Генерал Димитър Стоянов – човек и държавник

На 7 ноември се навършват 95 години от рождението на генерал-полковник Димитър Стоянов. Той ръководи Министерството на вътрешните работи в периода между април 1973 година и декември 1988 година. Роден в Стражица през 1928 година, той произхожда от семейство, активно участващо в антифашистката съпротива, жертва на фашисткото беззаконие е и родният баща на Димитър Стоянов – убит е през пролетта на 1944 г. като ятак на Горнооряховския партизански отряд.

Димитър Стоянов членува в Работническия младежки съюз от 1943 г., завършва Гимназия в родната Стражица, а по-късно и история в Софийския университет и през 70-те години специализира в Москва в сферата на неговите отговорности на вътрешен министър.

Активен участник в бригадирското и младежкото движение, ръководи Комсомола в Горна Оряховица и Велико Търново, избиран е за секретар на неговия Централен комитет. От 1961 е секретар, а от 1971 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново. Избиран е за народен представител в четири мандата на българския парламент от 1971 до 1990 г. Кандидат-член от 1962 г. на ЦК на БКП, а от 1976 г. до 1989 е член на ЦК на БКП. От 1973 – 1988 е вътрешен министър. През 1984 г. е избран и за кандидат-член на Политбюро, а от 1988 – 1989 г. е член на Политбюро и секретар на Централния комитет на БКП с ресор “Организационни въпроси”. В същия период е и член на Държавния съвет. Има военно звание “Генерал-полковник”, носител на висшите звания “Герой на Народна република България”, на високи ордени, сред които “13 века България” и “Георги Димитров”.

До сетните си дни остава верен на лявата идея и мечтата за социално справедливо общество.

Автор е на книгата “Заплахата”, посветена на темата за великодържавния национализъм и дейността на турското разузнаване срещу нашата страна, претърпяла две издания.

Ген. Стоянов умира на 7 декември 1999 г. Почитта си към него и спомените си, приятели, колеги и съратници изразяват в книгите “По пътя на идеала” и “Димитър Стоянов – Човекът и държавникът”.

Той е Почетен гражданин на община Стражица и е включен в книгата “Бележити стражичани”, защото в качеството и на техен съгражданин, но и на министър на вътрешните работи прави изключително много за преодоляването на щетите от катастрофалното земетресение в Стражица, случило се в края на 1986 година.

В памет на живота и делото на ген. Стоянов ЗЕМЯ ще публикува цикъл откъси от книгата “Димитър Стоянов – Човекът и държавникът”, които са авторски спомени на негови колеги от системата на МВР и водещи експерти в областта на националната сигурност.

НАЙ-ГРАДИВНОТО И ПЛОДОТВОРНО ВРЕМЕ В ИСТОРИЯТА НА МВР

Автор: Професор Бончо Асенов (1946), завършил е право, доктор по философия, доктор на науките, автор на 28 книги по проблеми на сигурността, религията и национализма, на четири книги с краеведски характер и на шест сборника с разкази. Бил е служител на Шесто управление на Държавна сигурност, преподавател във Висшия институт на МВР и във ВСУ „Черноризец Храбър”. Чел е лекции е Нов български университет и в ПУ „Паисий Хилендарски”. Член е на редакционните колегии на вестник „Нова Зора” и списание „Сигурност”.

Изминаха 95 години от рождението и 24 години от смъртта на Димитър Стоянов, комсомолски и партиен функционер, министър на вътрешните работи от април 1973 до декември 1988 г. Повечето от неговите съратници си отидоха от този свят. Те успяха през 2003 г., четири години след смъртта му и по повод 75 години от рождението му, да издадат книга със спомени за него, озаглавена „Димитър Стоянов по пътя на идеала”, в която изразиха своето уважение и преклонение към живота и делото му. Тогава ме помолиха да напиша и аз нещо за него. Отказах, защото това бяха все хора, с които е работил заедно и са го познавали добре. А аз през цялата ми служба в органите на МВР, от 1970 до 1992 г., съм се срещал лично с него само на едно събиране на една малка група от служители, на която той възложи задача да направи едно социологическо изследване в системата на МВР. Но подкрепих морално начинанието и на промоцията на книгата бях един от представилите я пред аудиторията.

