Проф. Боян Дуранкев: Създадохме крива пазарна икономика, която доведе до модерно дивачество

Създадохме много крива пазарна икономика, в която човек е значим ако има повече пари, а не ако знае повече и може да даде мъдрости. Необходим е ход напред първо към духовността и културата, за да се промени модела на консуматорство, който е едно модерно дивачество и масово оглупяване. Ние вече усещаме, че новото начало се е родило, но още не го признаваме и не можем да му дадем име. 

Това каза в интервю за БТА проф. Боян Дуранкев, който представи в Икономическия университет във Варна своята нова книга „Златни мисли за бизнеса“. Тя съдържа максими и афоризми за мениджмънта, маркетинга, връзките с обществеността и рекламата. С изданието той се надява да промени представата на българите за бизнеса като за частник, който се опитва да произвежда нещо и да печели от него. Широкото световно разбиране за бизнес е „предоставяне на ползи от хора на хора“, а голяма част от мъдростите в книгата – от Адам Смит и Колю Фичето до ден днешен, са с призив за морал, каза още той.

Следва цялото интервю с проф. Дуранкев за истинското значение на думата бизнес и за отношението към него у нас, за потреблението и за опазването на духовността в пазарната икономика.

Тези максими и афоризми дълго време ли са събирани и от колко „вагона“ книги са?

– Събирани са близо 44 години от времето когато бях студент във втори курс до ден днешен, като в сборника почти 80 процента от тях са напълно непознати на българския читател, защото съм ги превеждал от чужди езици. Имам около 35 хиляди книги и още 20 хиляди електронни, което е огромно количество. Не съм чел всички, но съм се ровил поне по диагонал в повечето от тях. Максимите в изданието са особено модерни, тъй като бизнесът е богат и пъстър. Мисля, че не би могло да се направи книга със златни мисли за медицината или за журналистиката, това ще бъде едно тънко издание, защото там нещата са горе-долу изяснени, но се оказва, че бизнесът е изключително многолик, толкова полезен и вреден, че даже една такава дебела книга не може да обхване всичко.

Откога датират максимите и афоризмите?

– Първият, който се е замислил по въпросите, е Аристотел, а има и преди това, но те са съвсем случайни, не са целенасочено разработени и утвърдени. Голяма част от мислите и прекрасните афоризми се създават след времената на Ричард Никсън.

Любопитното е, че в България под бизнес се разбира частник, който се опитва да произвежда нещо и да печели от него. Далаверата е в търговията. Оказва се обаче, че широкото световно разбиране за бизнес е „предоставяне на ползи от хора на хора“, а не въобще печелене. Голяма част от мъдростите в книгата – от Адам Смит до ден днешен, са с призив за морален бизнес, което означава чист. Още Смит забелязва, че когато се съберат група бизнесмени започват да говорят за далавера и създаване на картел и това също го има като цитат в книгата.

Каква е разликата през годините в схващанията за бизнеса?

– Гениите не са правели разлика между частен и държавен бизнес, държавната администрация са тълкували също като форма на бизнес, в смисъла „полезни дела за хората“. Така че ако погледнем 2023 г. светът се е променил, но не винаги към по-добро. Днес имаме три типа бизнес.

Първият са доминиращите едносекторни транснационални корпорации. Те са гигантски и идват не толкова да инвестират, колкото да погребат местния бизнес и да изнесат печалбите си в чужбина. Нямаме съмнение, че те не плащат цент данъци, включително в България. При тях няма данък свръхпечалба, а трябва да има по правилата на Европейския съюз (ЕС) и законите на България.

Вторият са многосекторните държавни стопанства – държавните компании. В това отношение водещ е ЕС и донякъде Китай. В ЕС през държавата преминава над 50 процента от брутният вътрешен продукт (БВП), а в България малко над 40 процента и повече клоним към слабо управляваните държавни икономики.

Третият тип са многосекторните транснационални институции като ООН, които се занимават как да бъде регулиран и управляван бизнеса от гледна точка на глобалното затопляне, или ЕС, които определят каква да бъде минималната работна заплата и т.н.

Битката е между тези три гигантски агенти, като засега водещи са едносекторните транснационални корпорации, но може би още не са спечелили цялата война. На този фон пак казвам колко интересно е, че в България се смята, че бизнес означава някой да лъсне ябълка и да се опитва да я продава. 

Това означава ли, че има доза истина в теориите на конспирацията, че някакви свръхбогати кукловоди определят световната политика?

– Това е популярното мнение. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц казва, че корупция по американски означава големият бизнес да пише законите. Пример за това е субсидирането за отглеждане на царевица в САЩ, тъй като този закон е прокаран от месопроизводителите, за да купуват по-евтина суровина. Навсякъде виждаме разяждаща корупция, включително на ниво ЕС, която унищожава системните връзки и в икономиката, и в обществото. Тя е забелязана от Адам Смит, Джон Стюарт Мил, до Бил Гейтс в наши дни.

Присъстват ли мъдрости на българи в книгата?

– Позволих си да се обърна към колеги и заедно да преровим и да потърсим мисли, като някои са включени в тази книга, а други ще влязат в следващото издание. Най-хубавата е на един велик бизнесмен и той е българин. Това е Колю Фичето, който казва: „Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на майстора“. Той създава ползи, блага за хората и не се хвали с парите си, а с продуктите и резултата. Няма друг такъв, той е жалон, фар, пример за всички останали. За съжаление той остава като Еверест, докато повечето бизнесмени са като малки приятни морски вълни през лятото.

