За какво ще гласуваме в неделя
Ние ще гласуваме срещу това да ни запушват устите, да ни подменят вота, след като сме ги избрали, за да правят пари на наш гръб, да ни правят на маймуни, да се хилят като идиоти заради това, че са ни излъгали. За това хората да бъдат преди печалбите!
Във филма “Хавана” на Сидни Полак има една сцена към края, в която висшето общество на режима на Батиста се е събрало на коледно тържество, когато внезапно им съобщават, че диктаторът е избягал. Цялата лъскава публика, която довчера е мислела, че Куба е в краката й, също се разбягва.
До Коледа има по-малко от два месеца.
Ако още не сте разбрали, ние вече не гласуваме просто за кмет на София. Ние дори вече не избираме между кандидатите Ваня Григорова и Васил Терзиев. Нещата излязоха от контрол, както е напълно очаквано да се случи в система, която е разбалансирана.
И далеч не става дума само за България. Защото тъкмо когато плутокрацията в световен мащаб започва да се тресе под напора на промените, в България, по традиция със закъснение, местният й аналог си мисли, че идва окончателно на власт в образа на Васил Терзиев. Ние ще гласуваме в неделя срещу това. Не срещу десницата, която за някои е левица. Ние ще гласуваме срещу това да ни запушват с пари устите, да ни подменят вота, след като сме ги избрали, за да правят пари, да ни правят на маймуни и да се хилят като идиоти заради това, че са ни излъгали. За това хората да бъдат преди печалбите. Оттук следват много неща.
В неделя ще гласуваме срещу “сглобката”, като символ на подигравката с волята на избирателя. Ще гласуваме срещу това подчинението на чуждата воля, да бъде представяно за външна политика на страната. Нашият избор ще има своите последици. Падането на “сглобката” ще свали значително риска да ни забъркат във война и после да избягат, а нас да ни оставят в лайната, забъркани от тях.
Не, това не са парламентарни избори. Това ще бъде вот на недоверие на шайката компрадори във властта. И още в неделя ще гласуваме, за да се изправим: – срещу това, което беше; – срещу отровния змийски език на една особа; – срещу двуличието в политиката; – срещу шарлатанията; – срещу тeзи, които ни презират; – срещу расизма; – срещу подмяната на волята ни; – срещу глупостта на Кирил Петков; – срещу некадърността на Асен Василев; – срещу притворството на Николай Денков; – срещу предателството им.
В неделя гласуваме, за да покажем, че тук не е Хаити, Кенет.
Ваня Григорова не може да изпълни нито едно от горните неща. Но ние можем, гласувайки за нея. Преди месец тръгнахме от Малашевци (с гробището му) и преди седмица минахме през “Надежда”-та. Сега пътуваме към “Свобода”-та. Все с автобус 86. Но без вас, неговия двигател, той няма сам да стигне до крайната си точка. Вдигнете си пак задниците в неделя, отидете да гласувате. Все още не са ви го забранили!
Да се върнем към началото на текста. Неофициалният химн на изтормозената от местната “сглобка” Южна Америка гласи: “Обединеният народ никога не може да бъде победен”.