Пет години след това, когато уважаваният от мен главен редактор на вестник „Нова Зора” Минчо Минчев ме помоли да напиша за вестника нещо за моя бивш министър по повод неговата 80-годишнина, не се поколебах нито за миг. Може да не съм бил лично до него, когато е ръководил Министерството на вътрешните работи. Но познавах духа, който той внесе в министерството, знаех резултатите от неговата работа като ръководител. А за един човек най-добре може да се съди по неговите дела. Излезе този материал във вестник „Нова Зора”, а моите размисли за делото на министър Стоянов повторих през 2018 г. във вестник „Земя” по повод неговата 90-годишнина. Тогава организирах и уважаваните от мен полковници Димитър Вандов и Тодор Ников (светла им памет) да напишат своите впечатления за живота и дейността на „нашия министър”, които бяха публикувани във вестниците „Дума” и „Земя”. Същите бяха включени в третото издание на неговата книга „Заплахата”, издадена през 2020 г. със съдействието на дъщеря му Ваня Стоянова.

Сега, в навечерието на 95-годишнината от рождението на министър Димитър Стоянов, ще повторя някои от моите размишления за него за читателите на настоящата книга.

Димитър Стоянов оглавяваше Министерството на вътрешните работи в продължение на 15 години и осем месеца. Той е министърът, който най-дълго е ръководил това министерство в следосвобожденска България. След него са Георги Цанков – девет години, Дико Диков – осем години, и Стефан Стамболов – седем години. Дори и този факт показва, че той е имал качества, които са успели да го задържат толкова години начело на това отговорно министерство. Отчитам и друг факт, че той е имал късмета да стои начело на министерството през едни от най-плодотворните за българския народ години на съвременна България. Това са седемдесетте и осемдесетте години, когато България бурно се развиваше и успя да се нареди сред 30-те страни в света с най-добри икономически показатели. Нямам намерение да цитирам статистически данни от развитието на България от Освобождението до наши дни, за да доказвам, че това са години не само на бързо икономическо и духовно развитие на българския народ, но и на непрекъснато повишаване на неговото благоденствие. Вече от позициите на злощастния преход може още по-уверено да се каже, че това са най-проспериращите за България години. Именно в условията на този икономически, духовен и културен подем ръководеното от Димитър Стоянов министерство изпълняваше, и то по един изключително успешен начин, основните задачи по защитата на националната сигурност и обществения ред. Ще посоча някои факти.

През този период политическото ни разузнаване в рамките на Първо главно управление се превръща в съвременна и модерна разузнавателна служба, която е готова да изпълнява и най-трудните задачи, които времето поставя. Изявяват се с пълна сила възможностите на структурите на разузнаването в Центъра и зад граница да събират информация, която да подпомага държавното ръководство в провежданата от него външна политика. Това е период, когато България засилва своето присъствие в международния живот и установява множество контакти със съседни и по-далечни страни. Тази активна външна политика, провеждана от ръководството на България, изисква достоверна и своевременна информация за тези от тях, с които тя установява и поддържа контакти. Като един от важните източници на информация за държавното ръководство се оформя външнополитическото ни разузнаване. За това важна роля има доверието на държавното ръководство в него и разбирането му, че всяко пренебрегване на разузнаването е погрешно. Според едно проучване, направено от израелските специални служби, българското политическо разузнаване по своята ефективност се нарежда в първата десетка на разузнавателните служби в света по това време.

Министерството на вътрешните работи подпомагаше най-ефективно икономическото развитие на България и изигра важна роля за повишаване благоденствието на българския народ през този период. Това съдействие на МВР се осъществяваше и от разузнаването, и от контраразузнаването, и от милицията. Именно по времето на Димитър Стоянов, през 1980 г., в рамките на Първо главно управление се създаде управление Научно-техническо разузнаване (НТР). Основната задача, поставена пред него, бе да подпомага развитието на българската промишленост, селско стопанство, наука и техника, като ги снабдява с достиженията на развитите страни в тези области. За тази цел то, преодолявайки наложените по това време ембаргови правила на КОКОМ, се добира и доставя оборудване и документация за онези производства, които според тогавашната стратегия имат решаващо значение за икономиката на България и формират значителна част от националния ни доход – изчислителна техника, микроелектроника, телекомуникации, производство на прецизни машини, производство на свръхчисти материали и химикали, фармация, микробиология, военна промишленост.

