но отхвърлила обвинението. Въпреки това била задържана, като оставила колата на крайпътната улица.

Шестимата, четири жени и двама мъже, бяхме разпитвани от полицията в Хайфа до 1:00 ч. през нощта и прекарахме нощта в килиите за задържане. На сутринта ни беше казано, че ще бъдем отведени „в съда“, но вместо това бяхме отведени в центъра за задържане в Джелеме (Кишон). Научихме, че поради „извънредната ситуация“ няма да се явим в съда физически, а ще присъстваме само по Skype. Полицията поиска да отложи задържането ни с пет дни. Съдията реши, че въпреки сериозните подозрения срещу нас, можем да бъдем освободени под гаранция.

Същата вечер, 18 октомври, полицията разпръсна и бдение в знак на солидарност с народа на Газа в палестинския град Тайибе, близо до Тел Авив. Те нападнаха протестиращите, като ги пребиха с палки. Един от протестиращите беше хоспитализиран, а двама бяха задържани.

Демонстрация в Ум ал Фахм

Единствената антивоенна демонстрация, за която знам, че се е състояла в рамките на зелената линия, която трябва да маркира границите на „демократичен Израел“, през първите 20 дни от „особената ситуация“, се проведе в Ум ал Фахм в четвъртък, 19 октомври. Ум ал Фахм е гъстонаселен, хълмист палестински град с големи традиции в борбата и полицията обикновено не се намесва в каквото и да се случва по вътрешните му улици.

Градът е по-голям от Херак Хайфа и има по-дълбоки корени, като първоначално призова за демонстрация на 17 октомври. Но след призива Шабак заплаши централните активисти на Херак и те отмениха демонстрацията. Поканата за 19 октомври беше публикувана под името на неизвестния дотогава „Херак за Газа“.

Демонстрантите се събраха на определеното място и тъй като забелязаха силното полицейско присъствие около града, се ограничиха да маршируват по тесните му улички. Стотици хора се присъединиха към шествието, изразявайки гнева си от израелските атаки и солидарността си с народа на Газа, но внимавайки да не използват изрази, които биха могли да бъдат обявени за незаконни.

Точно когато завършиха шествието и един от организаторите поздрави всички за участието им в мирна демонстрация без никакви безредици, те внезапно бяха обградени от всички страни от фаланга от полицаи за борба с безредиците и „граничари“, които ги нападнаха без никакво предупреждение. При това нападение бяха арестувани дванадесет души, сред които и палестински журналист.

В петък сутринта чакахме задържаните в съда в Хайфа. Всъщност знаехме, че задържаните няма да бъдат доведени в съда, но чакахме заедно със семействата им и адвокатите им за заседанието по предварителното задържане. Задържаните бяха задържани в затвора Мегидо, който се използва предимно за „задържани за сигурност“ от Западния бряг, много от тях под административен арест, но сега бързо се пълни с вълна от задържани за свободата на изразяване от Палестина през 1948 г.

Охраната на затвора в Мегидо не успява да активира приложението на Skype, за да даде възможност на задържаните да „присъстват“ на изслушването до 15:00 часа. Съдията предложи изслушванията да се провеждат по WhatsApp, но адвокатите отказаха, като обясниха, наред с други причини, че искат съдията да види следите от побой по лицата и телата на задържаните. В 15:30 ч. съдията обяви, че тъй като наближава Велика събота, тя задържа всички под стража, без да провежда изслушване, до съботната вечер.

И  двата града  призоваха своите поддръжници да дойдат в събота вечер в съда в Хайфа, за да подкрепят семействата на задържаните. Това не беше демонстрация, а силен израз на солидарност, като около двеста души се събраха около съда в продължение на часове. Само двама души от семейството на всеки задържан бяха допуснати да влязат.