Присъства и Атанас Буров с неговите донякъде брутални изказвания за поведението на бизнесмените, записани от Михаил Топалов. В книгата има около 40 цитата на млади българи, защото се оказа, че имаме страхотни мислители и сред тях е ректорът на Икономическия университет във Варна Евгени Станимиров. Всички те са много оригинални и приятно четивни. Това е книга, която се чете поне две години по малко, по лъжичка, не бива лекарството да се изгълта на екс. Най-хубавото е, че читателите ще се смеят много на мислите, включително на българските автори. От друга страна книгата е търсена, защото често на занятия се дава на студентите мисъл, която да оборят или да докажат и се получават чудесни дискусии.

Кои са големите световни имена, които цитирате?

– Има един автор, който се изучава от всички ученици, но те още не го разбират, а възрастните не го четат, защото мислят, че са го разбрали като ученици. Това е Екзюпери, според когото голяма част от бизнесмените само правят сметки как да печелят и доволно да потриват ръце.

Най-моралният от всички е Адам Смит, който у нас е популярен с по-слабата си книга „Богатството на народите“, а най-хубавата му е „Теория на моралните чувства“, която е преработвал и издавал пет пъти. Той твърди, че бизнесът трябва да бъде морален както към заетите в компанията, така и към крайните потребители. Това в България не се споменава, говори се само за „търсене и предлагане“, което и папагал може да каже.

Разбират ли от бизнес управленците?

– Малко са. Повечето от тях влизат в държавния бизнес и след няколко минути почват да се учудват какво трябва да правят. Интересното е, че докато бизнесът очаква оценка от клиентите, държавникът очаква оценка отвън, зад границата и малко гледа към т.нар. „малък човек“ на Чарлс Чаплин, който е най-важен според всички гении. „Последният човек“ трябва да се тълкува като единственият човек, а не като малък и беден човек. Пределно ясно е, че моралът и намаляването на неравенството е форма на развитие и насърчаване на икономическия растеж. Има в книгата ми мисли, които подкрепят тази теза и те са на класици като Питър Дракър, Филип Котлър, Тед Левит, но и на политици. Поучително е този труд да се чете и от държавници, защото една книга повече е един грам ум повече.

Смятате ли, че можете с тази колекция от златни мисли да преобърнете мнението за бизнеса у нас?

– Това е вторият скрит смисъл, защото само стремеж към печалбата елиминира тезата на Колю Фичето. Има една книга, която се казва „Краят на историята или последният човек“. Настъпил е краят, бизнесът цъфти, хората ядат все повече кебапчета и пият все по-хубава бира. Оказва се, че светът не е подготвен за такова нещо. Изследванията на Даниел Канеман и други показват, че човек има три цели: да задоволи първичните си потребности, да има повече от другите и да се издигне на по-високо диференциално ниво от околните. Това се проявява и у нас, българинът не е толкова различен, но има преимущества. Според едно ново изследване най-потиснат служител е японецът, а при българите има повече колективизъм отколкото индивидуализъм и тук можем да поговорим с шефа си за разлика от там. Ние още не оценяваме колко сме добре в някои отношения и се вайкаме в непрекъснато търсене кога ще настигнем другите, а тази теза на догонване е на Хрушчов, не е наша. Трябва да ценим онова, което имаме, и да натрупваме най-вече чрез децата.

Какво доведе до това консуматорство след промените у нас?

– След 1991 г. обещанието беше от социалистическа икономика да се превърнем в пазарна и всеки да си има собствен имот, в който да гъмжи от техника, с две-три коли отпред и всички очакваха порой от блага и стоки. Сега го имаме и разбираме колко неща сме загубили, гледайки руините на училищата на много места, познавайки здравеопазването, което се е превърнало в търгашество, образованието, в което все още най-важни са оценките, а не познанието и аналитичното мислене. Много крива пазарна икономика създадохме, а след влизането в ЕС тя се превърна в икономика на приятелите и се финансизира, което означава, че човек е повече човек ако има повече пари и по-хубава кола. Тоест човек, който знае повече и може да даде мъдрости не е толкова полезен и знаменит, колкото футболист, който може да вкара два гола в чуждата врата.

Има ли връщане назад?

– Не връщане назад, а ход напред първо към духовността и културата, защото човек може да мине днес без три пържоли, но ако мине месеца без три книги е духовно ощетен. Ако не познава музиката и други изкуства, той се превръща в един обикновен консуматор, за когото единствено може да се каже накрая колко добър човек беше, успяваше да печели и да консумира яката. Ето този модел трябва да се попромени, той е брутален, варварски, едно модерно дивачество и масово оглупяване. Дано да има движение напред, но както се казва, когато се стигне до някоя критична точка има ново начало. Ние вече усещаме, че новото се е родило, но още не го признаваме и не можем да му дадем име. 

Боян Дуранкев е завършил специалност „Стратегическо планиране“, специализирал е в Русия, Германия, Чехия и САЩ. Доктор по икономика и професор. Три пъти е избиран за Професор №1 на УНСС, бил е председател на Съвета на старейшините на висшето учебно заведение. Автор е на над 300 монографии, учебници, студии, статии и доклади на международни конференции по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг. Член е на American Marketing Association, New York Academy of Sciences, National Geographic, зам.-председател на Българската асоциация по маркетинг, член на Борда на Superbrands Bulgaria. През 2022 г. придобива титлата Professor Emeritus.