За периода 1981 – 1986 г., по оценка на потребителите, НТР е спестило на държавата около 900 милиона долара, които е трябвало да се похарчат, ако технологиите се закупуват. През 1985 г. България е номер едно сред страните от бившия социа­листически лагер по износ на електронно-изчислителна техника. Научно-техническото разузнаване осигурява чрез своята резидентура в Япония технология и оборудване за производство на магнитни дискове в ДЗУ, каквото в страните от социалистическия лагер няма. В началото на осемдесетте години фармацевтични­ят завод в Разград е реконструиран и се превръща в завод за антибиотици благодарение на пълната проектна документация, осигурена от научно-техническото разузнаване. То оказва зна­чителна помощ и в развитието и разцвета на битовата химия в България и открива пътя на българските химици към масовото производство на перилни препарати. Събраната информация от НТР запазва своето значение и досега. Все още има заводи и предприятия, които работят успешно благодарение на получена­та от него информация. В някои оценки на западни специалис­ти се говори, че българското научно-техническо разузнаване от този период по ефективност се нарежда след разузнаванията на САЩ, Съветския съюз и Израел.

Пак по времето на Димитър Стоянов се създаде още една мощна структура, която имаше за основна цел да защитава икономическата сигурност в страната и да подпомага нейното икономическо развитие. Това бе икономическото управление (известно още като управление IV), което от 1986 г. действа в рамките на Второ главно управление. Да споменем и ефективната дейност на икономическата милиция, която разкриваше и предотвратяваше престъпления в областта на икономиката. Към това трябва да прибавим и дейността на Шесто управление, което съвместно с други поделения на контраразузнаването и милицията пресичаше всякакви опити за корупция сред отговорни длъжностни лица.

Димитър Стоянов включи МВР по най-ефективен начин в стремежа на нашето общество за проспериращо духовно и културно развитие. В рамките на Първо главно управление се изгражда отдел XIV, занимаващ се с културно-историческо разузнаване, който издирва и придобива документи и материали, свързани с историята на българската държава, а също организира пропагандирането на българската история в съседни и по-далечни страни. В управление VI се изгражда специално звено за опазване на културно-историческите паметници и ценности и недопускане на нелегалното им изнасяне зад граница. В рамките на своите възможности МВР подпомогна и честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

По негово време се създава изключително ефективна контраразузнавателна служба, владееща до съвършенство средствата, методите и формите на контраразузнавателната дейност. Това бяха годините на Студената война, когато недоверието между съседни и по-далечни страни се изразяваше в шпионска и друга вредителска дейност. Българското контраразузнаване добре познаваше чуждите разузнавателни служби и техните резидентурни групи, работещи срещу България. Имаше добри агентурни и оперативно-технически позиции в чужди посолства, консулства, търговски представителства, агенции, международни организации, за които се знаеше, че се използват като прикритие за шпионска дейност. Стремеше се да не допусне използването на туристическия, културния, научния, спортния обмен за събиране на разузнавателна информация за страната ни. Контраразузнавателните служби бяха способни да провеждат и най-сложните технически мероприятия за подслушване и наблюдение на техните обекти. Не само в рамките на социалистическата общност, но и противниковите специалисти в областта на шпионажа признават, че в България е изградена добра в професионално отношение контраразузнавателна машина, с възможност да разкрива и неутрализира всякакви опити за провеждане на шпионска дейност. Десетки са шпионите на Турция и Гърция и други страни, разкрити през този период.