Изслушването най-накрая започна около 1:00 ч. в неделя. След дълги обсъждания всички задържани, с изключение на двама, бяха освободени под гаранция. Двама от задържаните, които полицията считаше за „организатори“ – адвокат и лекар, бяха обвинени в „подкрепа на тероризма“, въпреки че самата полиция не можеше да посочи нито едно конкретно действие или произнасяне, което да изразява тази подкрепа. В неделя сутринта те бяха задържани, а в сряда, 25 октомври, отново бяха задържани.

В неделя сутринта, в 5:55 ч., след приключване на изслушването, около тридесет от нас, които бяхме изтърпели дългата безсънна нощ, се събрахме на входа на съда, за да благодарим и аплодираме нашия адвокатски екип. Екипът, който се бори през цялата нощ, беше ръководен от адвокат Хасан Джабарин, ръководител на центъра „Адала“, и включваше около 20 адвокати и помощници от „Адала“ и няколко други асоциации, както и доброволци. Когато съдебната охрана ни забеляза да се събираме на входа, тя повика подкрепление от въоръжени полицаи.

Бдението на жените в черно е разпръснато

Жените в черно в Хайфа провеждат „антиокупационно“ бдение всеки петък, откакто се помня, може би от 40 или повече години. В петък, 13 октомври, тъй като нямаше друг начин да изразя несъгласието си с войната, се присъединих към тях. Стояхме тихо на бахайския кръг в немската колония, около 20 души, предимно възрастни еврейски жени. Аз държах плакат с надпис „Не на отмъщението, за размяна на затворници“, което беше най-радикалният възможен избор.

Скоро дойде полицията и обясни, че „поради ситуацията“ не се разрешават никакви политически демонстрации. Когато организаторите се опитаха да спорят с тях, те просто насила взеха плакатите от ръцете ни и ги конфискуваха заедно с лежащите на земята знамена. Докато седяхме без знамена, полицията поиска да се разпръснем. Ние демонстративно останахме, а те най-накрая се оттеглиха и ни охраняваха от другата страна на улицата, докато не измина целият час, определен за бдението.

През следващите седмици организаторите поискаха да ограничим съдържанието на плакатите, за да не провокираме еврейската общественост или полицията, само до два лозунга:

– На първо място, размяна на затворници

– Хайфа – домът на всички нас, евреи и араби

Без призив поне за прекратяване на огъня. Това ми се струваше безсмислено.

Арабско-еврейска среща срещу войната

Висшият комитет за последващи действия на арабската общественост, който обединява всички политически партии, представляващи палестинците от 1948 г., се опита да поеме инициативата за създаване на единство с еврейските активисти срещу войната. Те свикват публична среща в затворена зала в Хайфа, която трябва да се проведе в четвъртък, 26 октомври. В призива си те изразиха съжаление за страданията на цивилното население от двете страни на границата с Ивицата Газа.

Днес обаче беше обявено, че дори тази дейност ще бъде предотвратена от полицията. Очевидно поради липса на каквито и да било правни основания полицията е намерила „меката точка“ сред собствениците на залата, в която трябваше да се проведе срещата. Те ги заплашиха, че ако срещата се състои, ще затворят залата им за дълго време.

Пълна диктатура

В момента в рамките на „зелената линия“ има много малко палестинска, демократична или подкрепяща мира политическа дейност. Но центровете за задържане се пълнят бързо с хора, които са преследвани по някаква или никаква причина. Итамар Бен-Гвир бързо мобилизира и въоръжава стотици местни милиции, които да служат като бдителни служители, за да контролират всяко палестинско несъгласие. Фашистки тълпи преследват дисиденти в социалните медии, а понякога и по улиците.

Надявам се да остана свободен и в безопасност, за да мога да отразя повече от това.

Когато беше създадено последното правителство на Нетаняху – Бен-Гвир, те гордо се нарекоха пълноправно правителство. Сега, при пълното публично единство между всички ционистки партии за унищожаването на Газа, те могат да се гордеят с много по-голямо постижение – превръщането на Израел в пълноправна диктатура.