Под ръководството на Димитър Стоянов МВР се справяше успешно с най-важната задача, която обществото поставяше пред него -да разкрива, предотвратява и пресича престъпления и нарушения срещу националната сигурност и обществения ред. Нека сега изследователи, политолози, социолози да сравнят престъпността по времето на тези 16 години, когато Димитър Стоянов ръководеше Министерството на вътрешните работи, с които искате 16 години от т. нар. преход. Сравнението е невъзможно. Всички показатели са в негова полза. По това време за организирана престъпност въобще не можеше да се говори. Това отвличания с цел откуп, поръчкови убийства, трафик на хора не бяха известни. Тогава в страната имаше около 200 наркомани, водени на строг отчет в милицията, а сега са 200 хиляди. Всеки опит за корупция, включително и по високите етажи на властта, се пресичаше безмилостно. Нямаше ги тези ежедневни убийства, кражби, изнасилвания, измами, които сега притесняват българското население и с които почти привикнахме да живеем. Чужденците, които посещаваха България, освен на красотата на природата ни, на безплатното здравеопазване и образование ни завиждаха и за това, че живеем, без да познаваме ежедневния страх от престъпления. Дори и по време на така противоречивия и драматичен възродителен процес МВР осигури сигурността, обществения ред и спокойствието в страната и не допусна масови безредици, ексцесии и насилие, към които имаха склонност отделни екстремистки настроени лица от средите на българските турци. То разкри бързо авторите на терористичните актове в Пловдив и Варна през 1984 г. и във влака на гара Буново през 1985 г., своевременно осуети десетки други опити за терористично-диверсионни актове и по този начин не допусна разрастването на терористична вълна в страната. Това беше време не само на ниска престъпност, но и на висока разкриваемост на престъпленията, особено на тежките. И което бе по-важното, на бързо и справедливо наказание на тези, които престъпваха законите на страната. За това важна роля изигра създаването към МВР през 1979 г. на Главно следствено управление, в което работеха опитни служители с юридическо образование. През този период се хвърлиха много усилия и за повишаване на ефективността на пътната полиция. Благодарение на взетите мерки пътните произшествия рязко намаляха и смъртността по пътя стигна изключително ниско ниво.

За всичко това определени заслуги има и Димитър Стоянов като ръководител на МВР през този период. От моите позиции виждам няколко неща, които го издигнаха не само като авторитетен и уважаван ръководител на министерството, но и като най-успешния ръководител на МВР в съвременна България.

Той превърна професионализма в работата на минис­терството в най-необходимото условие за успешна борба с престъпността, независимо каква е тя – шпионство, тероризъм, убийства, кражби. За тази цел той заложи на първо място на приемствеността. Той запази старите кадри с богат опит, знаещи и можещи. Същевременно продължи процеса на назначаване на млади хора с висше образование, владеещи чужди езици, преминали солидна специална подготовка. Това съчетание позволяваше тези млади хора по-бързо да навлязат в работата и да се оформят като добри оперативни работници. Измежду тях започнаха да се издигат и ръководните кадри в министерството. Вероятно тази идея за приемствеността (и може би неговите пристрастия към историята) го накараха да започне създаването на музеи на МВР в центъра на София и по места и да се пишат историите на отделните поделения на МВР.

Димитър Стоянов издигна на ново равнище информационно-аналитичната работа в министерството. В тези звена започ­наха да се привличат най-добрите оперативни работници, хора с научни степени и звания, умеещи да прилагат съвременните методи на анализ. Той съсредоточи цялата дейност по това нап­равление в специално създадено Централно информационно организационно управление. Въведе компютърното обслужва­не в системата и информационните фондове на министерство­то започнаха да се систематизират в автоматизирани инфор­мационни системи. Вървеше се към създаването на интегрална автоматизирана система, която да обедини отделните системи на поделенията на МВР.

Имаше определена слабост към науката и техниката. Създадоха се няколко нови и се модернизираха съществуващите вече научни институти и центрове. Имаше стремеж да се влагат в оперативно-издирвателната дейност на министерството най-новите постижения от областта на науката и техниката. В тези институти израснаха и много научни кадри на министерството.

Димитър Стоянов обръщаше голямо внимание на подготовката и обучението на бъдещите и на младите служители на МВР. Успя да превърне Висшата специална школа на МВР във Висш институт на МВР, в който обучаваните курсанти получаваха висше юридическо или инженерно образование. Отделиха се средства за изграждане на модерен учебен корпус на института. Създаде се специален издателски отдел, издаваха се монографии, учебници, списания. Млади преподаватели и оперативни работници започнаха да защитават дисертации, да се хабилитират. Радееше оперативни работници да имат научни степени и звания.

Към всичко това трябва да споменем грижите, които се полагаха за служителите на министерството. По негово време се построиха няколко жилищни квартала специално за тях, като се обръщаше особено внимание да получават жилища многодетните семейства. Построиха се няколко почивни станции, модернизира се специализираната болница на министерството.

Димитър Стоянов държеше на строгото спазване на законите на страната от служителите на министерството. По негова инициатива се приеха няколко нормативни акта, които регулираха дейността на Държавна сигурност, милицията и противопожарната охрана, на следствието и затворите и т. н. Указ № 1467 на Държавния съвет относно дейността на

Държавна сигурност, приет през 1974 г., бе първият подобен нормативен акт, приет тогава в социалистическите страни.

Вероятно той е имал и други положителни управленски, организационни и лични качества, за да се задържи толкова години начело на МВР. Факт е, че той е един от малцината министри на МВР, които си отидоха от него без провали, без изпращане в „заслужена пенсия”, без назначаване на някаква синекурна работа. Още докато бе министър, той стана член на ЦК на БКП (1976) и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (януари 1984). От министерството той отиде на по-висша партийна работа – стана член на Политбюро, секретар на ЦК на БКП и член на Държавния съвет на България. Там го и завари 10 ноември 1989 г.

Много несправедливи хули и клевети се казаха по негов адрес след настъпилите промени в страната. Опитаха се да го съдят във връзка с възродителния процес. Той запази мъдро мълчание. Неговата защита във връзка с процеса беше книгата му „Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България”, която издаде през 1997 г., и в която разказва за опасностите за националната сигурност на България от проявите на турския и протурския национализъм. Започна да пише книга за своя живот и дейност, за годините, прекарани начело на МВР и в държавната и партийната йерархия, за настъпилите събития след 10 ноември. Смъртта го изпревари.

Някъде през лятото на 1994 г. му се обадих по телефона. Представих му се, той ми каза, че знае кой съм. Срещнахме се в Докторската градина, живееше наблизо. Разбрах, че е чел книгата ми „От Шесто за Шесто”, но не сподели впечатлението си за нея, а и аз не го попитах. Обясних му, че искам да пиша книга за възродителния процес, дали няма някакви материали и документи, които да използвам. Оказа се, че като отишъл на работа в Политбюро на комунистическата партия е оставил всичко в МВР и няма нищо при него. Казах му, че тази книга е моят начин да му помогна в процеса по възродителния процес. Отговорът беше: „Добре, но я напиши мъжки”. Не знам дали я хареса, когато излезе, но хора от неговия приближен кръг изразиха задоволство от нея. После разбрах, че той събира материали за антибългарската политика на Турция и една година след моята книга излезе неговата. В края на 1998 г., в една студена зимна привечер го срещнах пред партийната централа на БСП на „Позитано” 20. Спрях го, представих му се, каза ми, че не ме е забравил. Споделих му, че ще издам второ, допълнено издание на книгата „От Шесто за Шесто”. Оживи се и ми каза: „Виж какво, в първата си книга си малко краен в някои оценки. Аз те разбирам, такава беше обстановката тогава. Вече идва времето на по-реалистичната оценка на тези времена. Опитай се да погледнеш на събитията малко по-омекотено”. И леко приведен и явно уморен, се отдалечи в тъмнината. Книгата ми с допълнението излезе в началото на следващата година. Той си отиде обаче от този живот същата година. Не разбрах дали я е чел и дали е доволен от новото издание. Но си мисля, че може би си отиде преждевременно от този свят, защото посрещна тежко обвиненията и клеветите, които се казаха по негов адрес след промените, настъпили в България. И които не заслужаваше. Но той запази уважението и почитта на онези, които го познаваха. Сред тях бе и огромният колектив от служители на МВР, които министър Стоянов ръководеше през тези години.